"Ако в радиус от двеста метра има две болници и едната е "Пирогов", а другата не я знам как се казва, познайте коя ще подпише договор със здравната каса".

Думите са на здравния министър д-р Петър Москов пред депутатите от парламентарната здравна комисия, когато разпределянето на лечебните заведения по райони все още беше идеен проект. Тогава министърът се опита нагледно да обясни как ще действа Националната здравна карта в контекста на бъдещите реформи и странното бе, че никой не реагира на поставения ултиматум. Примерът нагледно показа, че приоритет в политиката ще бъдат държавните болници, независимо от всички действащи в страната нормативни текстове, които стимулират свободната стопанска инициатива и дават на пациентите право на избор къде да се лекуват. 

Подозренията за държавна намеса в сектор, който въпреки финансовите ограничения винаги се е развивал на конкурентен принцип, се потвърдиха веднага щом здравният министър издаде заповедта за утвържадаване на Методиката за изготвяне на националната и областните здравни карти. В нея специални комисии ще определят от колко легла и специалисти ще се нуждаят отделните райони на страната, за да се елиминират излишните медицински дейности, а нови болници да се разкриват там, където има недостиг (без значение дали има инвеститорски интерес). Проблемът е, че разпоредбите концентрират цялата власт в ръцете на държавата, позволявайки подборът на болници да се извърши в интерес на хазната, но не и в интерес на пациентите и обслужващия ги здравен сектор.    

"Здравната реформа предполага груба административна намеса на държавата в здравния сектор. На практика комисиите, в които начело е здравният министър, ще определят кои болници да работят със здравната каса и кои – не. В същото време държавата е в огромен конфликт на интереси, защото е най-големият собственик на болници. И можем да бъдем сигурни, че ще предложи договор с касата да сключат нейните клиники", категоричен е председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Явор Дренски. 

Затова преди броени дни организацията, заедно със сдружението на общинските болници, Българска болнична асоциация, Федерация "Български пациентски форум" и "Център за защита правата в здравеопазването", обжалва методиката за изработване на здравната карта пред Върховния административен съд (ВАС) и поиска магистратите да прекратят действието й до произнасянето си, защото е незаконосъобразна.   

 

Преразходът - невъзможен

 

От Националното сдружение на частните болници протестират също срещу фиксирането на конкретен брой легла по райони, защото бройката на практика ще ограничава работата на лечебните заведения. Основните опасения са, че се прави опит по чисто административен път обемът от дейности, заплащан от здравната каса, да се свие до онзи минимум, който се явява максимално възможен за всяка област (в зависимост от определения й брой легла), така че да не може да се надхвърля по обективни причини (липсата на такива легла). 

"Никой не плаща на легло в България. Плаща се на преминал болен срещу направление за хоспитализация. И ако разполагам с 200 легла, но успявам да напълня само половината, остатъкът са мой проблем - ще ги закрия, ще ги преструктурирам или ще ги заключа за черни дни. Не е работа на министъра да казва с колко легла да работя", коментира управителят на МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Плевен д-р Йордан Георгиев. 

Закриването на излишните легла от друга страна неминеумо ще доведе до загуба на инвестиции, но по-страшно според мениджърите е, че им се отнема възможността да развиват клиниките си. С фиксиран брой легла и специалисти нито едно лечебно заведение няма да може да открива нови отделения или дейности, защото те няма да са предвидени в здравната карта. Невъзможно ще бъде и повишаването на нивото на компетентност, тъй като то изисква разкриването на допълнителни дейности и наемането на специфичен персонал. В резултат пациентът ще бъде принуден да избира от ограничен вид услуги или да си плаща за всичко, което не е предварително планирано в здравната карта.

Друга голяма въпросителна е как ще се изпълняват ограниченията, когато 85% от медицинските дейности ще бъдат включени в основния здравен пакет, който по закон ще бъде напълно платен с публични средства. Парадоксът е, че държавата обещава безплатно лечение, но на практика слага лимити върху плащанията към болниците.  

"Карат ни да създаваме листи на чакащите – по света това се случва, когато лекарят е зает, а не болницата да стои нарочно празна, за да се пести", коментира д-р Дренски.

Вече втори месец частните лечебни заведения отлагат плащания към доставчици и на практика трупат дългове, за да не връщат пациенти. Ако тенденцията за бюджетни ограничения обаче се запази и през следващата година, ще бъдат принудени да селектират болните. А това ще е изцяло за сметка на собственото им здраве.

"Само благодарение на частните клиники инвазивната кардиология вече достига до много повече хора, а заболеваемостта от инфаркт е паднала три пъти. Догодина обаче това няма да е така. И е абсолютен нонсенс министърът да говори за подобряване на здравни показатели и в същото време да ограничава дейността на клиниките", сподели мнението си и директорът на столичната МБАЛ "Сердика" д-р Методи Янков. 

 

Договарянето - под въпрос

 

На прага на новата финансова година лечебните заведения се оказват хванати и в друг капан - този на прясно ремонтирания Закон за лечебните заведения. Последните промени в него, приети от парламента в края на септември, не само въвеждат нови правила за работа, но и предопределят бъдещите договори със здравната каса. "Примката" е заложена в редакцията на чл. 19, ал. 1, т. 6, според която клиничните изпитвания в болниците ще се правят не на "лекарства и медицинска апаратура", както беше досега, а на "лекарствени продукти и медицински изделия". Според Националното сдружение на частните болници това изисква пререгистрация на медицинските дейности и в най-лошия случай - издаване на нов лиценз.

"Проблемът е, че за това са предоставени три месеца, половината от които вече са минали, а нито болниците, нито дори районните здравни каси са обърнали внимание на промяната. Ясно е, че ако дейността не се пререгистрира, догодина здравната каса ще има всички основания да отказва договори. В резултат ще има и по-малко болници, от които да си избира. Това е чисто административно елиминиране на играчи от пазара", възмути се на хитрата схема д-р Георгиев от Плевен.

Най-лошите прогнози са, че работещи и печеливши лечебни заведения ще започнат да закриват отделения и да лишават пациентите си от здравна помощ. Не са изключени и фалити, като най-застрашени са общинските клиники, където финансирането е най-ниско. Всичко това в крайна сметка ще изгони не само пациентите, но и самите лекари, защото пари няма да има нито за качествено здравеопазване, нито за квалификация на персонал. Да не говорим за скъпа апаратура и иновативни методи на лечение.  

Дори сценарият да бъде предотвратен, секторът пак няма да спечели нищо, категорични са докторите, защото реформата "Москов" ще бъде поставена на карта. Но не здравна, а правна. Достатъчно е Конституционният съд да удовлетвори жалбите на частните болници и на депутатите, които скоро атакуваха разделянето на медицинските услуги в основен и допълнителен пакет, заедно с административното намаляване на болниците, подписали договор с касата.

Ако реформата падне в съда, промени на практика няма да има. И вместо с "Честита Нова Година", всички ще се поздравяваме с любимата шега на поколения доктори: 

"Каквото било - било. От догодина - както си беше".