В началото на декември Черна гора ще получи покана да се присъедини към НАТО. Русия е изпратила протестни писма до редица членки на пакта. Това съобщи днес в. “Ди Велт”, без да посочва държавите, получили протеста на Москва.

Руската страна предупредила, че ако Черна гора се присъедини към НАТО, то това ще влоши отношенията между Русия и западния отбранителен съюз.

След последното разширяване на Северноатлантическия пакт през 2009 г. с приема на Албания и Хърватия сега Черна гора ще е 29-ата държава членка.

Според “Ди Велт” вече всичко било договорено, но процедурата задължително ще бъде спазена. В началото на декември външните министри на държавите от пакта ще се срещнат в Брюксел, за да вземат съответното решение.

“Ди Велт” цитира висш натовски дипломат, пожелал анонимност: “На 1 декември НАТО ще покани Черна гора да се присъедини към пакта, по въпроса има пълно единодушие.”

Според източника на предстоящата си среща в Брюксел външните министри на държавите от отбранителния съюз обаче категорично ще заявят, че приемът на Черна гора не означава автоматична покана към други държави от Западните Балкани.

“В декларацията ясно ще се посочи, че приемът на Черна гора няма да доведе автоматично до нови покани за членство към други държави. Всеки отделен случай се разглежда самостоятелно”, казва източникът на “Ди Велт”.

За такава декларация най-много настоявало френското правителство. Според официален Париж разширяването на НАТО в този момент не бивало да става прекалено бързо, нито да се стига прекалено далеч.

Да припомним, че още през 2008 г. НАТО обеща на Грузия и Украйна членство в пакта в обозримо бъдеще, дата не беше посочена.

На такава перспектива се противопоставят Германия и Франция.

Босна и Херцеговина, както и Македония също са кандидатки за членство в пакта.

На срещата си на върха в Уелс през септември 2014 г. натовските държави се споразумяха да ускорят процеса по приема единствено на Черна гора.

“Ди Велт” допълва, че държавите членки настоявали за по-добра съгласуваност с Москва при провеждането на маневри както по суша, така и по въздух. За това най-много се застъпвала Германия. Този въпрос обаче нямало да се обсъжда по време на срещата на външните министри в началото на декември в Брюксел.