НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА

 

Спомняте ли си романа „Китайски загадки“ на Робърт Ван Хюлик за приключенията на храбрия съдия Ди? Освен, че бе филмирано, криминалето от времето на династията на императора Танг, днес изглежда се разиграва отново в съвременната Поднебесна империя. Политическите наблюдатели в САЩ и в Европа гадаят какво точно става зад Великата китайска стена. Това че икономиката на най-голямата държава в Азия е в криза е известно на всички, но в голямата картина се губят детайлите на фактите.

 

Официален Пекин продължава да не признава, че стопанството му се намира в състояние на свободно падане. Версията на властите е, че икономическият хаос се дължал на факта, че президентът Си Цзинпин се е заел да либерализира китайския пазар, да наложи националната валута - юана, като международно конвертируема и да отвори страната към света. Западната публика обаче не разполага с достатъчно информация за размишление и гадае какво всъщност произтича в Китай в момента.

 

Новините, които успяват да пробият завесата говорят за засилване на цензурата, за „изчезнали“ журналисти и хронична корупция. А това никак не e в хармония с твърденията на правителството, че всичко е под контрол в комунистическата държава с полукапиталистическа система. Оказва се обаче, че не само Китай е загадка за Запада, а и самите китайци имат твърде странни представи за света отвъд.

 

Тези дни конкурентната компания на „Амазон“ - „Байду“ разпространи в интернет странна карта на Стария континент, която бе публикувана в сп. „Форин полиси“. На нея са показани отделните държави, така, както изглеждат през кривия макарон на китайския мироглед. Русия е характеризирана като „обича да се бие“, Беларус - „защо се казва така?“, Украйна е „красиви жени“, Литва „самоубийствена“, Турция е „опозиция на Китай“, а България - „дълголетие, предизвикано от мляко“, Гърция - „фалирала“, а Албания е най-характерна с „лоши отношения“. По-нататък е Полша - „мрази Китай“, Чехия - „не е в световната купа“, Унгария -“необходим е документ за жителство“, Австрия - „говори немски“. Интересно защо Норвегия е „не е студено„ Швеция - „изнася боклук“, Дания - „убива китове“, а Финландия - „добър английски“. Холандия е „висок“, Белгия „наричат го червени дяволи“, Англия пък е „малка, но още силна“. Северна Ирландия е това, което е - „не е независима“, а Ирландия е „независима“, Шотландия - „иска независимост“, Исландия пък „не е в еврозоната“. За Португалия - „ не е участвала във Втората световна война“, Испания - „защо не анексира Португалия“.

 

От китайските търсачки в интернет става ясно, че жителите на най-многолюдната страна в света, са доста не наясно с политическото разделение и териториалните граници в Европа. Те задават например въпроса – защо Австрия не се обедини с Германия, след като и двете държави говорят немски? А така също, как така Италия още не анексирала Ватикана, а Испания не е сложила ръка на Португалия. Китайците също така не са наясно, защо германците още мразят Хитлер?

 

Европейците, дори тези във високите правителствени етажи, също не са наясно с това, което става в Поднебесната империя. Първо започнаха да изчезват босове на големи компании. Някои от тях се появиха, на бял свят, други се оказаха зад решетките в резултат ма масовата кампания срещу гигантската корупция.

 

Внезапно потънаха сякаш в черна дупка камиони с архиви на големи компании. Потърпевши се оказаха фирмите „Китайско здравеопазване на животните“ и „Шандунг Шаншуй семент груп“. Първите съобщиха на борсата в Хонконг, че са били откраднати важни счетоводни книжа за 4-годишен период от дейността на компанията. Камионите, които превозваха камарите папки бяха открити по-късно, но без съдържанието им. Потъването без вест на архивите на циментовата групировка от Шандунг „случайно“ съвпадна с обявената несъстоятелност по дълг от 1,8 милиарда юана (около 160 милиона долара), чийто падеж е на 21 януари 2016 г. Преди това „Шаншуй“ не бе в състояние да обслужва друг крупен кредит от 2 милиарда юана (308 милиона долара).

 

Оказа се също, че сред детронираните бизнес лидери са Жан Бин и синът на нейния основател Жан Чайкуй. Последва отстраняването на осем директори от борда. То бе предхождано от свирепа борба за власт в групировката „Тианруй“, в която влиза циментовата компания. Шефовете на „Тианруй“ обвиниха двамата жановци в крупни злоупотреби и обявиха, че ги дават на съд. Циментовата фирма обаче не се предаде и някои от директорите и се барикадираха в своите офиси, отказвайки да ги сдадат на новите началници.

 

Малко преди Коледа, представител на „Шаншуй“ се появи на борсата в Хонконг и направи мистериозното заявление, че циментовата компания разполага достатъчно капитали да покрива плащанията по кредитите си. Официален говорител на фирмата опроверга информацията и каза, че човекът, който я е разпространил, не е получил официално разрешение да прави декларации.

 

Пак в духа на стопанските мистерии „Шаншуй“ разкри, че част от „изчезналите“ и книжа са свързани точно с документацията за двата злополучни заема. Бюрото за борба с търговската престъпност в Хонконг, което разследва далаверите в циментовата форма, докладва, че е получило официален доклад за „откраднатия“ архив. В тази връзка най-голямото бизнес издание в САЩ „Уолстрийт джърнъл“, което следи развитието на новите китайски загадки, писа на шега, че най-вероятно някой силен човек отгоре е натиснал финансовите детективи да приемат версията „кучето изяде книжата“.

 

В последствие обаче стана известно, че важните документи за били иззети от бившия диерктор на „Шаншуй“ Чен Суеши, който щурмувал канцелариите на компанията с група въоръжени гангстери. По време на атаката било изпочупено офис оборудване, а някои от намиращите се на работа чиновници били малтретирани. Инцидентът бил докладван в бюлетина на полицията в Хинан.

В Китай действително е много необходим един нов съдия Ди, който да разкрие загадките. Но и гениалният древен детектив също би се затруднил да разбере ставащото в Китай. Единственото нещо известно от пъзъла досега е, че на борсата в Шанхай от юни 2015 г. досега са загубени 1,2 трилиона долара. Най-лошото обаче е, че хонконгския икономически грип се пренесе в целия свят, където се изпариха над 7 трилиона долара, вложени в китайски облигации и инвестиции.