Министри от три западноевропейски страни, които са главни крайни цели на миграция, заявиха днес в Брюксел, че мерките на ЕС да се справи с нея не работят. Европейската комисия обаче продължи да ги защитава.

Оле Шрьодер, парламентарен държавен секратар на федералното министерство на вътрешните работи на Германия, Ингер Стьойберг, датска министърка на имиграцията, интеграцията и жилищата и Морган Йохансон, шведски министър на правосъдието и миграцията се срещнаха тук с еврокомисаря по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос. 

Трите страни, които са част от европейската зона без вътрешни граници известна като Шенген, възстановиха неотдавна граничния контрол помежду си заради рязко увеличения приток на кандидати за убежище от третия свят, прекосили безпрепятствено Балканите и по-бедната източна част от Европейския съюз.

Тази мярка е временна и е позволена от Шенгенския граничен кодекс за ограничено време при заплахи за сигурността или в съотвествие с важни публични политики. Но тъй като вече девет от 26-те шенгенски държави прибегнаха до нея от началото на миграционната криза, тя поставя под въпрос по-нататъшното функциониране и самото съществуване на зоната.

"Имаме среден дневен приток на 3 200 бежанци на ден пристигащи в Германия и числата не намаляват", каза Шрьодер. "Нашият проблем в Европа в момента е, че нямаме функционираща система за контрол на границите, особено на гръцко-турската граница".

Той призова за създаване на обща европейска система за даване на убежище и добави, че "не функционират" европейската база данни за пръстови отпечатъци на имигрантите "Еуродак" и механизмът за преместване на нелегално влезли в Италия и Гърция с право на международна закрила в други страни на ЕС, т.нар. релокация.

От 160 000 подлежащи на релокация до момента реално преместени са 272, съобщи Европейската комисия. От планирани 11 "горещи точки", които трябва да установяват самоличността и да разпределят тези мигранти, до момента работят две в Италия и една в Гърция.

"Следователно, след като не сме способни да стигнем до европейско решение, стигаме до мерки от държавите-членки", каза Шрьодер.

През миналата година Германия прие над 1 милион мигранти. Потокът, главно през Гърция и Западните Балкани, се засили през септември, след като канцлерката Ангела Меркел обяви политика на отворени врати в разрез с действащото европейско законодателство за миграцията и убежището, т.нар. Дъблински регламент.

Той изисква кандидатите за убежище да чакат решаване на молбите им в държавите, където за първи път са стъпили на европейска територия, както и там да бъдат регистрирани и да им бъдат взети пръстови отпечатъци. Днес говорителка на Комисията индиректно призна, че това изискване продължава да бъде заобикаляно.

"Комисията продължава да настоява държавите да използват напълно системата "Еуродак" и системно да регистрират всички пристигащи и нередовно влизащи в ЕС, всеки трябва да бъде регистриран в системата "Еуродак", каза говорителката Тове Ернст.

Главното предназначение на системата е да не позволява кандидат за убежище в една страна на ЕС, който е получил отказ, да опитва късмета си в други.

Според говорителя на Комисията Маргаритис Схинас Шрьодер "ясно посочи няколко области, които не работят оптимално ... Това е част от труностите,  които срещаме. Фактът, че тези специфични области не работят оптимално, не означава, че Комисията не е права. Точно обратното - то означава, че сме още по-задължени да положим усилия, за да гарантираме, че имаме напредък в тези области". 

"Ние в Дания не искаме  да сме крайната дестинация за хиляди и хиляди кандидати за убежище", каза Стьойберг. 

По думите ѝ, ако потокът се засили, страната ѝ ще задължи транспортните компании - жп, фериботи и авиолинии - да проверяват документите на пътниците и да не допускат тези, които нямат право на пребиваване.

Швеция е възстановила граничния контрол през ноември и е започнала проверки на документите за самоличност през януари (те могат да се извършват навсякъде в страната освен на границите ѝ), припомни Йохансон. През април властите планират да променят режима за даване на убежище, каза той.

"Ситуацията в Швеция тази есен стана много трудна за нас", каза Йхансон. "Миналата година имахме 160 000 кандидати за убежище, което е най-големият брой в страната ни за всички времена, два пъти над предишния рекорд. През последните четири месеца в Швеция имахме 115 000 кандидати за убежище; непридружените деца и непълнолетните са 26 000. Това са 1 000 училищни паралелки пристигнали в Швеция за четири месеца". 

"Не искаме да се връщаме към тази ситуация и затова взехме тези мерки", добави той и призова ЕС да продължи да прилага регламента от Дъблин, който ред лидери преждевременно обявиха за "мъртъв" и започнаха да нарушават.

"Трябва също да намалим потока по магистралата, която вече съществува през Гърция, Балканите, Австрия, Германия и Дания", каза Йохансон. "Трябва да вземем мерки това да не продължава и да засилим (охраната на) външните граници на съюза...Ние сме страната приела най-много бежанци на глава от населението, ...направили сме много, но не можем да направим всичко".