Конституционните промени в съдебната система може да се окажат в задънена улица и да останат „приети наполовина“ - например Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две колегии, но да не бъдат одобрени правилата, по които ще се избират членовете на всяка една от тях. Сценарият е възможен, ако различните парламентарни групи повторят вота си от ресорната комисия и в пленарната зала. Комисията по Конституцията гласува текстовете на второ четене в сряда, а следващата се очаква поправките да влязат в пленарната зала.

Сред партиите, внесли промените в Конституцията – ГЕРБ, РБ, ПФ от управляващото мнозинство, и ДПС и БДЦ от опозицията, няма спор, че ВСС трябва да бъде разделен на съдийска и прокурорска колегия, като всяка от тях да взима кадровите решения в съдебната система. Зад това стоят и АБВ, които дадоха само един подпис за законопроекта, а между двете четения са най-големият защитник на идеите на прокуратурата за реформата.

Проблемът идва с разпределението на квотите във всяка от колегиите. Законопроектът на първо четене, приет със 184 гласа от парламента, предвиждаше съдийската колегия да включва председателите на ВКС и ВАС, шестима съдии, избрани пряко от гилдията и петима души, посочени от Народното събрание. Това разпределение отговаряше и на препоръките на Венецианската комисия кадровите решения в съда да се взимат от орган, доминиран от съдии.

В прокурорската колегия първоначално трябваше да влизат главният прокурор, четирима обвинители и един следовател, избрани пряко и шестима членове от парламента. Срещу това скочиха и от ДПС, и от АБВ, а всички партии дружно, начело с ГЕРБ, отнесоха въпроса към Конституционния съд. Оттам обаче отказаха да тълкуват „намерения“ за законодателни инициативи и не отговориха дали паритета 6:6 между магистрати и парламентарни членове в прокурорската колегия на ВСС би могъл да застраши независимостта на обвинението.

Конфликтът се върна в парламента. Комисията за разглеждане на промените в Конституцията обаче вместо да реши казуса, го задълбочи с гласуванията си. По идея на АБВ и с подкрепата на ДПС, ПФ и депутати от БДЦ парламентарният орган промени съотношенията и в двете колегии. В съдийската съдиите намаляха с 1. В прокурорската колегия парламентарната квота намаля с 1 човек, което на практика допуска представителите на обвинението и следствието да взимат решения и без да има голямо значение какво мислят членовете, посочени от депутатите. Зад подобна редакция стоеше и самата прокуратура.

Единствено ГЕРБ и Реформаторският блок гласуваха в комисията „против“ преформатирането на представителството в двете колегии на ВСС. Двете партии заедно имат общо 107 гласа. ДПС, ПФ, АБВ и БДЦ, които подкрепят новия вариант, приет от комисията, имат 79 гласа заедно. Това значи, че ако гласуването от комисия се прехвърли в пленарната зала и парламентарните групи гласуват така, както представителите им в комисията, нито един от вариантите за разпределение на квотите в колегиите няма да бъде приет.

А това крие риск ВСС да бъде разделен на две, но да няма регламент, по който да се избират двете колегии след изтичането на мандата на действащия ВСС. За приемане на второ четене на текст за промяна на Конституцията са нужни минимум 160 гласа.

Оттук-нататък решението зависи най-вече от начина, по който ще гласуват 84-те депутати от ГЕРБ в сряда. С техните гласове вариантът на АБВ, подкрепен и от прокуратурата, който гласува комисията, може да мине и в залата. Според източници на Клуб Z това засега е и по-вероятният сценарий. Така единствето РБ ще останат на първоначалната си позиция за ремонта на основния закон в частта за ВСС.

В понеделник и вторник по темата се очакват совалки между парламентарните групи. Ако ГЕРБ държат на първия вариант на промените Конституцията и гласуват отново „против“ предложението на АБВ, ще трябва на своя страна да привлекат освен РБ, ДПС и патриотите. Тогава гласовете стават общо 161. Според запознати обаче хората на Лютви Местан не са склонни на такъв компромис, докато управляващото мнозинство е разделено в позициите си.

При вариант ГЕРБ да са против новия вариант на разпределение има риск да не се приеме изобщо разпределението в прокурорската колегия на ВСС и това да създаде правен вакуум, твърдят юристи.