Държавната субсидия за висшите учебни заведения вече ще зависи в по-голяма степен от качеството на обучение, което предлагат. Това е записано в промените в Закона за висшето образование, предложени от правителството и приети днес от парламента на първо четене.

В мотивите на този законопроект се припомня, че през последните 25 години студентите в държавните висши училища са се увеличили от 90 на 190 хиляди, а общо във всички вузове те са 240 хиляди. От 1999 г. размерът на субсидията за университетите се определя въз основа на броя на приетите студенти. Този процес обаче не е довел до ефективност на образованието. Според правителството до 2020 г. тежестта на качеството на обучението трябва да има дял до 60% при определянето на държавната субсидия за вузовете.

С промените се позволява на университетите да обучават студенти срещу заплащане извън държавната поръчка. Преподавателите вече ще имат право само на едно работно място, а не на две, както е сега.

"Проблемът на сегашния закон, кърпен в продължение на години, е че разчита изключително на екстензивното обучение - парите да следват студента без оглед на качеството, но е необходим преход към интензивното обучение, така че висшето образование да има връзка с живота, бизнеса, местните власти".

Това каза пред депутатите образователният министър Тодор Танев.

Депутатите гласуваха още няколко предложения за промени в закона. Две от тях бяха отхвърлени. Петър Славов (Реформаторски блок) предлагаше въвеждане на изискване за 10 години стаж за заемане на позицията ректор. Лидерът на ДПС Лютви Местан нарече това предложение "брутална намеса в академичната автономия". Румен Гечев (БСП) пък предлагаше намаляване на таксите на студентите в държавните висши училища.

Предложението на Борислав Борисов (АБВ), което беше прието, предвижда да се даде право на университетите да извършват търговска дейност.