Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Европа не е „някъде там“, а наш дом и наше дело. Потребността от решаване на кризата й е все така остра. Какви са тогава задачите ни? Това са някои от темите в книгата „Кой управлява Европа?“ на Хосе Игнасио Торебланка, професор по политически науки (UNED, Мадрид), колумнист в „Ел Паис“, ръководител на Мадридския офис на Европейския съвет за външна политика.

koi upravliava

Авторът тръгва от ключовия според него въпрос: Кой всъщност управлява в обединена Европа? Разбираемо и за по-широка публика, той търси възможни начини за възстановяване на изгубената според него демократичност. Убеждава ни, че истинският избор е между опасната омраза към Европа, подстрекаваща към самоубийствен скок в миналото, и предлагания от него критичен европеизъм: демократично преизграждане на нашето съвместно бъдеще, за което не разполагаме с удобни за употреба модели.

Предлагаме ви предговора на „Кой управлява Европа?“ (изд. „Критика и хуманизъм“).

За потребността от критичен европеизъм

Димитър БЕЧЕВ

Афоризмът на есеиста Хосе Ортега-и-Гасет „Испания е проблемът, Европа – решението”, на който ще се натъкнете в тази книга, е загнезден в съзнанието на поколения испанци. Той приляга и на други страни, включително на България. Следващите страници обаче ще ви кажат точно обратното: Европа е проблем. Не само според Хосе Игнасио (Начо)Торебланка, а и според гражданите на не една и две държави членки, включително значителни групи в основните носители на „европейския проект” като Франция или Германия.

Финансово-икономическата криза в еврозоната подрина проевропейския консенсус в държави като Гърция и Испания. Ако през 70-те или 80-те години Европа бе ключ към благоденствие и гарант за демократичното развитие на тези общества, днес мнозина са склонни да гледат на „Брюксел”, Европейската комисия, Европейската централна банка, „Тройката” и т.н. като на заплаха.

Със своята книга Начо Торебланка се опитва да предложи план за спасение на ЕС. Преосмисляйки дилемите и парадоксите на европейската интеграция, той се докосва до още по-дълбоки въпроси, които вълнуват съвременното общество. Как именно функционира демократичният процес в днешния свят, когато не само „Европа”, а и нейните съставни части са изправени пред криза на политическото представителство и легитимността? Какво трябва да се направи, за да се преоткрие и заздрави връзката между гражданите, от една страна, и институциите и елитите, от друга? Как да помирим демократичното участие в управлението и неумолимото действие на транснационалните пазари?

Тези питания едва ли могат да получат окончателен отговор. Нека бъдем сигурни, че те ще продължат да безпокоят и бъдещи академични изследователи, експерти, журналисти, политици и граждански активисти – дори и ако ЕС изчезне или се изпразни от съдържание. Безспорно е обаче, че Начо Торебланка, съчетаващ по превъзходен начин задълбочения поглед на университетски човек с увлекателния и достъпен стил на медиен коментатор, е отличен водач сред дебрите на многоликия дебат за демокрацията, политическата легитимност и европейската интеграция.

Радостен факт е, че българският читател има възможност да се докосне до тази книга. Ангажирането с нейната проблематика е важна стъпка за нас като политическа общност, тъй като е белег на зрялост. Свикнали сме да възприемаме, преди и след 2007 г., ЕС като някаква митична и предзададена външна сила, чиято роля е преди всичко да сдържа, обуздава и дисциплинира нашите елити. Текущата криза е повод да видим себе си в ролята на действащи лица, което преди всичко означава, че е потребно да сме критични.

Апелът на Торебланка за „критичен европеизъм” е съвсем уместен и в нашия контекст. Наистина, за разлика от днешна Испания, Европа сякаш продължава да задава решенията в България. Но това не ни освобождава от собствените ни отговорности като граждани, общество и институции. Не е толкова важно дали споделяме или не предписанията какво може и трябва да се направи, за да се изпълни с демократично съдържание политиката на европейско равнище (било то наднационално или междудържавно). Абсолютно задължително обаче е да погледнем сериозно на противоречията и недъзите, които проследява тази книга.


Бел. ред. – Димитър Бечев е директор на Института за европейски политики и гост-изследовател в Центъра за европейски изследвания към Харвардския университет.

Площад "Славейков"

Ключови думи

Коментари

Не съм чел книгата, но "Критика и хуманизъм" е партизанското име на "Марксизъм и комунизъм". Да си знаете.

Ти си като баща си - добрия партиец-комунист. Не си я чел, но знаеш какво пише в нея и как трябва да я критикуваш ;)

дебелян пеевский

Пак някакви глупости от тоя смешник Бечев, с който дори червен бабишкер от факултета по философия на СУ забърсва пода и го хвърля на боклука, както си спомняме от единствения дебат, в който го гледахме да участва покрай студентските протести. А отговорът е много прост и няма нужда от дълги наукообразни разсъждения. В Европа управляват Жан-Клод Юнкер, създателят на едно от най-големите европейски данъчни офшорки, Марио Драги - бивш директор на Голдман, подписал заемите на Гърция и Мартин Шулц - необразован, но чевръст германски социалист, издигнат от хора като небезизвестният у нас Ханс Свобода, благоверен съпруг на една началничка, чиято фирма направи много пари от нашия Съсел. "Европейските институции" са по-прогнили и от съветското политбюро при Брежнев.

Така е, гледано откъм Европа. Сравнението с Масква е по-благоприятно.

Маргарет Тачър

Социализмът е вечна опасност, тлееща в човешката душа ...

За някой хора (като автора на книгата, пък и нашия Бечев) "демокрация" означава единственто харчене на пари които друг е изкарал

Развеселен

Европа се управлява от леви радикали, обучени от политкоректни академици, затова е на тоя хал

socialen

След неолибералната, либертарианска революция на Рейгън и Тачър в началото на 80те години на миналия век, в Европа управляват десните, асоциалните - неолибералите, либертарианците, пазарните фундаменталисти, монетаристите, обективистите и остеритетните фетишисти - всички вярващи в Невидимата Ръка на Пазара и неговата чудодейна, самолековита, саморегулираща се сила. Интересно е, че дори след 15.09.2008 година, те все още продължават да вярват в тези глупости и в емпирично доказаната за грешна Неокласика.

socialen

Европа се "управлява" от Западната Олигархия / Западния Елит и назначените от него десни, асоциални неолиберали, либертарианци, пазарни фундаменталисти, обективисти, монетаристи и остеритетни фетишисти, всички до един вярващи в Невидимата Ръка на Пазара и неговата чудодейна, самолековита, саморегулираща се сила, основани на емпирично доказано грешната Неокласика.

socialen

Най-смешен е източноевропейския Пролетариат, на който му внушиха за 26 години, че е десен и капиталист.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.