От началото на годината броят на направленията, с които разполагат личните лекари, сериозно е намалял, показва анализ на Българския лекарски съюз. Регулативните стандарти, които определят колко хора месечно могат да ходят на преглед при специалист или да си правят изследвания, са намалени с 16% за първото тримесечие на годината.

"Средствата по бюджетните параграфи за здравноосигурителни плащания за тези дейности за 2016 година са в размер на тези от 2015 година и буди недоумение на какво основание е взето това рестриктивно решение", алармира съсловната организация в официално писмо до Националната здравноосигурителна каса.

Проблемът е, че публичните средства, които трябва да гарантират медико-диагностичната и специализирана помощ, от години не са увеличавани, но същото не важи за обема от работа, която извършват лекарите. С последните промени в здравното законодателство се очаква пациентите да се обръщат по-често към джипито си, вместо да разчитат на лечение в болница. Въпреки това бюджетът в касата за първична и специализирана помощ запази размера си от миналата година. Затова от лекарския съюз настояват поне за промени в регулативните стандарти така, че наличните пари да се разпределят за повече направления.

"За острите състояния средно на едно здравноосигурено лице през 2014 и 2015 г. са се отпускали по 0,7 направления годишно. Тоест, дават ни се около 70 направления за 100 души, които покриват всички видове специалисти - гастроентеролог, пулмолог, УНГ, невролог, офталмолог и др. При хроничния недостиг на направления се принуждаваме да отидем на "вариант Б", т.е. хоспитализация на пациента. Тогава вместо касата да даде 20 лв. за едно направление за специалист, плаща стотици, а понякога и хиляди левове за лечение и диагностика", коментира казуса общопрактикуващият лекар д-р Георги Миндов.  

По думите му проблемите в сектора допълнително се усложняват от прегледите, които джипитата трябва да осигурят на хората, нуждаещи се от медицинска експертиза. Именно там "изтичат" голяма част от направленията за консултации и изследвания и не достигат за профилактични прегледи, остри състояния и диспансерно наблюдение.

"Например идва човек, за чието освидетелстване се изискват 3 направления, това са направленията му за 5 години напред и така личният лекар лишава петима от листата си от направления заради един с ТЕЛК. Не хората са виновни, а системата, която ни принуждава да правим такова разхищение", разказва д-р Миндов.

Съсловните организации на медиците и общопактикуващите лекари вече обмислят законови промени, които да преджат на отговорните институции. Решението според експертите е тази дейност да се отдели от бюджета на социалното министерство и да се повери на здравната каса, но след като се заделят достатъчно средства за целта.