След двучасови дебати, в които критиките и забележките преобладаваха над положителните оценки, проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата 2016 година беше приет на първо четене в пленарната зала. Едно единствено изказване в негова подкрепа успя да убеди 117 депутати от ГЕРБq Реформаторския блок и Патриотичния фронт да гласуват "за", а масираната атака на опозицията провокира неодобрението на едва 45 народни представители от редиците на БСП и ДПС. От АБВ и БДЦ се въздържаха, а "Атака" участваха във вота само с един глас "против".

Според приетите текстове догодина общественият фонд ще харчи общо 3,204 млрд. лв., от които 2,809 млрд. лв. за здравноосигурителни плащания (т.е. за медицински дейности и лекарства). Сумата е със 114 млн. лв. повече от 2015-а и по думите на здравния министър д-р Петър Москов няма да бъде използвана за покриване на стари задължения в системата. С почти 16 млн. лв. се увеличава и резервът за непредвидени и неотложни разходи (който е около 300 млн. лв. понастоящем), в резултат на което номиналният ръст на парите в касата догодина ще бъде малко над 129 млн. лева. За болниците са предвидени 1,343 млрд. лв., а за лекарства - 751 млн. лева.

"Проектобюджетът е балансиран и напълно съобразен с възможностите на държавната хазна", отбеляза един от малкото плюсове при представянето му Даниела Дариткова от ГЕРБ. 

Опозицията обаче не спести критиките си към представените разчети. За ДПС проектът е бутафорен, защото "имитира оригинала" и "заблуждава с външния си вид". За левицата пък е илюстрация на пълния провал на правителството в здравеопазването и по-конкретно на ресорния министър д-р Петър Москов. Основният им мотив е, че гръмко прокламираните и приети от правителството реформи не са финансово обезпечени в бюджета на здравната каса. По този повод независимият депутат Велизар Енчев дори призова националистите от "Атака" да внесат вот на недоверие за провала на политиките в здравеопазването.

"Пределно ясно е, че ако една политика не е заложена в бюджета, тя нама как да се случи. Освен това министърът бламира сам себе си, като отлага главните промени за 1 април 2016 година. Това е пълен отказ от реформи", коментира Емил Райнов от БСП Лява България.

По думите му най-големият недостатък на предлаганите приходи и разходи е липсата на актюерски разчети за реалната стойност на основния и допълнителен пакет, както и на всички високотехнологични дейности, които ще се извършват догодина. Не са ясни критериите, по които НЗОК ще сключва договори с лечебните заведения, защото подборът им ще се прави според разпределението им по области в Националната здравна карта, а тя още е на етап обсъждане. Липсват мерки за справяне със свръххоспитализацията и точни цифри за цената на обещаното комплексно лечение, но се пропускат огромните дългове на лечебните заведения. Райнов уточни, че сумата гони 500 млн. лв., от които само 50 млн. лв. са натрупани от общинските болници - останалите са отговорност на държавата. Заедно с всички задължения към чуждестранни здравни фондове (приблизително 170 млн. лв.) и дефицитът, натрупан от "незаконната" по думите на Москов надлимитна дейност (около 65 млн. лева). 

Неправилно пресметнати са не само разходите, но и приходите в здравната каса, допълни критиките Хасан Адемов от ДПС. Според него те са крайно занижени, защото не отразяват основни промени в осигуряването догодина. В постъпленията от здравни вноски, например, не е калкулиран планираният 2,1% ръст на брутния вътрешен продукт, който се очаква да уверичи заетостта с над 10 000 нови работни места. Предвидени са също по-високи осигурителни прагове по икономически дейности, ръст на минималната работна заплата и минималната пенсия, както и по-високи доходи за учителите, служителите на НАП и митниците, също и на персонала в спешната помощ.

"Очевидно е, че в този вид проектът вместо да насърчава постигането на ясно дефинираните здравни цели, преследва предварително зададени фискални параметри", заключи Адемов.

В своя защита здравният министър Петър Москов отбеляза, че догодина касата все пак ще разполага със 129 млн. лв. повече, а в сравнение с предишни години държавата ще бъде с 5% по-отговорна към контингента от хора, които осигурява. Дефицитът от настоящата година ще бъде покрит с допълнителни 20 млн. лв. от събрани вноски, а сумата от 35-37 млн. лв., която ще се прехвърли в 2016-а ще се стопи благодарение на лекарствените отстъпки, които здравната каса ще договори с фармацевтичната индустрия. Парите действително не са калкулирани в приходната част на бюджета, но по предварителни данни се очаква да бъдат не по-малко от 60 млн. лева. Допълнителни резерви със сигурност ще има след въвеждането на централизираната система за търгове на лекарства в болниците и електронния идентификатор в аптеките и лечебните заведения. Накрая Москов потвърди, че хоспитализациите в страната действително са стигнали своята пределна точка от около 2 050 000 броя годишно и ако касата може да закупи този обем, значи гарантирано ще осигури лечение на всички граждани.

Истинската работа по законопроекта обаче тепърва предстои, защото гласуваните текстове няма да минат без поправки. Преди второто четене в пленарната зала ще бъде предложено ново разпределение на средствата така, че личните лекари и специалистите да получат по-голямо увеличение на предвидените средства. По този начин ще се обезпечи онази част от реформата, която планира изнасяне на дейности от болничната в извънболничната помощ, обясниха депутати. Ще се лобира също за повече пари в денталната помощ, защото бюджетът по това перо не е променян вече 10 години.

Най-серозните спорове обаче ще са свързани с преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета, които променят 27 текста в чисто новия Закон за здравното осигуряване. Редакциите предлагат здравната каса сама да разпределя обема от дейност на районните си структури и при нужда еднолично да променя цените на услугите. Сега тези параметри се договарят между касата и съсловните организации на лекарите и денталните медици, които заедно подписват Национален рамков договор. Затова докторите се опасяват, че ще бъдат елиминирани от преговорния процес, а публичните средства за здраве ще бъдат разпределяни единствено по усмотрението на здравната каса.

"Монополът на касата ви е проблем, а не бюджетът", избухна по този повод Семир Абу Мелих от ГЕРБ. "Същите приказки си ги говорехме и за предишния бюджет. Истината е, че трябва диверсификация на плащанията. Сега държавата се опитва да администрира нещо, което не може да се администрира по простата причина, че пациентът сам избира къде и как да се лекува. И ако системата продължи да работи така, трябва да забраним всички права надолу по веригата".

В отговор министър Москов лично обеща да защити необходимите промени в законопроекта преди второто четене в пленарната зала. 

"Всички се убедихме, че тези текстове могат да бъдат прецизирани, беше поет ангажимент да бъдат изчистени, да няма съмнения в наличието на договорното начало и аз съм готов да гарантирам, че това ще бъде и позицията на държавата между първо и второ четене", допълни здравният министър.

Конкретните обсъждания на отделните параметри в проектобюджета на здравната каса за следващата година се очкава да продължат в парламентарната здравна комисия още следващата седмица.