Строги мерки за предотвратяване на загуби и намаляване на общите разходи предприемат лечебните заведения в страната от началото на годината.

През първите три месеца на 2016-а те ще работят с бюджетните лимити от 2015-а и ще продължат да получават до 85% от стойността на извършените медицински услуги. В същото време ще имат по-високи разходи за персонал заради вдигането на минималната работна заплата до 420 лв. от 1 януари.

За да не се изправят пред фалит, по-малките общински болници вече затягат коланите, а някои директори дори прибягват до съкращения.

От началото на годината, например, болницата в Кюстендил е освободила 19 души, но финансовото й състояние остава стабилно, твърди пред агенция "Фокус" управителят д-р Александър Величков. По думите му промените няма да се отразят на пациентите, защото съкращенията са само в областта на административно-стопанската дейност, без да се "пипат" медиците. 

„Причината за това освобождаване на персонала е предотвратяване на възможността за финансов пробив на болницата, във връзка с увеличението на минималната работна заплата. Ние трябва да подсигурим както персонал, който да извършва всички болнични услуги, така и отопление, осветление, храна, лекарства, всичко което е необходимо на болните хора”, уточнява Величков. 

Приходите на кюстендилската болница прогресивно намаляват, защото от поне седем години цените на клиничните пътеки, по които работи, не са променяни. Лимитите, въведени от правителството в началото на 2015-а, също си казват думата - част от извършваните дейности носят по-ниски доходи и не успяват да покрият основните разходи за лечение. Въпреки това здравното заведение няма задължения - нито към служителите си, нито към доставчици на стоки и услуги, категоричен е директорът.

По подобен начин се бори с безпаричието и болница "Св. Екатерина" в Димитровград. Още в първите дни на януари 50 души от немедицинския персонал, сред които и санитари, са подписали анекси към трудовите си договори за 4-часов работен ден. Мярката е била въведена временно, но без нея финансовото състояние на болницата със сигурност е щяло да се влоши, обяснява подуправителят д-р Валентин Палашев.

„Ние се опитахме да обясним на колектива, че тези неща ще бъдат временни и те засягат първите три месеца. Евентуално ще се опитаме всеки месец, в зависимост от това какво заработваме, каква е финансовата рамка на дружеството, да коригираме тази заплати чрез извънреден труд и чрез допълнителни половинки щатове. В момента това ни беше възможният вариант, за да можем да оцелеем тази зима“, коментира д-р Палашев.  

Ръководената от него болница изплаща кредит от 1 млн. лв. и не е успяла да изплати заплатите на служителите си за последния месец от годината. Въпреки това е една от малкото, която получи близо 200 хил. лв. от здравната каса за извършена надлимитна дейност през 2015 година. Заради тежкото финансово състояние на лечебното заведение, не е изключено да се стигне и до освобождаване на лекари и медицински сестри, опасява се ръковоството.

Пред същински фалит пък е изправена общинската болница "Св. Мина" в Пловдив, която има около 2 млн. лв. общи задължения, половината от които просрочени. Заради тях общинският съвет в града ще се събере на 28 януари, за да реши как може да ги покрие и да спаси лечебното заведение. Вчера директорът д-р Борис Джурджев е поискал да бъде освободен по взаимно съгласие, а местната власт обмисля план за оздравяването на болницата. Ако той не проработи, по всяка вероятност "Св. Мина" ще бъде обединена с Първа градска болница в Пловдив.

По данни на самото здравно министерство, заради липса на пари и огромни дългове през последните пет години у нас вратите си за затворили 19 общински заведения. Сред тях са и многопрофилните болници в Елена, Дряново, Кула, Тервел, Генерал Тошево, Бобов дол, Трън и Брезник. Основната причина е, че населението на малките общини намалява, в клиниките постъпват все по-малко пациенти, а това свива и приходите им от здравната каса. Проблемът е, че така селата и крайградските райони остават без здравна помощ, а единствената алтернатива за болните остава пътуването до близките големи градове.