Петър Томов

Наш кореспондент в Тампа, Флорида

Форумът на ООН в Париж срещу глобалното затопляне ще „обогати“ атмосферата на Земята с 240 хиляди тона въглероден диоксид. Такова е количеството, съдържащо се в газовете, отделяни от стотиците авиолайнери, които за да ги докарат и върнат обратно изгарят 102 хиляди тона самолетно гориво, изчисли списание „Уайърд“. В мегаконференцията участват официални делегати, преговарящи, дипломати и техните сътрудници от 195 страни. Във френската столица пристигнаха представители на неправителствени организации, студент и гимнзисти, журналисти, които отразяват двуседмичния форум. По най-скромни преценки общият брой на участниците възлиза на около 50 хиляди души.

Количеството от 240 тона изглежда твърде голямо, но това всъщност е обема на въглероден диоксид, който се отделя в атмосферата на Земята всеки 22 секунди. С една дума всяка година неговото количество се увеличава със 166 милиарда тона. Тези изчисления може действително да се окажат скромни и непълни. След края на конференцията ООН ще се опита да сложи чертата под тоталната сума. Тя може да включва дори газовете, отделяни от гриловете в ресторантите, които ще хранят много хилядната тълпа. Експерти обаче смятат, че никакви изчисления не могат да бъдат точни и окончателни, защото те не включват емисиите, отделяни от хилядите автомобили и автобуси, които возят пъстрото множество.

Цената на парижкия форум е около 170 милиона евро, но и тази цифра може накрая да се окаже значително по-голяма. Солидна част от тези пари отиват за поддържане на сигурността в Париж и охраната на високопоставените персони. Заради клането от 13 ноември, извършено от терористи на Даеш, френските власти са удесеторили усилията си да не дадат шанс на ново клане по време на важното събитие. Само операцията за сигурност на президента на САЩ Барак Обама, която се поделя между Вашингтон и Париж, струва около половин милион долара.

Най-важният въпрос, който в момента е задаван от пресата в света е: дали всички тези огромни разходи ще оправдаят крайната цел? А тя още не е фиксирана. Според първоначалните планове това трябваше да бъде намаляване на средната глобална температура с 2 градуса по Целзий. Освен това големите индустриални държави трябва да поемат обет да съкратят до 2040 г емисиите на въглероден диоксид до под 1000 гигатона.

Още през първите дни на конференцията най-големите замърсители в света – Китай и Индия обявиха, че специално температурната цел е нереалистична и заявиха, че приемат 1-1,5 градуса по Целзий като по-близко до реалността.

През 2015 г обаче за първи път термометрите показаха затопляне на Земята с 1 градус по Целзий над средно историческия показател. Това даде основание на учените да заявят, че тази година е най-горещата от 100 години насам. Издребняването с половин градус, искано от Пекин и Делхи, всъщност показва колко трудно е да се постигне разбирателство между всички държави участници. Индийският президент Моди дори се ядоса на натиска на Запада и го обвини, ч еиска да превърне някои държави в свои „индустриални роби“.

Друга цел на форума в Париж е да се отделят повече пари за развиващите се страни, за да могат техните икономики да се разделят по-лесно въглеводородните горива. За да успеят финансовите преговори е необходимо Индия да вложи повече пари за реализирането на тази идея.

Във френската столица трябва да бъде постигнат пазарлък и за крайната цена за зкупуване на въглеродните емисии на 20 или 30 цента за тон. По този въпрос страните допълнителни идват със свой правила за таваните на отделяните газове, таксите и другите правила за регулиране, заявява Стивън Стофт от изследователската организация Carbon-price.com.

Точно тук възниква един от много екзистенциални сблъсъци. Едновременно строго да се ограничава въглеродният диоксид, докато десетки световни компании печелят доста добри пари от изкупуването му. То ест, нормално е да искат повече газове, за да печелят повече. Според „Вашингтон поуст“ 63 големи индустриални фирми в света са спечелили 1,9 трилиона долара от бизнеса с парниковия газ. Апетитът е голям и се очаква до 2017 г в тази търговия да участват 1000 компании. В съвременния свят на мощните промишлени лобита ще бъде доста трудно всички участници да бъдат накарани да спазват строго правилата на играта.

В Париж ще се говори много и за алтернативните източници на енергия в битката срещу затоплянето. Една от първите големи държави, които се наеха да прехвърлят изцяло енергетиката към зелени мощности е Германия. Използвайки грамадни вятърни генератори страната вече добива 41 хиляди гигаватчаса електроенергия само през първата година от пускането им действие. Това е 15 на сто от общата консумация на ток в най-голямата членка на ЕС. От ВЕЦ, слънчеви инсталации и биогаз идват още 35 на сто. Германия стана първата страна в добиването на чиста енергия. Нейният опит обаче показва какво може да се развие не така, както се очаква. Вятърът и слънчевата светлина са първият проблем. Те са променливи и непредсказуеми. На 20 януари т.г добивът на ток от всички соларни и вятърни мощности се покачи с едва 2,5 гигавата. Това е много малка част от 77-те гигавата, които бяха добити в цяата страна през същия ден. Няколко месеца по-късно енергията от комбинираните зелени мощности подскочи до 42 гигавата. Освен това макар, че досега се смяташе, че слънцето и вятъра са безплатни източници, цената на тока от тях все още е по-висока, отколкото електроенергията добивана от старите централи, които работя с въглища и природен газ. Оказва се, че решаващо значение за стойността на продукцията са високите разходи за изграждането на екологично чистите инсталации. Според ангажимента на правителството в Берлин през 2022 г страната трябва напълно да се е простила със старите, замърсяващи мощности. Най-голямата въглищна централа в страната се намира в Янсвалде, близо до границата с Полша. Тя е построена през 80-те години на XX век и гори по 80 хилоди тона лигнитни въглища всеки ден, за да произведе 3 гигаватчаса електроенергия. Този вид гориво се оказва много по-надежден от променливите слънчеви лъчи и вятър, посочва Олаф Адерман от компанията „Ватенфал“, която притежава ТЕЦ-а. Много тъжно е за природата, но за съжаление той е прав.

Когато тази година кабинетът в Берлин реши, че може да затвори въглищните мини с един подпис, хиляди миньори се стекоха на протест в германската столица. Правителството без много шум се отказа от решението си.

Какво постигна Обама, когато закри десетки фирми за добив на въглища в Западна Вирджиния?Хиляди хора загубиха работата си без надежда да намерят някаква нова, а малките градчета се превърнаха в полумъртви селища, в които процъфтява единствено наркобизнес.

Форумът в Париж вдига невероятен шум за зловещия въглероден диоксид, който е представен като най-голямата напаст, заплашваща едва ли не да сложи край на човешката цивилизцаия. И докато хиляди разгорещени еколози и държавни бюрократи трескаво подготвят смъртната присъда на опасния агент на парниковия ефект, сериозни климатолози, астрономи, бивши светила на НАСА бият тревога за основния причинител на климатичните промени – Слънцето. Изследвания сочат, че температурите на Земята са в тясна зависимост от активността на нашето светило. Когато то е в своя възходящ 10-годишен подем, белязан с появата ма нови петна на повърхността му, температурите бележат своите възходящи точки. И обратното, затихването води до етапи на захлаждане, които преди десетки хиляди години са довели до ледниковите периоди. През последните години океанологията даде нови надежди, че голяма част от парниковите газове се поглъщат от морската повърхност. Други проучвания показват, че въглеродният диоксид е играл ролята на стимулатор за развитието на тропическите гори, които го поемат и преработват в кислород. Абсолютизирането на само един фактор и то недостатъчно изследван ( температурна статистика е много млад научен сектор – родена е преди малко повече от 100 години) се превръща в нещо като религия, която не признава никакви други идеи за обясняване на климатичните промени на планетата. Налице са и достатъчно факти на угодническо „нагаждане“ на температурните проучвания, за да се харесат на политиците.

Напоследък учените започват да търсят обяснение на причините, довели преди милиони години до лишаването на Марс от неговата атмосферна обвивка. Най-новите проучвания сочат, че червената планета е загубила атмосферата вследствие на т.нар слънчев вятър – йонизиращата радиация, която бомбардира планетите. Земята е запазена от този пагубен фактор от своето магнитно поле, което служи като буфер.

Редица трезви наблюдатели посочват, че Парижкият форум на ООН за борба срещу глобалното затопляне няма да отиде по-далече от приемането на куп протоколи, прилагането на които може да се окаже толкова трудно, колкото въвеждането в сила на документите от предишните световни конференции, посветени на проблема. Сериозни изследователи съветват да бъде отделено повече внимание и средства за проучване на естествените природни фактори в резките температурни промени в света, които са настъпвали и преди, десетки хиляди години преди появата на човека на Земята.