Потъващата Шанхайска фондова борса и внезапния обрат в поскъпването на юана накараха страховете да прескочат границите на Китай. Има ли нещо сбъркано в локомотива на световния растеж? С една дума, да.

Впрочем, китайското ръководство избра нестабилността. Те забравиха моето златно правило: стабилността не е всичко, но няма нищо без стабилност.

Как Китай достигна до тази точка - точката на висока несигурност и потенциална икономическа нестабилност? Един поглед към режима на валутните курсове дава отваря прозорец към тези неспокойни води. Откакто Китай прегърна реформите на Дън Сяопин на 22 декември 1978 г., страната е експериментирала с различни режими на разменните курсове. До 1994 г. юанът беше в непрекъсната фаза на спад спрямо щатския долар. По време на тази фаза бяха отчитани относително колебливи данни за растежа на брутния вътрешен продукт на страната и инфлацията ѝ.

СОРОС: ПАЗАРИТЕ ВЪРВЯТ КЪМ СРИВ КАТО ПРЕЗ 2008 Г.

След масивното обезценяване на юана през 1994 г. до 2005 г. на дневен ред беше фиксираният курс на юана с малки промени спрямо щатския долар. В следствие на това нестабилността на промените в китайския БВП и инфлацията намаляха, като със здраво закотвения към долара юан инфлационните стойности в Китай започнаха да отразяват тези в САЩ (виж придружаващата таблица). След това Китай започна фаза на постепенно поскъпване на юана (периода от 2005 г. до 2014 г.). През 2015 г. юанът започна да изпитва слабости. От гледна точка на нестабилността, икономическия ръст и инфлацията, представянето на Китай започна да се влошава откакто страната изостави фиксирания курс.

Защо тогава Китай се отказа от фиксирания валутен курс през 2005 г.? В края на краищата, този режим се представяше добре. Натискът от страна на САЩ и много безсмислени меркантилистки доводи, произхождащи от Вашингтон, накараха Китай да изостави фиксинга. Но Пекин нямаше представа, че е избрал нестабилността.

*Текстът на проф. Стив Ханке е публикуван в блога му в "Хъфингтън пост".