„Страните лесно дават обещания, но не винаги ги спазват“. Думите са на Жозе Мануел Фернандеш, португалски евродепутат от групата на Европейската народна партия (ЕНП).

“Проблемът са отделните страни, които се сочат с пръст една друга и не спазват европейските правила”. Това пък е изказване на председателката на европейските зелени Ска Келер, която е евродепутат от Германия.

„Ние вече сме отделили всичко възможно за справяне с имигрантската криза. Но това не е достатъчно", продължи Фернандеш, който е един от докладчиците по проектобюджета за 2016 година. "Трябва да покажем повече солидарност – отделните държави също трябва да допринесат“, призова португалският политик по време на конференцията „Миграция и убежище: предизвикателство за Европа“, която се провежда в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел.

Представителят на най-голямата политическа група в ЕП – тази на ЕНП, отхвърли възможността да бъдат намалени сумите по оперативните програми, за да бъдат освободени средства за справяне с кризата. И повтори няколко пъти, че се очаква от националните правителства да допринасят.

Преди два месеца ЕП гласува допълнително финансиране от 401 милиона евро, които са предназначени за най-тежко засегнатите от кризата европейски държави, за засегнати държави извън ЕС, както и за три от агенциите на Съюза.

Парите обаче не достигат и това е причината помощта за Сирия и Африка да бъде отделена в два фонда, които да могат да привличат и допълнително финансиране. „Главно от отделните държави в ЕС“, обясни Фернандеш.

Изцяло нова система за убежище?

Представителите на различните политически сили в ЕП нямат различие по един въпрос: т.нар. дъблински регламент не работи и има нужда от нови правила.

"Дъблинското споразумение е инструмент от 20 век. Днес той вече е остарял", каза Сесилия Вилкстрьом от либералите, която е докладчик по промените в Дъблинския регламент. В момента текат успоредно обсъждания за промени и в Европейската комисия, и в ЕП.

„Ние имаме система за убежище, но тя не се изпълнява“, констатира и Ска Келер. Най-често соченият пример бе Гърция, която пропуска огромна част от мигрантите, без да изпълнява задълженията си да ги регистрира и да разглежда молбите им за убежище. Това е основният принцип на Дъблинския регламент – исканията за убежище се обработват в първата държава от ЕС, в която е влязъл човекът. Това обаче повече няма да бъде така – поне такива са настроенията на политическите групи в ЕП.

"Ако се спазват (регулациите – б.р.), това означава само Гърция и Италия да преглеждат молбите за убежище. Това е несериозно. Сега те (мигрантите – б.р.) пътуват свободно и се озовават основно в Германия, Австрия и Швеция", каза Вилкстрьом.

Изготвените предложения предвиждат търсещите убежище да се разпределят поравно сред страните от ЕС според броя на населението, брутния вътрешен продукт, равнището на безработица и в зависимост от броя на исканията в последните години.

Ска Келер даде пример с изградените огради по някои граници, които според нея правят още по-абсурдни настоящите правила:

"Т.е. имаме система за убежище, но очакваме кандидатите да дойдат тук по нелегален път. Това какво е?!“

Силви Гийом от социалистите, която е зам.-председател на ЕП и докладчик по изготвянето на общ списък от сигурни страни, съобщи, че в него ще бъдат включени Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Македония и Турция – т.е. молбите за убежище на граждани от тези страни изобщо няма да бъдат разглеждани и те ще трябва да се върнат обратно.

И леви, и десни, и либерали се противопоставиха на идеята за разделяне на Шенген на две.

„Да отменим Шенген означава да отменим Европа. Трябва да засилим външните граници“, каза десният Фернандеш.

„Няма нужда да изпробваме някакъв двустепенен Шенген“, съгласи се лявата Гийом.

„Те искат минишенген, за да ни пазят от неприятности, но пък Белгия да е вътре в този минишенген. Видяхме, че точно тази държава има пробеми със сигурността“, допълни и Келер.

От началото на тази година до края на октомври над 800 хиляди души са потърсили убежище в Европейския съюз. Огромната част от тях са подали документите си в Германия, Австрия и Швеция, съобщи Софи Магенис от брюкселския офис на Върховниа комисариат на ООН за бежанците.