С уговорката, че Националната здравна стратегия е необходима, за да осигури правно основание Европейският съюз да финансира българското здравеопазване, депутатите я приеха въпреки забележките. Независимо от факта, че ДПС я окачестви като "фискална" стратегия, БСП я нарече "празни прказки", а ГЕРБ намекна за преписани стари цели и приоритети, стратегията събра 103 гласа в своя подкрепа. Само 27 депутати гласуваха "против", а 15 - "въздържал се".

Документът съдържа списък с основните приоритети и стратегически цели за развитие на сектора и ще се изпълнява до 2020 година. Основният му недостатък според опозицията обаче е, че не решава наболелия проблем с невъзможния достъп на голяма част от населението до здравеопазване. 

"Никъде в тази стратегия няма изведено пред скоби тази пропаст в България от 47-48%, живеещи в риск от бедност, а това трябва да е на първо място", коментира още вчера председателят на левицата Михаил Миков.

Според колегата му Емил Райнов целите, записани в стратегията са добри, но пътищата за постигането им са твърде криви, за да бъдат подкрепени. В документа не се казва и дума за дълговете на държавните болници, които вече надхвърлят половин милион, а текстовете, регламентиращи допълнително здравно осигуряване, нямат правна рамка в българското законодателство, посочи още Райнов. 

"Приемаме неща, които нямат нищо общо с подобряването на здравната услуга. В стратегията има доста екзотични неща от гледна точка на законодателството. Гласуваме с ясното съзнание, че такива документи не трябва да се допускат", възмути се и Таско Ерменков от БСП. 

Дебатите приключиха в момента, в който стана ясно, че стратегията е необходима, за да може страната ни да ползва европейско финансиране и да кандидатства по проекти за реконструкция на сгради и модернизиране на болници.

"Всички трябва да знаем, че стратегията трябва да се гласува, защото имаме нужда от еврофинансиране. Грехота е за едно заяждане с министър да изтървем тези средства", сложи край на споровете Семир Абу Мелих от ГЕРБ.

Все пак призна, че стратегията е copy-pastе (копи-пейст) на предишната и действително не заслужава подкрепа, но мнозинството трябва да я подкрепи, защото обстоятелствата го задължават.

Независимо от забележките е факт, че без ясно разписване на целите и приоритетите в здравеопазването, цялата реформа на министър Москов ще бъде провалена. Това е така, защото стратегията набелязва стъпките за подобравяне на Спешната помощ в страната, залага разпределението на лекари и здравни заведения според потребността на населението в Национална здравна карта и разписва промените, касаещи новите стойности на медицинската дейност. Без подобни текстове не могат да влязат в сила вече приетите поправки в Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигуртелна каса (НЗОК). Според тях ведомството само ще избира с кои болници да подписва договори през 2016-а и какво количество здравни услуги да закупува от тях. 

Един от основните акценти в стратегията се отнася до реформирането на финансовата система, като се върви към демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Предвидена е промяна на здравноосигурителните пакети, която дава възможност за избор на пакет, както и ново разпределение на бюджета на здравната каса. Идеята, която сравнително трудно ще намери реализация, е средствата за диагностика и лечение при личните лекари и специалистите да се вдигнат, а тези за болнична помощ и лекарства да намалеят до 12-13% от бюджета на публичния фонд. Съвсем конкретна мярка е и заложеното увеличение на парите за здравеопазване с 0.2-0.3% всяка година до 2020-а.

"Ревизия на гарантирания от задължителното здравно осигуряване минимален пакет здравни услуги съобразно размера на финансови средства и въвеждане на пакети от услуги, предлагани допълнително от застрахователните дружества, които да имат надграждащ характер", пък е промяната, по която тепърва ще се работи.

Петте стратегически цели за сектора, включени в документа, са свързани най-общо с подобряването на здравето на българите до средните нива на ЕС, трансформиране на здравната система за осигуряване достъпно и качествено обслужване, развитие на електронното и мобилно здравеопазване, осигуряване на кадри в медицината и развитие на научните знания и иновации.