Нападенията бяха брилянтно координирани военни действия. Те бяха брилянтно координирани терористични актове, без повод, но не и без причина. Те удариха най-космополитния град в света. Те удариха подбрани елементи от западната популярна култура. Те удариха спорта, поп музиката и обикновеното „излизане на вечеря“. Те удариха една обикновена петъчна вечер.

Нападенията бяха брилянтно координирано политическо изявление, чиято цел е ясна и несъмнена. Нападенията бяха брилянтно координиран израз на идеологическо и религиозно пуританство, родило се някъде в тъмните предградия на една от основните световни религии. Но нападенията не бяха първите подобни. (Най-близкият паралел е Мумбай, 2008)

И тези нападения, за съжаление, няма да бъдат последните.

Сега, когато новините вече не идват през минута, е моментът, който използваме за убежище и за размисъл. Това е моментът, в който вече сме превъзмогнали безадресната ярост, в който сме позабравили и гнева, и отприщената фанатична омраза.

Сега е моментът, когато вече осъзнаваме и складираме в паметта си диващината от петък вечер, но не е лесно. Успокояването на новинарския поток е момент, в който – само ако искате – трябва да помислим с тъга и с бистър ум за това, което ни предстои.

Има няколко неща, които няма да разрешат ужасната плетеница от причинноследствени връзки, които са довели до нападенията в петък вечер.

Огромен самолетоносач няма да спре решителните фанатизирани убийци да изпразнят пълнителя на един „Калашников“-47 във витрината на претъпкан ресторант.

- Изтребител F-35 няма да спре решителните фанатизирани убийци да взривят бомба на футболен мач.

- Противоракетен щит в Полша няма да спре един взвод от решителни фанатизирани убийци да се появят в препълнена концертна зала, да вземат заложници или да посрещнат пристигащите полицаи, опасани с бомби през кръста.

Загиващите в пясъците на Сирия и Ирак американски войници няма да спрат събития като това от петък вечер в Париж, защото американските войници загиват в пясъците на Сирия и Ирак в битка само с най-видимата част на сложното явление, чийто корени са назад във времето, но което става още по-опасно заради новите технологии за кръвопролития и убийства.

Ничия смърт няма да бъде достатъчна жертва за решаването на проблема.

Изоставянето на ценностите на Просвещението, родили демокрацията, няма да събуди дълбоко съхранения авторитарен импулс у всеки от нас – мечтата за крале, желанието за ред, желанието да бъдем управлявани, а не да управляваме.

Бързите решения и позьорството няма да излекуват дълбоко вкореното заболяване на човешкия дух, което кара хората да убиват невинни по средата на петъчната вечеря с приятели.

Изблиците на фанатизъм и омраза няма да премахнат дълбокото отчаяние в човешкото сърце, което кара хората да убиват други хора и след това да се самовзривяват като последно действие от отмъщението срещу тези, които приемат за врагове – познати и непознати, истински и въображаеми.

Сериозният разговор в контекста на случилото се в Париж ще остане толкова глух, колкото камбанен звън на дъното на кладенец.

Френският президент Франсоа Оланд, който беше на мача, обеща Франция да поведе „безмилостна война“ срещу силите, които са замислили и изпълнили нападенията. Повечето войни за безмилостни, но не всички се водят с комбинация от твърдост и разузнаване, каквато точно тази война ще изисква.

САЩ не научиха този урок след атаките от 11 септември 2001 година.

Държавите има какво да направят в отговор на такива нападения, но то не може да извира от ксенофобска ярост и интуитивно преследване на отмъщение.

Държавите има какво да направят в отговор, но то не може да включва превръщането на беззащитни в изкупителни жертви и задържане на невинни. Няма никакъв смисъл да фокусираме отговора си върху тези, чиято религия ни притеснява.

Държавите трябва да отмъщават на държави.

Отдавна е време олигархиите в страните от Залива да спрат да плащат „такса спокойствие“ на мъжете, опасани с колани от бомби. Техните общества са изостанали и паразитни. Основната работа на елита там е да намери достатъчно чужди работници, които да зароб... - ъъъ - ...да накара да свършат цялата работа.

Примерът с Катар и интересния бизнес план, по който страната строи съоръженията за Световното първенство по футбол през 2022 година, е поучителен и е пред очите ни. Абсолютно същата схема се прилага и за персонала, който чисти хотелските стаи и сервира напитките. Паспортите на хората, които пристигат да работят в Катар, имат навика да се изпаряват. Това са държавите, които печелят от ужасяващата плетеница от причинноследствени връзки и насилие, което стигна до улиците на Париж. Това са хората, които си купуват сигурност с кръвта на невинни жертви далеч от техните граници.

Това не е тайна, разбира се. През 2010 година, благодарение на WikiLeaks, научихме, че Държавният департамент начело с Хилари Клинтън е бил достатъчно наясно откъде идват парите за световния тероризъм.

Парите идват от държави, а не от някоя религия.

Парите идват от независими държави, а не от организирана религия. Идват от политици и диктатори, не от духовници. Поне не и директно.

Парите се плащат за поддържане на политическия и обществен ред, за да не се разпространи някакво религиозно възраждане или пък за да не избухне религиозна война. Религията бе горивото, амониевата селитра и дизеловото гориво. Авторитарната олигархия пък сглоби бомбата.

И докато в Париж умират хора, никой важен човек не умира в Доха или Риад.

Саудитска Арабия е най-големият в света източник на пари за ислямистките военизирани групи като талибаните в Афганистан, но саудитското правителство не желае да прекъсне паричните потоци, според Хилари Клинтън.

"Още много трябва да се направи, защото Саудитска Арабия остава главната финансова подкрепа за Ал Кайда, талибаните и други терористични групи“, казва секретен документ на Държавния департамент от 2009 година. Тогава Клинтън призовала дипломатите да удвоят техните усилия за преграждане на пътя на парите от държавите в Залива до екстремистите в Пакистан и Афганистан.

"Спонсорите в Саудитска Арабия са основният източник на финансиране за сунитските терористични групи по света“, казва Клинтън.

Три други арабски държави са в списъка на спонсорите на ислямистите: Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства.

Грамите осветяват един често подценяван фактор в конфликтите в Пакистан и Афганистан: че насилието се финансира от богатите консервативни спонсори от другата страна на Арабско море, чиито правителства не правят нищо, за да ги спрат.

Проблемът е изключително остър в Саудитска Арабия, където джихадистите отиват да търсят пари, преструвайки се на поклонници, създават „кухи“ фирми, през които да изпират парите от разрешени от правителството фондации.

Време е това да спре.

Време е да станем безмилостни към банкерите и към хората, които инвестират в убийства, за да си гарантират собственото оставане на власт. Активите на тези държави трябва да бъдат замразени навсякъде в Западния свят. Трябва да се проследят парите, докъдето и да водят. Много хора трябва да отидат в затвора, във всяка една страна по света. Това трябва да се прави от държава в държава.

Спрете да финансирате убийствата на наши съграждани и може да си получите парите обратно. Може би. Само ако сме сигурни, че наистина сте спрели. И още нещо, което няма нужда да се казва, но ще го кажем – нито един патрон повече няма да ви продадем, да не говорим за модерни изтребители, докато не сме доволни от съдействието ви.

Ако това застрашава политическата ви съдба във вашите страни, това си е ваш проблем, а не наш. Вие вече не сте наши съюзници. Ако се оплачете, вашите дипломати ще си ходят вкъщи. Ако се оплачете по-шумно, вашите дипломати ще бъдат разследвани и, ако трябва, задържани.

Ако тръгнете да си отмъщавате, не ви трябва да знаете какво ще последва, но то ще последва хладнокръвно, обмислено и безмилостно. Няма да бъде просто удар напосоки. Няма да го предвидите. Няма да бъде нападение срещу вярата ви. Ще бъде нападение срещу начина, по който ръководите бизнеса си и суверените си държавите в един свят, пълен със суверени държави.

А новините от Париж продължават да пристигат. Има арести в Брюксел. Броят на загиналите спря да се променя сериозно. Новата информация идва вече по-бавно, като че ли от уважение към мъртвите. И в това новинарско затишие намираме убежище, намираме и наранен и разпокъсан мир. А това, което изригна от дълбините на болните човешки сърца, бавно се оттегля. Точно както след прилива има отлив. Който утре отново ще стане прилив.  

Коментарът е публикуван в Esquire. Преводът и подзаглавието са на Клуб Z.