Новият парламентарен сезон: въпросите

В сряда депутатите се събират на първото си пленарно заседание за годината, с което ще стартира новият политически сезон. В дневния им ред фигурират няколко важни и спорни закона, от чието приемане или неприемане до голяма степен зависи бъдещето на 43-то народно събрание.

Най-спешната задача на депутатите за новия сезон е да се произнесат по темата за електронното гласуване. В края на октомври заедно с изборите за местен вот се проведе и референдум по въпроса, на който над 1,8 млн. българи подкрепиха въвеждането на електронния вот. Активността на допитването бе над 20%, но не достигна броя на участвалите на последните парламентарни избори. По закон парламентът трябва да се произнесе по въпроса "за" или "против" електронното гласуване в тримесечен срок, който изтича в края на този месец.

ПАРЛАМЕНТЪТ СЕ ГОТВИ ДА ОБЪРНЕ ГРЪБ НА ЕЛЕКТРОННОТО ГЛАСУВАНЕ

Ако се стигне до промени в Изборния кодекс обаче е възможно да се повдигнат и други теми, като например повишаването на прага на преференциалното гласуване или дори отпадането му. Подобни заявки вече се чуха както от мнозинството, така и от опозицията.

Друга спешна задача са промените в Закона за съдебната власт, които са свързани с приетите в края на миналата година промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Най-спорният въпрос е как точно да бъде разделен на две колегии настоящият Висш съдебен съвет (ВСС). 

СТАТУКВОТО ПОБЕДИ! ПРОКУРАТУРАТА С МНОЗИНСТВО В КОЛЕГИЯТА СИ ВЪВ ВСС

В момента ВСС се състои от 25 души, като трима са членове по право - председателите на върховните съдилища и главният прокурор. Останалите са 14 съдии, 6-има прокурори, 2-ма следователи, 2-ма адвокати и един бивш депутат. Според промените в Конституцията те трябва да се разпределят, като 14 души отидат в квотата на съдиите, а 11 - в тази на прокурорите. В 11-членната парламента квота са шестима съдии, един прокурор, един следовател, двама адвокати и един бивш депутат. Ако ВСС не успее да реши въпроса за разделянето на колегиите, той ще се прехвърли на парламента.

Друг важен закон, който се очаква да бъде разгледан приоритетно, е законът за борба с корупцията, по който работи вицепремиерът и лидер на ДБГ Меглена Кунева. Той вече бе отхвърлен на първо четене, поради което през последните месеци на миналата година имаше усилени консултации за неговото преработване. Основният проблем за по-голямата част от депутатите е фактът, че бюрото за разследване на корупцията, което се създава, ще може да работи по анонимни сигнали.

СБОГОМ НА ЗАКОНА "АНТИКОРУПЦИЯ", ДЕПУТАТИТЕ ОТКАЗАХА ДА БЪДАТ ПРОВЕРЯВАНИ

Според запознати в преработения законопроект тази възможност се запазва, но ще бъде по-стриктно регламентирана с цел да не се дава възможност за злоупотреби. Отхвърлянето на първия вариант бе посрещнато много критично от европейските посланици. Очаква се то да е една от основните критки и в предстоящия доклад на ЕК. Законопроектът е първа точка в анекса към коалиционното споразумение, което Реформаторският блок, в лицето на ДБГ и СДС предлагат на ГЕРБ. Очаква се то също да бъде подписано в близките дни.

Новият парламентарен сезон започва и с ново разпределение на мандатите. Депутатите, нечленуващи в парламентарни групи вече са 11. Това стана факт, след като вчера Лютви Местан и още петима от ДПС напуснаха парламентарната група на движението. Така Местан и компания ще заемат своите места на задните редове в пленарната зала до други бивши депесари - Муса Палев и Гюнай Хюсмен, както и до Ана Баракова, Велизар Енчев, Георги Кадиев.

ДПС МИНУС X

Така ДПС вече ще има 30 депутати. Това означава на първо място, че ГЕРБ ще има по-малък ресурс за сформиране на тематична коалиция по въпроси, които не се подкрепят от Реформаторския блок (РБ) или Патриотичния фронт (ПФ). Така в парламента ще действа плаващо мнозинство. Примери за подобни коалиции досега имаше много - законът за НСО, законът за референдумите, поемането на нов външен дълг, възможността парите от частни пенсионни фондове да се прехвърлят в НОИ и т. н.

Партията ГЕРБ има 84 депутати и заедно с ДПС гласовете им стават 114. По този начин подкрепата на 11-те депутати от АБВ, които също неведнъж участваха в подобни тематични коалиции, става все по-ценна. Не е изключено, разбира се, онези депутати, които се отделят от ДПС, да продължат да гласуват заедно с движението по определени теми. Все още не е ясно каква политика ще водят хората на Местан - дали ще са опозиция на ДПС, или ще се опитват да демонстрират лоялност към бившата си партия. Как ще гласуват - с или против ГЕРБ, също остава под въпрос.

Броят на депутатите, нечленуващи в парламентарна група може да се увеличи, ако се стигне до разцепление в Реформаторския блок. Засега ДСБ се заяви като опозиция, но обяви, че остава в Блока. Кунева обаче на няколко пъти повтори, че няма как ДСБ да бъде хем в опозиция, хем да е част от парламентарна група, която е в мнозинството.

РЕФОРМАТОРИТЕ ОСТАВАТ ВЪВ ВЛАСТТА. ДСБ ОСТАВА В БЛОКА, НО В ОПОЗИЦИЯ

Възможно е 7-8 депутати (от ДСБ и гражданската квота) да бъдат отявлена опозиция, което означава, че в подкрепа на правителството ще бъдат не 23-ма реформатори, а 15-16. Това също е намаляване на ресурса на мнозинството, което в определени случаи може да се окаже фатално. По този начин Патриотичният фронт ще измести РБ от третото място по брой депутати в парламента, тъй като патриотите са 18.

Разцеплението в ДПС по-скоро няма да се отрази на опозиционната активност в парламента. Формално опозиция са БСП и движението. И досега обаче двете партии не са имали общи инициативи. За внасяне на вот на недоверие например са нужни подписите на 1/5 или 48 депутати. И до момента нито БСП, които са с 38 мандата, нито ДПС, бяха в състояние сами да внесат вот на недоверие.

През новия политически сезон през Народното събрание ще трябвада минат важни и достатъчно спорни текстове. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че това е най-раздробеният и многопартиен парламента в годините на прехода. Почти сигурно е, че ще има тежки дебати, които биха могли да доведат и до политическа криза. Според анализатори към момента нито една партия няма интерес от предсрочни парламентарни избори. Не е изключено обаче при определени обстоятелства това да се окаже единственият възможен изход.