Симона Русева

БЕРЛИН – Барак Обама вече не иска да има нищо общо с Владимир Путин. Той е поел курс към пълна изолация на Русия, който поставя европейците в незавидно положение. Техният диалог с Москва става все по-труден. 

Грегор Петер Шмиц

Така кореспондентът на „Шпигел“ Грегор Петер Шмиц в Брюксел коментира последните събития около Украйна и безплодните опити за намиране на дипломатическо решение.

Според Шмиц, когато първите дипломати на САЩ и ЕС Джон Кери и баронеса Катрин Ащън се срещат, те правят впечатление на добре сработена двойка. Така е било и на скорошната среща в Женева. Същевременно руският външен министър Сергей Лавров заставал пред журналистите смръщен и самотен.

Зад кулисите обаче и дума не можело да става за хармония между САЩ и Европа. Европейците гледали със загриженост на новия курс на Вашингтон, а той бил: Никакъв диалог с Москва!

Членове на американската делегация в Женева споделили, че скептичността по отношение на Русия била толкова голяма, че вече било невъзможно да се преодолее. Опитите, които през 2011 г. правила тогавашната  държавна секретарка на САЩ Хилъри Клинтън за съживяване на  отношенията с Москва, окончателно останали в миналото.

„Изобщо вече не вярваме на Путин“, казали щатски дипломати в Женева.
 

Питър Бейкър, който е блестящ журналист от „Ню Йорк таймс“, отива дори по-далеч. Той е категоричен, че Белият дом вече споделя максимата на легендарния щатски дипломат Джордж Кенън. Точно той през 40-те години на миналия век слага началото на студената война – изолиране на СССР вместо диалог. По подобен начин сега вашингтонските хардлайнери възнамерявали да изолират Путин и да отправят открито предизвикателство към Русия. Началото е сложено с номинацията на новия американски посланик в Москва, който преди това е бил на такъв пост в Украйна.

Ако Москва продължава да нарушава споразумението от Женева, за което Вашингтон представи доказателства още в понеделник, нямало да закъснеят нови санкции на САЩ спрямо обкръжението на Путин. 

Експертката по въпросите на Русия и авторка на биографията на Владимир Путин Фиона Хил наскоро заяви: „Бъдещият американски курс спрямо Кремъл ще е много по-суров“, цитира я Шмиц и коментира: „Така обаче Вашингтон пренебрегва позицията на Европа за продължаване на диалога с Москва. Ащън демонстрира в Женева надежда за намиране на дипломатическо решение на кризата. Към това трябва да се прибави нежеланието на някои европейски държави да се налагат всеобхватни икономически санкции на Русия и да се стига до открита конфронтация.“

Съпротива има и в Германия.

„Гледам с голяма тревога на новия твърд американски курс. В дългосрочен план при липса на разумни отношения с Русия не може да има стабилност. Длъжни сме да внимаваме и да не поемем по път, който в крайна сметка ще ни навреди“, заяви Нилс Анен, експерт по външната политика на германските социалдемократи.

За диалог зове и немският либерал и познавач на Европа Александър граф Ламбсдорф: „Ние трябва повече, а не по-малко да разговаряме с Русия.“

Определени кръгове в Брюксел обаче смятали, че Путин сам се е поставил в международна изолация, като е доказал, че не е партньор, на когото може да се вярва, твърди Шмиц. От друга страна обаче за американците било лесно да плашат със санкции. За разлика от европейците САЩ не са зависими икономически от Русия. Лидерите на държавите от ЕС на срещата си на върха през март т. г. в Брюксел били на мнение, че трябва да се опълчат на исканията на Вашингтон за налагане на сурови икономически санкции спрямо Русия.

Обама е сменил радикално курса от диалог към изолация на Русия, тъй като външната политика на САЩ вече се е превърнала в елемент на вътрешната, коментира Шмиц. Достатъчно е да се спомене, че републиканците обвиняват Белия дом в проява на прекалено разбиране спрямо Русия.

Курса смени дори Хилъри Клинтън, която не крие амбициите си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 2016 г. Неотдавна тя сравни действията на Путин в Крим с агресивната политика на Хитлер. Според наблюдатели във Вашингтон това никак не е случайно. Тя много добре знае, че няма шанс да спечели президентските избори, ако я приемат за политик, който проявява разбиране към Русия, заключава Грегор Петер Шмиц.