Атентатите в Париж и атаката над Световния търговски център на 11 септември 2001 г бяха сравнявани много в последните дни. Но има един човек, който наистина може да ги сравни - американец, посетил "Батаклан" миналия петък. Той има ужасяващия късмет да преживее и двете терористични атаки, разказва немското издание "Шпигел".

Историята започва с журналиста от "Ле Монд" Даниел Псени, който живее на улицата зад "Батаклан" - там, където са аварийните изходи на сградата. Той е и авторът на клипчето, направено с телефон, което показа бягството на множество хора от концертната зала в петък вечерта. Хората тичат през улицата, пищейки, тежко ранените лежат на земята, други куцукат, подкрепени от приятели.

Дни след това Псени е в болницата, с прострелна рана. Ето какво разказва той пред "Ле Монд" за първите моменти на атаката:

"Чух силен шум и отворих прозореца. Първо си помислих, че е глъчката на излизане от концерта."

Това  било типично за региона около "Батаклан", разказва Псени.

"Но тогава ми стана ясно - това всъщност са изстрели, и си помислих - някой стреля в залата. Може би хората бягат в паника."

Навярно журналистическият рефлекс го кара да извади телефона и да заснеме цялото събитие. След десетина минути ситуацията се успокоила, изстрели не се чували. Временно.

"Тогава слязох долу и отворих вратата на сградата, за да могат хората да намерят убежище у нас. Погледнах за момент на улицата. Вдясно от къщата ми лежеше един мъж. С помощта на друг човек го пренесохме вътре."

Раненият е американец, прострелян в крака. Казва се Матю.

Докато Псени се опитвал да затвори вратата, куршум го уцелва в рамото.

"Беше една прорязваща болка, бликна кръв," разказва той. Съседите му помогнали, навивайки една тениска около ръката, и отвели него и американеца в апартамент на четвъртия етаж.

  Матю е ранен в концертната зала.

"Когато чух изстрелите, веднага се затичах към изхода", разказва той. Тогава го удря куршум в прасеца. Пада на метри от изхода и успява да пропълзи навън.

Псени е в шок - повръща неколкократно и тъй като е загубил телефона си при бягството, опитва да се спомни номера на жена си. Отнема му два часа - но така или иначе не може да ходи никъде. Спецчастите вече са пред къщата, в позиция, готови да щурмуват концертната зала. А това означава, че двамата ранени не могат да излязат, нито пък могат да дойдат при тях лекари.

"Трябваше да чакаме много дълго - три часа", казва Псени. "Бях много уплашен."

След няколко дни в болницата се сеща за Матю - и научава от съседи, че американецът, който е спасил, лежи в същата болница, през няколко стаи от неговата. Раните и на двамата не са опасни за живота.

Двамата се срещат отново, Матю нарича Псени "моя ангел". Тогава Псени разбира, че за 36-годишния американец това не е първият сблъсък с ислямисткия терор. На 11 септември 2001 година той бяга през половин Манхатън от Световния търговски център, след като самолет удря първата от Кулите-близнаци.

"Но това, което преживях в Батаклан, беше хиляди пъти по-лошо", казва Матю.