Представителите на прокуратурата ще имат мнозинство в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Това решиха депутатите като гласуваха на второ четене промени в Конституцията. Колегията ще е от 11 членове, а представителите на прокуратурата и следствието ще са 6. Съдийската колегия е от 14 души, като 6 от тях ще са избрани от парламента.

Текстът, при който прокурорите нямат мнозинство в своята колегия, бе подкрепен само от Реформаторския блок. ГЕРБ, БСП и ДПС демонстрираха единство при това гласуване.

Гласуването бе предшествано от дълги дебати.

"Не приемаме независимостта на съдийската колегия да се гарантира чрез зависимост на прокурорската. Не бива да допускаме блокиране на прокурорската квота. Гарантираме и за двете общности, че няма да бъдат блокирани от парламентарната квота".

Това каза депутатът от АБВ Кирил Цочев. Именно по предложение на АБВ бе приета промяна в съотношението. Според приетото на първото гласуване прокурорската колегия имаше 12 членове, от които 6 бяха представители на парламента. 

Лидерът на ДСБ Радан Кънев го репликира:

"Разглеждането на съдиите и на прокурорите като развнозначни магистрати е дълбоко погрешно. Съдът следва да бъде напълно независим и напълно безпристрастен, включително от възможността да следва национална политика. Това не важи за прокуратурата, тя трябва да следва национална наказателна политика. Съдът е под контрола на прокуратурата. А прокуратурата, дори при 6:6, остава безконтролна".

По тази точка думата взе правосъдният министър Христо Иванов:

"Въпросът за разпределението на квотите е ценностен въпрос. Става дума за това ценност ли е в България независимостта на съда. Не е случайно, че когато се говори за върховенство на правото именно независимостта на съда се поставя като такава ценност. Всички останали независмостти съществуват, за да обслужат независимостта на съда. Заради тази ценност съществува ясен международен стандарт. Целта на разделението е кариерните решения за съдиите да се взиимат от състав, в който мнозинство имат съдиите, избрани от съдии. Ако не изпълним този стандарт това поставя реформата под много сериозна сянка, за което аз бих съжалил. Двамата председатели на върховни съдилища в повечето случай не са съдии и не могат да бъдат причислени към професионалната квота. Силната парламентарна квота в прокурорската колегия е единствения начин да има някаква демократична отчетност в прокуратурата. България, българската демокрация има нужда от това".

Лидерът на БСП Михаил Миков отговори на Иванов:

"В Конституцията се казва че съдебната власт е независима. Не съдът е независим. Философията на тези промени е съдът да остане независим, а прокуратурата да е политически зависима. Политически зависима е била прокуратурата у нас в едни други времена и в съветска Русия и резултатите са се видяли. За една година не направихте никакви законодателни промени. През цялото време се кълняхте, че като се промени Конституцията ще станат чудеса. Не може във ВСС да се търси професионалнст на квотите. Съдия съдиу око не вади. Прокурор прокурору око не вади. Искате обществото да присъства там само като им плаща бюджет. В Германия министърът предлага съдиите. Те зависими ли са бе, г-н министре? Очевидно други министри си избират там".

Атанас Атанасов репликира Миков:

"Дай Боже да ги стигнем германците. Главният прокурор има методическо ръководство върху всички прокурори. Прокуратурата е единна и централизирана. Това не важи за съда. Те не могат да бъдат поставени под един знаменател. Хубаво се опитвате да играете крайна опозиция. Но именно по това гласуване ще видим каква част се подчинява на партийното ръководство и каква на Гоце Първанов."

Радан Кънев взе думата и за отделно изказване:

"Позицията на РБ е ясна. Този параграф поставя един особен въпрос - за доверието в българската политика. През юли бе поситгнат компромис, който благодарение на мое пресилено изказване придоби определението исторически. Той не е исторически. Преговорите бяха между РБ и ДПС, най-остро противопоставящите се групи. Дали този компромис ще бъде спазен ще предопреди дали ще стигаме до съгласие по национални въпроси. Ще предопредели дали ще има доверие в управляващото мнозинство. Компромисът беше последван от невиждана компроматна война. Доверието ще бъде тежко нарушено ако се потвръдят съмненията,ч е постигнатият комрпомис е станал жертва на нелигитимни политчически влияния между партия от мнозинството и партия от опозицията. Многократно чухме позицията на ДПС, че то ще подкрепи ако трите партии от мнозинството (ГЕРБ, РБ и ПФ) са с единна позиция. Исками се да чуем позициите на ГЕРБ и ПФ."

Миков репликира и Кънев:

"Когато говорите за зависимости, страх и такива работи - вие с ДПС си гласувахе и по кредита, и по пенсионирането. Вие си гласувате заедно, но за пред публиката обяснявате колко ви е тежко на душата. Айде гласувайте си заедно и спрете с тези маймунджулъци".

Веднага след Миков думата взе лидерът на ДПС Лютви Местан:

"До днес знаехме, че сме универсалното зло. Сега обаче става ясно, че сме универсалното решение. Подписите, положени под конституционния проект в частта за разпределение на квотите, но имахме съмнения. Ако тези съмнения бяха преодолени от решение на КС щеше да е друго, но тълкувателно решение на КС няма. Това запазва автономното право на всяка една парламентарна група да изразява позиции. Това е обстоятелството, което бе премълчано съзнателно, за да се разгърне тезата, че светът е чернобял"

Местан обвини реформаторите в болшевизъм, защото искат всички да ги последват. Той каза, че не обвързва резултата на това гласуване със съдбата на управлението и декларира, че ДПС няма интерес към централната власт в този парламент.

Кънев репликира Местан:

"Разпределението на квотите може да бъде уредено в закона за съдебната власт, както е било досега. КС може да се произнесе пост фактум. Не се опитваме да чертаем чернобял свят. Но в политиката както и ежедневието хората се делят на две - такива, които си държат на думата и на такива, които не си държат на думата".

Петър Славов припомни на Местан, че съдът е казал на парламента, че той трябва да поеме своята отговорност. И предложи този текст да се даде на КС след като бъде гласуван и влизането му в сила да бъде отложено.

След гласуването правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка.

"С голямо облекчение обявявам, че повече няма да изпълнявам задълженията си като министър на правосъдието", каза той.

КАКВО ПРИЕХА ДЕПУТАТИТЕ ДОСЕГА

КАК СЕ НАМЕСИ ФАКТОРЪТ "ДПС"