Почеркът е познат. Терористите атакуват западна цел и политиците се надпреварват да предлагат задължителинте прилагателни. Британски, китйски и японски лидери обявиха, че са шокирани от атаките в Париж, които се описват като "ужасни" и "отвратителни" от президента на САЩ Барак Обама, "ужасяващи" и "страхливи" от френския държавен глава Франсоа Оланд, "варварски" от индийския премиер нарендра Моди, "асужаващи презрение" по думите на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун и "гнусни, злостни, порочни" според държавния секретар на САщ, който притежава най-богат речник.
Атаките в Париж бяха всичко описано. Но не бяха едно нещо- не бяха изненадващи.

Периодични терористични атаки в Западния свят са практически неизбежни и вероятно ще виждаме повече в следващите десетилетия, няма да станат по-малко. Ако искаме да намалим дългосрочните рискове от тероризма - и да ограничим неговата способност да превръща западните общества в неразпознаваеми карикатури на самите себе си- трябва да спрем да го възприемаме като шокиращ и свръхрационален и да го приемем като съществуващ проблем, който трябва да се опитаме да управляваме вместо да искаме да победим.

Политиците не обичат да казват нито едно от тези неща. Но ние не сме политици, така че ето 10 болезнени истини:

1. Не можем да държим далеч лошите момчета

Границите се пропускливи. САЩ имат над 95 хил. мили брегова граница. Гърция има 6000 острова и около 10 хил. морска граница. Може да преминете от Ирак и Сирия в Турция, а от Турция в България. 800 млн. души минават през летищата на САЩ годишно, 1,7 млрд. - през европейските аеропорти.  Никоя стена не може да е достатъчно дълга или висока, за да задържи тези, които са напълно отчаяни или решени до стигнат докрай и няма достатъчно охрана на света, за да наблюдава всеки сантиметър граница по суша или вода.

2. Освен това, заплахата вече е вътрешна

Терористичните атаки в Лондон през 2005 г. бяха извършени от британски граждани, атакита по верме на маратона в Бостън беше осъществена от гражданин на САЩ и от постоянно пребивавщ в страната, атенатите в Париж бяха дело основно на френски граждани. Всяка страна на света има своите гневни млади хора, а интернет предлага редица удобни идеологии, които да удовлетворят всеки вариант на недоволство. Увеличавенето на броя на охраната по границите или неприемането на бежанци, които бягат от война или мизерия - няма да ни помогне. Защато опасността е вече вътре.

3. Засилване на следенето няма да помогне да се отървем от тероризма

Както информацията, която изнесе през 2013 г. Едуард Сноудън показва САЩ вече следи цялата планета, така правят и половината от правителствата в Европа.  Проблемът е, че колкото повече информация и данни събирате, колкото повече сателитни снимки и изображения заснети от дронове, имейли и телефонни разговори, текстове наблюдавате- толкова по-трудно става да отделите истинскиата заплаха от шума по веригата. Според разследване на "Вашингтон пост" Националната агенция по сигурността на САЩ събира милиарди комуникации вески ден, но въпреки напредналите компютърни програми, създадени, за да улавят "подозрителна" активност, не всичко може да бъде анализирано, а за фалшиви сигнали се губи много време.

Понякога властите имат късмет и попадат на заговор преди той да бъде осъществен. Данните от електронни засичания, камери за проследяване и други подобни средства често се оказват по-полезни след атентатите, тогава, когато властите вече са наясно кого търсят, те могат да проследят нещата, за да получат по-добро разбиране как се е случила атаката и понякога могат да обвържат нападателите с други атентатори, които преди това са или неизвестни и да ги разкрият. когато атентите се предотвратяват преди извършванет им това отново е резлутатът на същите фактори, които задържат обикновените престъпления да не скочат до покрива - добрата работа при разследването, лоши мочета, които често грешат и бдителни съседи. 

4. Разбиването на ИД няма да доведе до изчезване на тероризма
Не се заблуждавайте. ИД дори не е най-смъртоносната терористична група, която действа днес. Първенството се печели от Боко Харам в Нигерия. Освен това преди ИД имаше "Ал Кайда, която предизвика 11 септември, бомбардировките в Мадрид и Лондон, преди това бяха Хизбула и Хамас, преди Хамас беше групата на Абу Нидал, Черния септември и различни фракции на Организацията за освобождение на Палестина. 
В Европа е имало много други терористични атаки и много смърт от тях - през 70-те, през 80-те има повече жертви, отколкото от 11 септември. ИД сега може да е на гребена на вълната за младите ядосани хора, но дори и ИД да бъде унижожена до последния си боец, Близкият изток ще продължи да e размирен, както и предградията на Париж.

И не, не е само Ислямът. Десните екстремисти в САЩ все още убиват повече хора от джихадистите. Нападението в Норвегия през 2011 г., което причини смъртта на 77 души, беше извършено от крайнодесния Андерш Брайвик. От 2006 г. над половината от всички смъртни случаи по време на терористични атаки в западния свят са били извършени от неислямисти, от т.нар. вълци-единаци, повечето почерпили вдъхновение от десния екстримизъм или сепаратистки настроения.
Дори и на будистите не можете да разчитате да са мирнонастроени. на 23 октомври 2012 г. например будистки военни атакуваха селище в Бирма и убиха понвече от 70 души, включително и 28 деца, повечето от тях бяха заклани.

5. Тероризмът все още е относително малка заплаха, ако гледаме статистиката

Това не е утеха за жертвите или за техните любими и близките им, но може да представлява някакво успокоение за останалите от нас.  Стряскащите статистики, които понякога виждате за главоломното разпространение на световния тероризъм включва атентати, които се случват в региони с въоръжени конфлокти като Сирия, Ирак, Нигерия, Афганистан. Според Световния индекс на тероризма за 2015 г. между 2000 и 2014 г. само 2,6% от жертвите на терористични нападения са от западни държави. Стойте далеч от зони на конфрикти и войни и американците са много по-застрашени да бъдат окосени от мълния, отколкото да бъдат убиит от терорист. А жертвите при стрелби в САЩ? Няма да продължавам.

Независимо как ще погледнете на това твърдение - тези от вас, които живеят на Запад, я карат доста леко. Въпреки оръженийто насилие в САЩ, ние живеем по-длъго, по-малко е вероято да умрем от лечима болест или да загинем насилествено в сравнение с незападните държави. Ако сте жител на Ирак, Либия или Сирия, или на Нигерия, Афганистан, Ел Салвадор, Хондурас, Южен судан - насилствената смърт ви дебне постоянно. Ако живеет в Париж, Бостън или Отава - може да си отдъхнете. 

6. Но не се отпускайте прекалено, защото нещата вероятон ще се влошат преди да започнат да се подобряват.

От историческа гледна точка, относителната сигурност и спокойствие, на които се радват хората в държавите от Запада, е необичайно-аномалия. До 1850 г. средната продължителност на живота е била около 40 години в повечето европейски държави, сега е над 80. Историята на Запада е точно толкова пълна с насилие както сегашната в Близкия изток, кратки периоди на относителен мир са се редували с времена на кървави конфликти. 
Не очаквайте, че този период на относително западно спокойствие и сигурност ще продължи. В някакъв момент политическият, етнически и религиозни вълнения в Близкия изток може да спрат, но този ден вероятно няма да е скоро и вероятно няма да бъде ускорен от по-агресивна военна камапния на Запада срещу ИД. 

Светът вероятно ще наблюдава развитието на кървави конфликти в следващите десетилетия и едва ли Западът ще бъде изцяло пощаден. Сирийската бежанска криза даде на Европа предства какво може да се случи, когато внушителни групи хора бягат от дени регион в друг и се опитват да се заселят в него. Еврепйският граничен контрол, системите за подпомагане на бежанците и хуманитарните инстинкти бяха бързо удавени от внезапния наплив от над 750 хил. мигранти - част от тях бяха точно това, закоето се представяха, но имаше и такива, които не бяха.  Представете си какво ще се случи след няколко десетилетия, когато промените в климата ще разпалят нови конфрикти за ресурсите и големи потоци хора ще тръгнат да се преселват в търесне на по-добър живот. Скорошно изследване предположи, че части от Близкия изток ще станат прекалено горещи, за да бъдат обитавани от хора до края на този век. Тогава какво ще се случи?

7. Междувременно зле планираните западни действия могат само да влошат нещата

Така в навечерието на атаките в Париж охраненият, щастлив и привилегирован Запад искаше да отхвърли стотиците хиляди отчаяни мюсюлмански семейства, които търсеха подслон и мир, само защото някаква нищожна част от тях може да бъдат терористи. Ислямистите не биха могли да молят за по-дъбор подарък.

Същото се отнася и за предприемането на военни действия срещу ИД. Ако отговорим на атаките от Париж като изпратим големи сухопътни части да се бият в Сирия и Ирак, отново ще станем чуждите окупатори - и много големи мишени.  Ако отговорим с бомбардировки на всяка цел на ИД, която ни попадне, опасността да бомбардираме хора, които никога не сме искали да бомбардираме е много висока и това няма да ни помогне да създадем нови приятелства. Ако унищожим ИД в Сирия, може да помогнем на други екстремистки групи там или да помогнем а сирийския президент Башар Асад да укрепи позициите си, въперки че точно неговите и на други регионални лидери брутални действия помогнаха да се увиличи силата на ИД на първо място. Освен това, какво се случва след като се освободим от ИД, или от Асад? Както клучаят с Ирак ни напомни- природата не търпи вакуум.

Военните сили могат да имат роля в предотвратяването или реагирането на терористичните атаки, но когато не знаем коя е целта и не разбираме напълно динамиката в даден регион, ролята им трябва да е ограничена.

8. Тероризмът е проблем, който трябва да се управлява
Не мога да повярвам, че все още е нужно да повтарям това, но не Фокс Нюз, можем да спечелим война срещу тероризма, терора и терористите, точно толкова, колкото може да спечелим войната с престъпленията, наркотиците или бедността.  Но въпреки че не можем да елиминираме всички рискове от тероризма, можем да въведем политики, които да намаляват риск и щетите, нанесени от терористичните актове. Можем да финансираме умерени мюсюлмански организации, които предлагат алтернативи на екстремистките интерпретации на Корана и на Исляма, например, да увеличим прилагането на закона в общности, които са цел на хората, които набират попълнения в редиците на терористите, както и да търсим начини да увеличим стимулите пред тези общности да бъдат по-бдителни и да докладват за подозрителни активности- може би като прилагаме различни подходи за реинтегриране на заблудени тинейджъри, които са били привлечени от идеологии, проповядващи насилие, но все още не са пресприели крайни стъпки и не са навредили на никого.
Трябва да търсим разумни начини да дадем допълнителни инструменти за прилагането на закона от властите като вземем мерки, за да не се допуснат злоупотреби със сила. Ние сме изобретателни в подподите ,които намираме, можем да намерим начин да затрудним максимално успешното извършване на терористични актове и да направим успешните атаки по-малко удовлетгворяващи за извършителите им. 

9. За да стане това трябва да говорим откровено за цената, ползите и вредите от различните подходи

Може да хвърлим още охрана на границите и бомби, и полиция, и спецагенти в борбата срещу тероризма и някои от тези мерки или комбинацията от тях може да намали рисковете за кратко време, свивайки възможностите на терористите да осъществят успешни атентати. но всеки от тези подходи си има цена, някои само финансова, някои политическа и човешка. Повече полиция може да означава повече разкрити заговори, но полицейщината може да доведе до повече кандидати да се влеят в редиците на ИД или това, което ще дойде след нея. Повече полиция означава по-високи бюджети за обществени разходи, което в свят на ограничени ресурси, означава по-малко пари за нещо друго. Същото е в сила за сигурността по летищата, програмите на Националната агенция по сигурност, въздушните удари. Ако се прилагат неправилно, те могат да доведат до провал, дори и да са добре осъществени те струват пари и вземат ресурси от някой друг.
14 години след 11 септември все още имаме изненадващо малко емпирични доказателства кои антитеростични техники са ефективни и кои - не са.  Най-общо това е така, защото за правителствата не беше приоритет да финансират или да проведат проучване, посветено наантитеростичинте мерки, основано на факти и доказателства. Това трябва да се промени.

Трябва да сме? лишени от сантименталност по този въпрос, както сме по отношение на превенцията на престъпления, болестите, катастрофите и други рискови области. Колко повече полиция или гранична охрана, или повече програми в Национална служба по сигурност или бомби ще са нужни, за да усетим разликата? Коя е точката, в която ще кажем: да ,тук можем да намалим риска от успешна терористични атаки с още 5% ако добавим още 5 хил. гранични охранители, но цената им е твръде голяма. Или дори: можем да намалим рискът с 85% ако певърнем САЩ или Франция в полицейски държави, но ще предпочетем допълнителния риск в крактосрочен план пред отказа от ценностите, които правят държавите ни това, което те представляват днес.

10. Трябва да спрем да облагодетелстваме тероризма

Можем да променим сметката като намалим приходите за тероризма, както и като намалим цената му. тероризмът се използва от държави и от недържавни участници, защото е относително евтин и лесен, и защото форумлата работи. От гледна точка на Ал Кайда 11 септември беше зрелищен успех. Атаките струваха на САЩ милиарди долари - затворихме борси, спряхме пътуванетио със самолети и започнахме скъпоструващи и безкрайни войни в Афганистан и Ирак. от гледна точка на ИД атентатите в Париж са проработили също - антибежанските настроения ще помогнат за набирането на нови попълнения за ИД, а туризмът има спад, който се чувства дори тук в САЩ, където от страх училища отменят екскурзиите си до Вашингтон. Колкото повече Западът говои за бомби гранична охрана и полиция, толкова по-щастливи са в ИД.

Най-евтиният и най-лесният начин да се намалят ползите за тероризма е да спрем да реагираме пресилено. Смъртта ан 129 души в Париж е ужасна трагедия и отвартилено престъпление, но всяка година в САЩ биват убити 16 хил. души при обикновени убийства, 30 хил. загиват при инциденти, 34 хил. в катастрофи по пътищата и 39 хил. умират от случайно натравяне. Трябва да скърбим за всяка смърт и трябва да предприемем разумни стъпки, за да предотвратим подобни случаи и да накажем отговорните за нарочно причиняване на вреда.
Но трябва да спрем да гледаме на тероризма като не нещо уникано и свръхрационално.  Колкото повече се паникьосваме и реагираме пресилено, толкова повече нараства опасността тероризмът да ни стигне.

 

Текстът е от "Foreign Policy". Роуза Брукс е преподавател по право в университета на Джорджтаун и старши изследовател в New America Foundation.  Тя е била е съветник на зам.- директора на Пентагона от 2009 до 2011 г., преди това е работила като анализатор в Държавния департамент на САЩ.