Още преди да сме свикнали напълно с идеята за пръстовите отпечатъци (пардон, идентификатори, за да сме по-коректни), тя придоби съвсем реално измерение с обявената през декември обществена поръчка от здравната каса. Буквално за месец експерти изготвиха техническата експертиза, изчислиха прогнозната стойност на системата и пуснаха публичен търг със сложното название "Регистрационна система за здравноосигурителни събития при изпълнителите на медицинска помощ чрез биометрични идентификатори на пациентите". В края на миналата седмица дори бяха отворени офертите на единствените двама кандидати и на публичния фонд му остава само да си избере изпълнител. "Бързо, лесно, вкусно!", можем да възкликнем като Ути Бъчваров, но няма да сме прави, защото касата съвсем не си е опекла добре работата.

От правна гледна точка има проблем и той никак не е малък. Всъщност, няма законово основание за въвеждане на система за пръстово идентифициране, а от там – и за пускане на обществена поръчка по проекта. Съществуващите нормативи регламентират единствено т. нар. чекиране с лични карти и не споменават и дума за регистрация на биометрични данни. Липсват и официално публикувани проекти, които да подсказват за бъдещото въвеждане на системата. А това на практика означава, че 400 000 лв. без ДДС от бюджета на здравната каса по всяка вероятност ще бъдат похарчени съвсем незаконно, а по всяка вероятност и без всякаква нужда.

ПРЪСТОВИТЕ ДАННИ ВСЕ ОЩЕ СА САМО ИДЕЯ

"Откритието" е на адвокат Мария Шаркова, която се занимава почти изцяло с правни казуси в областта на здравеопазването. Според нея всички ожесточени коментари около въвеждането на пръстовото идентифициране са насочени към нещо, което просто го няма в правния мир. Ето защо:

1. Според Методиката за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, съставена по Закона за здравното осигуряване, пациентите се приемат в болница с чекиране на лични карти.
2. В Националния рамков договор за 2015 г. (който продължава да действа до подписването на този за 2016-а) пък е написано,  че данните от документите за самоличност се събират за целите на изградена "Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация".
3. Четци за личните лекари и аптеките не са въведени.

"Липсата на каквато и да е уредба на изискването за снемане на биометрични данни при оказване на медицинска помощ като метод за регистрация на здравноосигурително събитие поставя въпроса доколкото е налице необходимост от обявяване на такава обществена поръчка и доколко това съответства на изискванията на Закона за финасово управление и контрол на публични средства (ЗФУКПС). Разбира се, при обявяване на обществена поръчка и разходване на средства не винаги целесъобразността и ефективността следва да намират основание в нормативен акт. (...) Така например, няма да е нарушение на ЗОП, ако директор на държавна болница обяви обществена поръчка за сто шевни машини, но определено ще бъде необходимо да се изясни причината, поради която ще бъдат похарчени средства за закупуването им", коментира адвокат Шаркова в авторски "Размисли за отпечатъците", публикувани в личния й блог.  

Има и още нещо странно – в отговор на писмено запитване по обществената поръчка НЗОК е проявила истинско лично творчество, публикувайки разяснения за регистрацията на т. нар. особени случаи. Става дума за генерирането на индивидуални кодове при новородени, починали пациенти, хора без четими или напълно липсващи пръстови отпечатъци, както и чужденци, които няма да се разпознаваеми за системата.

"На практика не става ясно как са изготвени тези разяснения и как е предвиден точно този ред за регистрация на посочените групи пациенти, защото подобен ред никъде не е регламентиран", допълва Шаркова.

ВЪЗМОЖНОТО СПАСЕНИЕ Е В РАМКОВИЯ ДОГОВОР

Логиката подсказва, че единственият начин "отпечатъците" да бъдат узаконени в най-кратки срокове е като се запишат в бъдещия Национален рамков договор (НРД) за тази година. Именно той определя правилата за работа в сектора, включително и реда за отчитане на извършената медицинска помощ. По закон той трябва да влезе в сила от 1 април 2016-а, което означава, че здравната каса и Българският лекарски съюз имат не повече от два месеца да регламентират новата система.

Историята обаче познава не един случай, в който преговорите са се проваляли. И ако същото се случи отново с НРД 2016, пръстовото идентифициране просто няма да има как да се случи. В сила ще остане старият рамков договор, според който, както вече уточнихме, здравното обслужване на пациенти се извършва с чекиране на лични карти.

"Нещо повече, видно от стенограмата на Надзорния съвет на НЗОК от заседанието на 08.12.2015г., на което е взето решение за разрешаване обявяването на обществената поръчка, сумата, определена като максимална стойност на поръчката не е включена в бюджета на НЗОК. Какво би се случило, ако се сключи договор с изпълнител, но не се подпише нов Национален рамков договор, т.е ако въобще не се регламентира съществуването на тази регистрационна система?", пита Мария Шаркова.

Напълно възможно е до 1 април касата не само да си е избрала изпълнител на обществената поръчка, но и да му е превела предвиденото в тръжната документация 20% авансово плащане (т.е. около 80 000 лв. без ДДС). Не е изключено да се похарчат и повече пари за компютри, сървъри и софтуер, които няма как да бъдат възстановени. Разтрогването на вече подписания договор също е вариант, но той е не по-малко неизгоден за публичния фонд, твърди адвокат Шаркова. 

"Вярно е, че възложителят може да предвиди като основание за прекратяване на договора неподписването на НРД за следващата година (чл. 43, ал. 5 от ЗОП), но подобна клауза липсва в проекта на договора към документацията на обществената поръчка. В самия договор е предвидена възможност за едностранно прекратяване без страните да си дължат обезщетения и неустойки, но след уреждане на финансовите взаимотношения. Тук е важно в кой момент от изпълнението на обещствената поръчка се осъществява това прекратяване и дали няма да са похарчени публични средства към момента на прекратяването. Друга възможност е възложителят да се позове на чл. 43, ал. 4 от ЗОП (възникване на непредвидени обстоятелства, които пречат да се изпълни договора). В този случай обаче е спорно доколко неподписването на НРД за 2016г. ще се приеме за непредвидено обстоятелство. Не по-малко важно е, че при тази хипотеза възложителят дължи обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора", е официалното становище на адвоката.

В този контекст дори няма значение дали в сагата ще са набъркани турски фирми или не, каквито са последните обвинения срещу "автора" на идеята за пръстовите отпечатъци и министър на здравеопазването д-р Петър Москов. Както Клуб Z вече писа, единствените двама кандидати са български компании с авторитет в IT бранша и безспорен опит във внедряването на болничен софтуер. Но не в това е въпросът.

Проблемът е, че публичният фонд се кани да похарчи едни пари за едно нещо, което някой ще регламентира някъде, но може и да се провали. Било за благото на пациентите, но изцяло за сметка на собствените им здравни осигуровки.