В парламента тече пореден опит за отмяна на тайното гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това стана ясно от поредните консултации за промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, които се очаква да влязат на второ четене в близките дни.

Отпадането на отмяната на тайното гласуване във ВСС бе най-големия компромис направен от Реформаторския блок (РБ), за да могат все пак да тръгнат промените в основния закон. Още при приемането им на първо четене обаче представители на Блока заявиха, че ще продължат да настояват и за тази промяна.

На последния кръг от консултациите в парламента се е обсъждало ново предложение на правосъдния министър Христо Иванов, подкрепено и от РБ, а именно - тайното гласуване да отпадне от Конституцията и да бъде регламентирано в закона за съдебната власт. Ако това предложение бъде прието, то отваря различни възможности за регламент - например тайното гласуване да се запази по някои въпроси, но не и по кадровите решения, вземани от ВСС. Особено важно е, че каквито и да било промени в закона се правят с обикновено мнозинство, което се събира много по-лесно от квалифицираното мнозинство от 180 или 160 депутати, необходимо за промени в Конституцията.

Проверка на Клуб Z показа, че идеята се приема положително от останалите партии или поне не се отхвърля априори. ГЕРБ, РБ и Патриотичният фронт (ПФ) по принцип подкрепят съдебната реформа. Представители на ДПС заявиха, че не са казали "да" на тази идея", но не са казали и "не". Тази позиция показва развитие, тъй като Движението бе категоричен противник на отпадането на тайното гласуване във ВСС.

Ако тези четири партии подкрепят предложението, то ще мине, тъй като те имат общо 160 депутати. ГЕРБ са с 83-ма, ДПС имат 36, РБ - 23, а ПФ - 18.

На първо четене промените бяха приети от 184 депутати, тъй като за тях гласуваха БДЦ и "Атака". Спорно е дали е възможно на второ четене текстовете да бъдат приети със 160 гласа и да тръгнат по т.нар. бавна процедура, след като на първо четене са били подкрепени от 180 депутати и са тръгнали по "бързата писта".

Според представители на РБ обаче преобладаващото мнение сред конституционалистите е, че това е възможно. Те обяснили, че ако на второ четене промените получат 160 гласа, то просто за третото четене трябва да се изчака поне 2 месеца.

Темата за тайното гласуване стана особено важна, след като преди няколко месеца съдия Нели Куцкова не бе избрана за шеф на Софийския апелативен съд, въпреки че повечето членове на ВСС се изказаха положително за нейната кадидатура.

Противниците на отпадането на тайния вот твърдят, че той е защита за членовете на ВСС от различни видове натиск. Защитниците на явния вот обаче смятат, че тайното гласуване служи за прикриване на определни задкулисни зависимости.

Приетите на първо четене промени регламентираха разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума. В тях е записан още пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората и др. Най-спорният въпрос бе съотношението между парламентарната и магистратската квота в колегиите. Според приетите текстове в съдийската колегия ще има 8 души от магистратската квота и 5-има от парламентарната квота, докато в прокурорската това съотношение ще е 6 на 6.

Почти сигурно е, че идеята парламентът да избира своите представители във ВСС с мнозинство от две трети или 160 депутати също ще бъде приета.