Щом мине средата на януари, премиерът Борисов започва да ни облъчва на тема жена-президент. Миналата година пред общото събрание на структурата „Жени-ГЕРБ” той призова:

"Защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент? Имаме достатъчно фигури, които можем да обсъждаме".

На тазгодишния форум на герберките във Велико Търново Борисов се ограничи само с признанието, че ГЕРБ обсъждало президентските кандидатури на няколко жени, плюс възможността за втори мандат на Росен Плевнелиев. Така даде кураж на Плевнелиев да обяви в няколко интервюта, че не по-късно от края на юни ще съобщи дали ще се кандидатира отново за „Дондуков” 2, а математикът Михаил Константинов побърза да се „напъне” и обобщи, че ни било „време за жена-държавен глава”.

Някои медии ентусиазирано подеха шлагера, един сайт дори намери пловдивска ясновидка, която предрече, че ще имаме жена за президент и я описа като „русичка и блага”.

Такива Борисов най-ги обича. Той по принцип обича жени за свои подчинени. Защото били по-работливи, по-лоялни и по-отговорни. Казвал го е в много интервюта. На пръв поглед това звучи демократично и джендър-коректно. Стига да не беше изречено с характерната стилистика на Б.Б. - „напънем” и „сложим”. За него жените са просто персонал. Съмнявам се, че Йорданка Фандъкова има свободата да прокарва свои виждания за развитието на София, без да ги съгласува с Началника? Или че Цецка Цачева инициира собствени идеи за законотворчество и управление на НС? Стои му г-жа Цачева диван чапраз на премиера в преносния и пряк смисъл на думата от началото на избирането й за председател (спомнете си снимката със седналия и разкрачен Борисов в парламента, а зад него Цецка права и смирена). Видяхме какво стана и след удостояването на Румяна Бъчварова с поста министър в едно ведомство, което традиционно е запазена територия на първите мъже от ГЕРБ. Изгуби се Бъчварова, оплете се и когато съвсем се провали, Борисов просто ще каже: „Какво да ги правиш, жени”.

Ако Борисов прокара идеята си за жена президент, това само ще означава, че и президентската институция ще му бъде пряко подчинена. Една жена на „Дондуков” 2 няма да реши проблемите на институциите ни. Напротив, ще ги задълбочи. За да реши една жена каквито и да било проблеми, обществото трябва да е узряло за това. Да възприема жените като равни на силния пол. На жените в България по принцип се гледа като на обслужващ персонал. „Сложат” ли жена за главнокомандващ на българската армия, това и визуално ще пародира президентска институция и ще затвърди усещането, че страната ни няма нужда от нея.   

Най-точно формулира дереджето на президентската ни институция бившият вицепрезидент Тодор Кавалджиев.

„Плевнелиев и Попова говорят много, чертаят приказни хоризонти, но от тях нищо не зависи”, казва той в едно интервю преди около 2 години.  

Президент като нашия няма никъде по света – хем пряко избран от народа, хем с представителни функции и ограничена реална власт. По света има основно два вида президенти. За едните се сещат само около новогодишните им речи. В Германия, Италия и Израел много хора дори не знаят имената на президентите си. Израелският президент например, стана известен едва след сексскандала със секретарката си. На другия полюс са САЩ, Русия и Франция – президентът на САЩ държи реалната изпълнителна власт в държавата, в Русия на президента се гледа като на цар, във Франция президентската институция е средоточието на властта.

А смисълът на българската президентска институция какъв е? Нещо средно между декоративен пискюл на трите основни власти и повод за излишни напрежения. У нас тази институция не е доизмислена - трябва или да й се гарантира подобаваща власт, или по-добре да се откажем от нея.  

Вместо това ни пробутват идеята за жена президент, което де факто е плавен преход към отказ от институцията. Първо: коя жена? Ако е „гербова” дама, все едно избираме подставено лице на Борисов. И коя ще е „гербовата” жена? За Кристалина Георгиева този пост е ниска топка. Няма да го приеме като компенсация за несъстоялото се председателство на ООН. Йорданка Фандъкова? Тя е „русичка и блага”, но вече й е намерено подходящото място. Ако жената е от другите партийни лагери – има по-голям смисъл. Ирина Бокова? И да не я изберат за председател на ООН, тя едва ли ще се съгласи да се кандидатира за президент. Вече е играла тази игра преди години в двойка с Иван Маразов. Татяна Дончева? От нея би станал добър президент. Но няма да я изберат.

И второ: ако „сложат” жена за главнокомандващ, какъв ще бъде нейният вице? Мъж? Това ще е комично? Жена? По-добре направо да закрием цялата служба. Там съвсем ще се избият, ако жените станат две.

От времето на Желю Желев отношенията между президента и неговият вице не са хармонични. Фигурата на вицепрезидента по принцип не е доизмислена и генерира неудовлетворение. Блага Димитрова дори се оттегли предсрочно от поста, за да съхрани и себе си, и институцията. Маргарита Попова няма да се оттегли, няма й да й позволят. Определени сили я държат на „Дондуков” 2, за да следи Плевнелиев и да го дразни.

"Ние с вицепрезидента не сме събрани да се харесваме, а да работим. Различни сме, но институциите трябва да се уважават и да работят заедно", каза президентът преди дни. Според него дори било хубаво, че с Попова са различни. „Не прекрачваме границите на нормалното в общуването, цари работна атмосфера” - така описа отношенията си с Попова.През първата година от мандата им президентската двойка държеше да се знае, че два пъти седмично пият чай заедно. „Обичам моментите, когато пием чай с Марги“, сподели държавният глава на срещата с журналисти по повод едногодишното им управление. По това време двамата са си споделяли „и други неща” (според признанието на г-жа Попова във връзка с дебатите за избора на Сотир Цацаров за главен прокурор). Какво са си казали оff the record тогава не стана ясно, но след като Цацаров оглави Главна прокуратура, президентската двойка сложи край на чаените си церемонии.

"Президентската институция може да бъде платформа за дебати и консултации, но не и генератор или двигател на задкулисни уговорки”, гласеше краткият коментар на президента.

А беше оптимист в началото. „Можем да променим България за две години”, обещаваше. Но се повтори историята с 800-те дни на Сакскобургготски. При встъпването си в длъжност Росен Плевнелиев обяви 40 приоритета, по които ще работи с екипа си. Като основни открои дефицитът на справедливост и демографската криза. Демографската криза президентът нямаше как да оправи сам. Дефицитът на справедливост – също. Затова и четири години по-късно приоритетите на президента са същите:

"Голямата тема за справедливостта може да намери своето развитие през 2016 г.”

А защо не и през 2020? Тогава фарсът ще бъде пълен.

Едночасовото интервю на Плевнелиев пред бТВ на 25 януари заслужава специално внимание. Нещо се случи през последните няколко дни у нас и зареди президента с увереност. Може би са прави анализаторите, които смятат, че целта на визитата на помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд в София е била с основна цел да даде рамо на Плевнелиев за втори президентски мандат.

В интервюто си пред бТВ той звучеше уверено, с възвърнато самочувствие, нямаше и следа от инфантилност и мекушавост, нито веднъж не употреби любимите умалителни думички. Де факто това интервю беше начало на предизборната му кампания за нов мандат на „Дондуков” 2. Той дори намери смелост да каже, че преди 4 години е събрал повече гласове, отколкото ГЕРБ, че неведнъж през тези години се е чувствал сам при вземането на решения в гранични ситуации и намекна, че не е изключено да се кандидатира и като независим кандидат.

Някои медии веднага доловиха промяната и оставиха обстрела на Радан Кънев на втори план. Фокусираха се в Плевнелиев.

Симптоматични зиг-зази направи и Маргарита Попова. В рамките на седмица се държа по-коренно полярен начин. Първо заяви пред "Канал 3", че би участвала в президентската надпревара. Попитана дали е готова да се впусне в битката за поста на държавен глава, Попова отговори с "Защо не?" И три дни по-късно по БНР се коригира:

"Днес не ме занимават планове да се кандидатирам за президент. Зад мен не стоят никакви кръгове, финансови инструктори и какво ли не още, които да подготвят кампании и да правят кампании. "