Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Който може – това е най-краткият отговор, зад който се крият стряскащи данни за нарастване на не образованите в трудоспособна възраст и нерадостната констатация, че все повече хора просто няма да могат да предложат нещо на пазара на труда. Реалността може и да не звучи политически коректна, но е следната: делът на ромите ще се увеличава, а значителна част от тях са ниско квалифицирани и дори неграмотни. Какво правим тогава?

Първо, търсим изключенията от правилото. Десислава Кирилова е асистент на управителя на куриерската компания TNT- България Иван Василев. От Лом е, ромка или циганка – както си изберете. Завършила е право, няма никакъв акцент и приема себе си за реализирана.

„Изключение съм от правилото заради това, че не съм израснала в махалата“, обяснява Десислава. Познатите й връстници от Лом не са намерили работа в България и в момента работят кой каквото е намерил в Германия или Испания. Тя не е първият служител от ромски произход във фирмата. Преди време за кратко едно момче е помагало в разтоварването.

„Той обаче влезе в класическото клише, че „циганите крадат“, и наистина крадеше от джобовете на колегите. Беше романтична кражба, защото в крайна сметка се оказа, че крадял, за да си заведе гаджето на море. Но етикетът „циганите крадат“ веднага увисна на стената и се разделихме с това момче“, спомня си Иван Василев. Според него проблемът не е само в липсата на образование сред ромите, но и в двустранните предразсъдъци.

„Българите имат комплекс към циганите, че крадат и за нищо не стават, найобщо казано, но мисля, че и циганите имат комплекс – предварително знаят, че едва ли ще ги наемат на работа и не се пробват самостоятелно, без подкрепата на някоя институция.“ Точно така идва и Десислава във фирмата – с помощта на програмата „Мост към бизнеса“, която помага на ромите да намерят работа в големи фирми. По „обикновения“ начин обаче не става:

Имам приятели млади хора, които са се борили доста време и вече не виждат смисъл да стоят тук, независимо че някои от тях са с образование. Просто не виждат бъдеще и предпочитат да отидат да мият чинии някъде в някоя чужда държава“, споделя Десислава Кирилова. Единственият проблем на тази история е, че тя е толкова рядко изключение, което не попада дори в статистиката. Причините Десислава да е извън правилото са две – образование и самочувствие. А причината тя да ги има е, че е израснала извън гетото.

...и малко стряскащи числа

След немного на брой години обаче клишето „ромите не стават за работа“ ще изглежда още  по-вярно в сравнение с днес. Разбира се, ако нищо не се промени. Статистиката показва, че населението застарява, делът на хората в трудоспособна възраст намалява, а все повече от тях няма да имат необходимите познания. Тогава кой ще работи, за да плаща данъци и осигуровки, които да покриват нараства щите разходи за пенсии и здравеопазване?

Числата в различните документи може и да не съвпадат напълно, но всички потвърждават тенденцията. Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012–2030 г.) показва, че докато през 2001 г. всеки 100 пенсионирали се са били замествани от 124 млади, днес новите попълнения са под 70. Т.е., от една страна, хората, които биха могли да работят, намаляват. От друга, стои още една тенденция – около 19% от все помалко влизащите в пазара на труда се самоопределят като роми. И най-притеснителното – само една трета от тях намират реализация, твърди Министерството на икономиката.

Нарасналата почти двойно безработица за последните години може да бъде съвсем малка част от обяснението. Останалата част е липсата на подготвеност. Изследователите от „Отворено общество“ са опитали да прогнозират посоката на развитие и според екстраполираните им данни до 2030 г. делът на ромите в трудоспособна възраст ще се удвои от 4,7 до 7,8% (истинските числа вероятно са повисоки, защото изследването не отчита факта, че част от ромите не се декларират като такива).

Изследването на Световната банка „Икономическата цена от изключването на ромите“ също прогнозира, че делът на ромите в трудоспособна възраст в България ще продължи на нараства. И какво от това, би попитал всеки, който е лишен от националистическа параноя. И наистина, тук проблемът не са популистките заглавия за това как българите намалявали, а циганите се увеличавали. Проблемът и за ромите, и за абсолютно всички в България е, че липсата на образование ще спъва икономиката и в добрия сценарий ще запази бедността. В лошия – ще я увеличи. И сред ромите, и сред всички останали.

И за капак: демографската стратегия отчита, че неграмотните българи са 0,5%, докато при ромите те са двайсет пъти повече – 11,8%. Почти една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години не учат. Всички тези числа, вместо да дадат отговор на въпроса: „Кой ще работи утре?“, предизвикват нов въпрос:

„А ще може ли изобщо този някой да бъде полезен с нещо, след като е необразован?”

„В природата няма вакуум“, хладнокръвно коментира Иван Василев. Неговото обяснение е, че икономиката не е заработила според очакванията и така не е създала необходимите работни места. „Тези работни места не създадоха необходимостта от образование – затова и образованието е такава дупка и не произвежда необходимите на бизнеса кадри. Особено извън София виждаме хора, чийто живот се свежда главно до ядене, спане и самовъзпроизвеждане под ритъма на чалгата“, обяснява Василев.

„Трябва хората да видят, че има смисъл децата им да ходят на училище. От моите познати едни спряха децата си от училище заради липсата на пари, а други си казваха – защо да учи, като и без това няма да си намери работа“, затваря порочния кръг Десислава Кирилова.

Изход – яйце, или изход  кокошка?

Очевидно е, че тази перспектива не ни харесва и че развитието на България за десетилетия напред е пряко свързано с преодоляването на пропастта между покачващите се изисквания на бизнеса и влошаващото се качество на работната сила. И както при всеки проблем, пътищата за разрешаването му са поне два – или държавата да се заеме и да инвестира централизирано в образованието на ромите, или да подобри бизнес средата и пазарът да увеличи търсенето на образовани кадри, което да направи училището изгодно за все повече хора.

Още преди четири години Световната банка препоръча на България да увеличи инвестициите в образованието на ромите, за да извлече икономичеки ползи от включването им в пазара на труда. Посочен беше и основният фактор за справяне с проблема със застаряващото население и увеличаващите се разходи  „равностойната трудова заетост на ромското население“.

Този политически израз обаче не е само лозунг, защото бе подплатен с конкретни числа и примери – ако държавата днес дава 1 лев за образование на ромите, утре би спечелила 7 лева от пълноценното им учас тие в пазара на труда. Т.е. дори и сега да бъдат удвоени инвестициите в образование, икономическите ползи отново ще бъдат в пъти повече. Сметките на експертите на Световната банка показват още, че всяка година българският бюджет губи 370 млн. евро от това, че вместо да облага с данъци труда на ромите, увеличава социалните разходи.

Програмният директор на фондация „Отворено общество“ Боян Захариев също очаква  социалната изолация на ромите да продължи да спъва развитието на икономиката.  Миграцията на уязвимо ромско население към други страни в ЕС ще продължи и ще създава и занапред недоверие към нашата икономика и нашите институции“, прогнозира Захариев. Той обаче е скептичен доколко българското общество е способно да приложи в близко бъдеще „умни и успешни политики за интеграцията на ромите“. Ако нищо не направим, гетата ще стават все по-големи, а дори ще изникнат и нови, убеден е Захариев и дори посочва местата, където тази бомба ще цъка все -поусилено  София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.

Първосигналното решение на този проблем е държавата да реши да увеличи ударно разходите за образование на ромите, за да бере след това плодовете. Но дори и образовани, ще има ли след това къде да работят? Този въпрос задава управителят на TNT- България Иван Василев и намира за напълно безпочвени всякакви усилия, ако те не са свързани с реална материализация в бизнеса.

„Естествено че правителството може да подпомогне, но без да създаде необходимите условия за бизнеса, тези пари ще отидат на вятъра. Тези обучени циганчета, българчета или други млади хора ще отидат да берат къпини в Англия“, коментира Василев. На първо място той поставя развитието на бизнеса, който, ако върви добре, ще има нужда от образовани хора. Когато такива няма, тогава заплатите се вдигат, а хората ще искат да учат, за да повишат  стандарта си. „И така нещата ще си дойдат на мястото“, описва пътя на промяната Василев.

Неговата служителка – ромката от Лом Десислава, вярва, че все пак държавата трябва да помогне и най-важни са разходите за храна и транспорт за ромските деца. Имала е съученици, чиито родители не са имали да им дават по 50 ст. на ден за една баничка. И точно това довело до спирането им от училище. В спора за яйцето и кокошката шефът на Десислава Иван Василев поставя на първо място капитала.

А призивите за масирани държавни инвестиции в образоването на ромите определя като популизъм. „Това единствено може да сработи в държава със силна диктатура, където нещата са ясни – хващаме циганите, обучаваме ги да кърпят обувки и всички цигани започват да кърпят обувки. Готово!“

Както най-често се случва, истината вероятно е някъде по средата. Проблемът не може да бъде разрешен с тоталитарен замах от веднъж, но и нямаме време да чакаме само невидимата ръка на пазара да свърши своето. Преди да стигнем до решението обаче, трябва да видим проблема. Засега не личи тази тема да занимава управлението. Министерството на икономиката отговори на запитването за позиция по въпроса с 5 (пет) изречения.

Първото: „Всеки български гражданин е важен за просперитета на държавата и в този контекст не можем да си позволим да изгубим човешки ресурс и потенциал независимо от етническата му принадлежност.“

Така е. Трудно можеш да не се съгласиш. А какво правим?

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2014 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Ключови думи

Коментари

darkstar

ромите - 5 до 8 % от пазара на труд са ви проблем, а българите кучета ги яли ... със всичките им образования и квалификации = за нас програми няма и работа няма. Какво прави инженер на който някой изверг му е затворил завода - ами той за келнерка и танцьорка на пилон не става. Частен реактор ли да си прави или частен спътник ?! Толкова садизъм към собствения народ не бива! Относно ромите - работил съм с роми - поне половината искат да работят - от тях повечето са свестни и много схватливи. Програмите за заетост при частник не вършат работа, трябват големи ДЪРЖАВНИ заводи за няколко поколения да възпитат КАДРИ и от ромите.

Чл.49 ал.1 от Конституцията гарантира ПРАВО на ТРУД на всеки желаещ. Държавата трябва да създаде условия за заетост, поне на МРЗ /Чл.49 ал.5/ - При ПЪЛНА заетост и придобита квалификация в държавен завод, бизнеса може да даде 100-200 лева отгоре и да си избере готов кадър. Иначе НЕ СТАВА ! Кадрите не растат по дърветата и трудови навици не се придобиват с кражби или бъркане по контейнерите.

darkstar

имах колежка ромка - чистачка. Така се случи, че нашия акумулаторчик внезапно излезе в дълъг принудителен отпуск и чистачката се оказа единствената ИЗПИТАНА с ПРАВО да влиза в батериите. Погледнах дипломата ѝ за средно образование - химически техникум и с 5 по български ! С много молби едва я накарах да хвърли метлата и да стане техник. Само след 2 месеца тръгна с бяла манта и заедно с другите техници /интегрира се/. Излезе железен кадър от нея.

И аз имам колега ром. Не могат да му стъпят на пръстта мнозина от тълпата българи нито по обноски, нито по интелект, нито за нормална и качествена работа, нито за разбирания и за всичко друго! Излиза, че си е до човек, сред тях има нереализирани и можещи като навсякъде и за всичко и сред истинските българи. Това прави управлението с нас! Тези отгоре спят и не виждат накъде водят държавата, а всички ние страдаме!

Марко

По-лошото е, че няма кой да дава работа, предприемчивите се изнесоха. Няма ги хората, кото ще променят България.

Развеселен

страхотен анализ

Франк Лойд Райт

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

al

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец росийской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

al

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец росийской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Децентрализирано, а не централизирано образование!

В статията пишете "или държавата да се заеме и да инвестира централизирано в образованието на ромите, или да подобри бизнес средата и пазарът да увеличи търсенето на образовани кадри, което да направи училището изгодно за все повече хора". Не съм съгласен! Не централизирано, а само децентрализирано образование би могло да помогне.

Chitatel

Всички българи в чужбина, това е единственото решение. Тотален рестарт на държавата след нейния демографски и икономически колапс.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.