Здравният министър д-р Петър Москов определено беше "героят" на 2015 година (за някои добър, за други – лош, а за трети - напълно ненужен). През 2016-а обаче ще трябва да отстъпи първенството на собствените си реформи, които намериха място в българското здравно законодателство.

С други думи - от днес пак ще се пише за Москов, но в светлината на прожекторите ще бъдат десетките промени за лекари, болници и пациенти, които предстои да се случат през годината.

Реформите на практика започнаха още в навечерието на Нова година. Счетано от 28 декември 2015-а възстановяването на загубени здравноосигурителни права вече ще става по нови правила. За да бъдат преглеждани и лекувани с публични средства, гражданите трябва да имат не повече от три неплатени здравни вноски за период от 5 години (общо 60 месеца). Доскоро този срок беше само 3 години и много хора изобщо не покриваха задълженията си, защото след изтичането на периода те автоматично отпадаха, а лицата се връщаха в осигурителната система. При новите правила "хитруването" става по-трудно, защото рискът да се разболеят и да потърсят лекар в рамките на 5 години е много по-голям. От НАП и НЗОК предупреждават, че занапред пациентите без здравни права, ще трябва да заплащат сами всички медицински услуги, които се наложи да ползват.

Друга важна промяна касае цените на лекарствата и по-конкретно сумите, които болните ще вадят от собствения си джоб, за да пазаруват в аптеките. От средата на февруари у нас ще започне да се прилага т. нар ценови коридор за медикаментите в позитивния лекарствен списък, които здравната каса сега плаща в рамките на 25-50%, а хората покриват останалите 50-75 на сто. Идеята е догодина пациентите да не доплащат повече от 60% от цената на най-евтиния продукт в дадена терапевтична група, за да се облекчат разходите им за лечение. Това означава, че ако референтна стойност на опаковката на едно лекарство е например 15 лв., болните не би трябвало да доплащат повече от 9 лв., за да го получат в аптеката.

Ценовият коридор трябваше да влезе в сила от 15 декември 2015 година, но здравното министерство и Българският фармацевтичен съюз договориха двумесечна отсрочка, за да успеят аптеките да се адаптират към новите изисквания и да продадат наличните медикаменти по старите цени. Очаква се почти 600 лекарства видимо да поевтинеят още в края на февруари, но не са изключени и трусове. Много фармацевтични производители и вносители се опасяват, че новите по-ниски цени ще се отразят на годишните им приходи, което може да ги принуди да изтеглят продуктите си от българския пазар. Проблемът е, че това би се отразило негативно на стотици хиляди пациенти, на които ще се наложи да променят терапията си.

За сметка на това всички ще имат право да се оплачат от здравните услуги, които получават. От началото на годината би трябвало да започне прилагането на въведеното от Москов измерване на удовлетвореността на пациентите, което ще влияе на сумите, превеждани от здравната каса на здравните заведения. Планирано е специални анкетьори да проведат телефонни интервюта с почти 70 000 души, преминали болнично лечение, за да отчитат отзивите им пред здравната каса. При повече от три негативни оценки, съответното здравно заведение ще бъде наказвано, а при регистрирането на системни нарушения – ще губи договора си със здравната каса. Още се спори доколко меродавно е мнението на пациентите и дали трябва то да влияе върху плащанията на болниците, но наредбата с новите правила отдавна е факт, а здравният министър е категоричен, че тя ще започне да се прилага още от първите дни на 2016-а.

Сериозни промени предстоят и за спешната помощ, въпреки че сроковете за реализацията им не са строго фиксирани. Както е известно, тази година започва поетапното въвеждане на чисто новия стандарт по спешна медицинска помощ, който предвижда линейките да се отзовават за 8 минути при най-тежко пострадалите. С новите критерии се въвеждат три кода на спешност - червен, жълт и зелен, като дори в случаите на леки наранявания екипите не бива да се бавят повече от 2 часа след повикване. Преценката на състоянието ще се прави с анкетни карти от обучени служители на спешния телефон 112. Те ще се интересуват не само какво се е случило и колко са пострадалите, но и от специфични симптоми, за да определят какви доктори и с каква апаратура да се отзоват на инцидента. Работата по новия стандарт започва от първите дни на 2016-а, но резултатът от промените се предвижда да стане видим чак през септември. Цялостното внедряване на новите изисквания и критерии към спешните центрове в цялата страна обаче ще се осъществява през следващите пет години, за да приключи до 2020 година.

Същинските и най-дълго чакани реформи в сектора се очаква да стартират от 1 април, когато не на шега всички ще се лекуват по основен или допълнителен здравен пакет. Дотогава здравната каса и Българският лекарски съюз трябва да са договорили параметрите на Националния рамков договор за годината, а разпределението на легла, апаратура, доктори, лаборатории и здравни заведения по вид и брой според нуждите на населението в Националната здравна карта - да е окончателно приключило. Тогава Националната здравноосигурителна каса ще премахне лимитите в болниците и ще започне да разпределя наличните средства по бюджетите на районните каси. Най-новият момент е, че на лечебните заведения ще се плаща само след проверки, а при недостиг на средства ще се ползват парите от резерва за непредвидени и неотложни разходи. 

Пак за 1 април е планирано и въвеждането на системата за пръстово идентифициране в болниците и аптеките. Както вече е известно, комбинацията от уникални линии върху пръстите (наричана биометрични данни) ще се преобразува в цифров код, без който в бъдеще ще е невъзможно да се постъпи в болница или да се взимат лекарства от аптеката. За целта здравната каса се готви да похарчи около 400 хил. лв. за внедряването на софтуерна система за обработка на всички кодове, а лечебните заведения и фармацевтите ще трябва да закупят специални устройства за разчитането на всеки пръстов отпечатък (на цени от 20 до 60 евро бройката). Крайната цел на новата система за пръстово идентифициране е да се спрат злоупотребите, с които най-често се източват публични средства от бюджета на здравната каса. Цифровите кодове ще "визуализират" всички здравни услуги в реално време (лечение, отпускане на лекарства, прегледи, изследвания и т.н.) и отчитането на "мъртви души" или неизвършени процедури ще бъде практически невъзможно. От касата се надяват да намалеят и фалшивите хоспитализации, както и някои лекарски грешки при терапията, защото болниците и специалистите ще бъдат по-внимателни в отчитането на работата си.

Добрата новина е, че тази година разходите за здравеопазване ще се отразят по-малко върху джоба на българина, защото от 1 януари минималната работна заплата ще се увеличи с цели 40 лв. - от 380 на 420 лева. Сумата беше заложена в Закона за държавния бюджет, като по този начин правителството се надява да намали контингента от "работещи бедни" в страната. Вдигането на минималните възнаграждения не само ще стимулира повече хора да си търсят работа, но и ще осигури допълнителни постъпления в хазната от данъци и осигуровки, твърдят икономистите.

За пенсионерите обаче промените няма да са толкова осезаеми, защото минималната им пенсия ще се вдигне с едва 3,94 лева. Индексацията по швейцарското правило ще е с 2,5% и ще се случи от 1 юли, когато сумата ще се увеличи от сегашните 157,44 лв. на 161,38 лева. Социалната пенсия за старост ще порастне с малко над 3 лв. - от 115,15 лв. на 118,03 лв., а средната пенсия за страната се очаква да достигне 331,62 лв. при очакван среден размер за 2015 г. от 320,55 лева.

Що се отнася до размерите на детските, майчинските, обезщетенията за безработица, осигурителните доходи по икономически дейности и таваните на пенсии и социални вноски - те остават непроменени до края на 2016 г. или до ново нареждане от правителството и парламента.