Дълговете на лечебните заведения в страната стремглаво гонят половин милиард. Към края на април тази година сумата беше 413 млн. лв. и беше официално обявена от Министерството на здравеопазването. Само шест месеца по-късно обаче се доближава до 450 млн. лв., но никой вече не говори за това.

Междувременно Националната здравна каса изчисли, че в периода март-ноември лечебните заведения са изработили почти 55 млн. лв., които обаче няма да получат. Става дума за "незаконната" надлимитна дейност, която противоречи на правителственото постановление за ограничаване на болничните разходи, издадено в началото на 2015-а. Според него болниците тази година трябва да харчат до 80% от бюджета си за миналата и на практика сами платиха и без друго недофинансираната си дейност. 

На този фон министърът на здравеопазването д-р Петър Москов не спира да се хвали със скромния дефицит от едва 10 млн. лв., с който здравната каса ще приключи годината (при около 350-400 млн. лв. досега). Изключителен финансов успех, който самият премиер Бойко Борисов аплодира при всяка прерязана лента на модернизирано болнично отделение напоследък. 

Едва ли може да е другояче, когато "на числа" Москов е първият здравен министър, свел почти до нула излишните харчове в сектора. Освен това единствен изпълни на 100% обещанието, с което пое длъжността си - а именно, че няма да се наложи актуализация на бюджета на здравната каса в края на годината. Част от реформите в сектора продължават да са спорни, но този път математиката се получи.  

Въпросът е как излязоха сметките?  

На фона на над 6 млрд. лв. оборотни средства в здравеопазването (половината и дори повече от които излизат от джоба на пациента) събирането на 400 млн. лв. е като детска игра. Единственият проблем е, че не се случи с мерки за ограничаване на нерегламентирани плащания, течове и злоупотреби, а изцяло за сметка на главните действащи лица в здравния сектор - пациенти, болници и фармацевтични фирми.

Първо, Министерският съвет издаде пословичното постановление 57, с което още в началото на годината отряза почти 20% от средствата за болнична помощ в бюджета на здравната каса. След въвеждането на новото правило лечебните заведения останаха с около 1,026 млрд. лв. (при предвидени 1,283 млрд. лв.) или със съвсем малко повече от тези през 2014-а. Разликата удобно беше компенсирана с почти 200 от общо 300 млн. лв. в резерва за спешни и неотложни разходи в касата, който за първи път беше изхарчен за текущи медицински дейности (170 млн. лв. бяха отблокирани за болниците още през януари). Така в края на годината не се наложи Народното събрание да актуализира бюджета на публичния фонд, а министър Москов гордо отбеляза точка в своя полза.

Надлимитната дейност в болниците за 55 млн. лв. обаче е минус, който не може да бъде пренебрегнат току-така. От нормативна гледна точка сумата може да е "незаконна" (т.е. неизплатима), но в никакъв случай не е синоним на злоупотреби или нерегламентирани плащания. Става дума за лечение и процедури, които пациентите са получили, въпреки поставените ограничения. С други думи, болниците са изпълнявали клиничните пътеки по договор с касата изцяло за своя сметка. При това не им беше оставен никакъв избор - ако приемат болни над лимита, дейността не им се заплаща, но ако върнат пациент, касата ги глобява за неизпълнение на договора. 

На този етап е ясно, че болниците няма да получат парите си до края на годината, но надзорът на касата до известна степен опроверга министър Москов за сумата на дефицита в здравния бюджет. Опроверга и уверенията, че финансовите дупки от 2015-а няма да се покриват със средствата за 2016-а. Според точните изчисления, оповестени от надзора в петък, недостигът в касата ще бъде 18,5 млн. лв. заради непокрити плащания към аптеките и към част от лечебните заведения. Противно на обещанията, че всички дейности в областта на онкологията ще бъдат 100% гарантирани от публичния фонд, за ноември 37 болници ще получат 76% от похарченото за онколекарства. Остатъкът ще им бъде преведен през януари, когато ще започне разпределянето на парите за следващата година. 

Счетоводни хватки за нулиране на дефицита  

По данни на Националната агенция по приходите гражданите тази година са били изрядни платци и събраните здравни осигуровки изведнъж се оказаха със 78 млн. лв. повече от миналата 2014-а. Заплахата, че който не покрие вноските си за 15 години назад, ще губи здравните си права през 2016-а, определено свърши работа, но само временно. Планираните законови промени се оказаха непопулярни, а по време на гласуването в пленарната зала срокът беше съкратен до 5 години. Така проблемът с неплащането на осигуровки остана на дневен ред, а съвестните граждани получиха поредното основание да влязат в отбора на некоректните платци. 

С други нормативни хватки бяха осигурени почти 110 млн. лв. от производителите и вносителите на медикаменти. Промените в Закона за здравното осигуряване задължиха фирмите да предоставят задължителни отстъпки от продуктите си, ако искат те да фигурират в позитивния лекарствен списък и да се покриват от здравната каса (т.е. да имат сигурни приходи от продажби). Конкретното изискване е за последните три-четири месеца от настоящата година фарма бизнесът да отбие 20% от стойността на медикаментите, а за цялата 2016-а - още 10 на сто. По този начин, според изчисленията на самия здравен министър, касата ще спести над 43 млн. лв. за тази и още 60-65 млн. лв. през следващата 2016 година. 

Допълнителните сметки са излишни. Просто да приемем, че догодина касата ще е на плюс. За първи път в историята и само благодарение на здрав(н)ата математика на Москов.