Може ли изкушението на турските власти да върнат смъртното наказание да осуети прилагането на сделката с Европейския съюз от март, по силата на която Турция спря потока от нелегални мигранти към Европа?
Това беше най-често задаваният въпрос днес в Брюксел, когато външните министри на 28-те се събраха на редовния си Съвет и първа точка в дневния им ред беше положението в южната съседка на България.
Ускоряването на присъединителните преговори на Турция беше едно от условията в съвместната декларация от 18 март, която подписаха тогавашният турски министър-председател Ахмет Давутоглу и държавните и правителствените ръководители на ЕС.
Но воденето на такива преговори е безпредметно, ако държавата-кандидатка за членство не отговаря на базисни изисквания, за да стане един ден част от ЕС. Турция отмени смъртното наказание през 2004 година, като условие ЕС да започне преговори с нея.
"Нека бъда много ясна за едно - никоя страна не може да стане членка на ЕС, ако въведе смъртно наказание", каза Федерика Могерини, върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността и заместник-председателка на Европейската комисия.
Като такава Могерини наблюдава всички преговори за разширяване на ЕС. Той не предвижда да приема нови членки до края на мандата на тази Комисия през 2019 година. Преговорите с кандидатките обаче продължават заедно с европейското наблюдение върху техния напредък и финансирането за реформите им.
Никой в Европа още не говори за прекратяване или за замразяване на преговорите с Турция.
"Това (замразяването или прекратяването на преговорите - б.а.) не беше повдигнато нито от държавите-членки, нито от Комисията", каза Могерини след заседанието на министрите. "За Турция е да прецени дали да бъде страна-кандидатка влиза в бъдещите ѝ аспирации".
Тя припомни и че решенията за преговорите са в компетентността на друг съвет - на министрите по европейските въпроси.
Правилата на преговорите са такива, че за отварянето на всяка нова глава Турция трябва да изпълни определени условия, като постигнатото до момента не може да се връща назад. Ако това стане, ЕС трябва да реагира.
Проблемът е, че, за разлика отпреди три години, днес Европа е с вързани ръце. Тя зависи от турския президент Реджеп Тайип Ердоган за спирането на миграционния натиск.
Той може да използва всяко неизпълнение на ангажиментите ѝ от съвместната декларация като претекст страната му да не изпълнява своите - да приема обратно нелегални мигранти от гръцките острови, да контролира границите си, да изпълнява споразуменията за реадмисия. Нещо повече, Турция настоява и за безвизов режим с ЕС колкото може по-скоро. Той също е част от съвместната декларация.
Някои от критиците ѝ посочват, че тя недопустимо смесва изпълниението на строгите правила за разширяване на ЕС с конюнктурни договорености по частен проблем, колкото и болезнен да е той за Европа. Други отбелязват, че тя няма силата на международен договор, а е по-скоро политическа декларация, от която формално не произтичат правни задължения.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
