ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

БРЮКСЕЛ — В четвъртък Европейският парламент прие с преобладаващо мнозинство резолюция (виж стр. 259), с която призова правителствата в ЕС да засилят санкциите срещу Русия и да се откажат от проекта „Южен поток“. 

В отговор българският министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев се зарече да се бори докрай за руския газопровод, „да не сервилничи“ на Европа и окуражи публиката, че в подкрепата си за него страната ни не е сама. „С нас са Италия, Австрия, Словения, Гърция и Хърватия,“ изреди той.

Резолюцията е незаконодателна, т.е. не поражда правни задължения за държавите-членки. Въпреки нея, ако властите ни решат, можем да строим газопровода. Тя обаче е политически сигнал какво мисли Европа за него.

Как гласуваха евродепутатите, в това число и българските, и къде те и правителството поставиха страната ни в ЕС по отношение на най-сериозната международна криза на континента след Студената война ?

Краткият отговор е: Поставиха я в крайнолява и антиевропейска изолация. 

Това личи от данните за гласуването, които обяви независимата публична база данни за гласуванията в Европа VoteWatch Europe. От общо 571 депутати участвали в гласуването в пленарна зала в Страсбург на 17 април 2014 година, 437 или 77% са подкрепили резолюцията. Против са били 49 или 9%. Въздържали са се 85 депутати или 15%. 

Очевидно, намеренията на българското правителство са противоположни на волята на огромното мнозинство на гражданите на Европа, които Европейският парламент представлява.

Прави впечатление, че мнозинството, срещу което се изправя България в лицето на енергийния си министър, е транспартийно. То е формирано от различен брой депутати на шест от седемте политически групи в парламента. 

Данните от гласуването по страни съвсем не потвърждават оптимизма на Стойнев за международната подкрепа, на която „Южен поток“ се радва в изброените от него страни по пътя на евентуалния газопровод. 

Така например от 10 гласували хърватски депутати 10 са били за резолюцията, т.е. против „Южен поток“. От петима гласували словенци пак всички са били за резолюцията, т.е. против проекта. 

По-разделени са били австрийците и гърците: Съответно 9 за, 2 против, 6 въздържали се и 4 за, 2 против и 6 въздържали се. От унгарците 12 са били за 2 против и 6 въздържали се. 

В интерес на истината, Стойнев не е съвсем лишен от съмишленици в Европа.

Да видим обаче кои са те. Това показва гласуването по партии.

Най-монолитна подкрепа българският модерно ляв министър получава от крайната левица в Европейския парламент 24 от нейните 27 депутати участвали в гласуването, или 83,33%, са се обявили против резолюцията.

Стойнев има именити съмишленици и сред крайните националисти и евроскептици. От тях против резолюцията са гласували общо 22 (15 необвързани и 7 от групата „Европа на свободата и демокрацията“). 

Сред тях се открояват имената на Жан-Мари Льо Пен, основателя на френския Национален фронт и на дъщеря му Марин Льо Пен, която сега води партията. Тук са Бела Ковач и Кристина Морвай от „Йобик“ фашизоидния унгарски аналог на българската „Атака“, Евалд Щадлер, дългогодишен висш деятел на австрийската Партия на свободата (заради която Австрия едва не изгуби правото си на глас в ЕС през 2000 година и чийто покоен лидер Йорг Хайдер беше нарекъл нацистите „почтени хора“), Лукас Хартонг от печално известната с ксенофобията си Партия на свободата в Холандия, която беше създала уебсайт за оплаквания от българи и румънци. 

Ето как гласуваха основните политически групи в парламента. От 204 участвали депутати на дясноцентристката Европейска народна партия 202 или 98,53% подкрепиха резолюцията и двама (кипърци) се въздържаха. От 41 гласували Консерватори и реформисти 40 или 96,34% бяха за и 1 се въздържа. От 66 гласували либерали 60 бяха за, 1 против и 5 се въздържаха. Между последните са тримата българи от ДПС Филиз Хюсменова, Метин Казак и проф. Владко Панайотов. От 47 гласували зелени 42 са подкрепили резолюцията, 1 е бил против и 5 са се въздържали. Най-разделена е била групата на Социалистите и демократите: От 140 гласували, 75 са били за резолюцията, 1 против и 64 са се въздържали. 

Гласуването по партии ясно показва, че позицията на Стойнев, респективно на българското правителство, е по-далече от тази на основните проевропейски политически течения в ЕС и по-близо до онази на антиевропейската му периферия. 

Как гласуваха българските евродепутати? Стойнев трябва да знае, че най-твърдата защитничка той има в лицето на социалистката Маруся Любчева. Тя беше единствената депутатка от общо 195-те социалисти и демократи, която гласува против резолюцията. Ден по-рано пък каза в пленарна зала, че Украйна дължи кризата си на вътрешни причини, а не на намесата на Русия. Другите български социалисти – Евгени Кирилов, Илиана Йотова и Ивайло Калфин както и цитираните им трима колеги от ДПС се въздържаха. 

За резолюцията гласуваха евродепутатите от ГЕРБ заедно със Станимир Илчев от НДСВ и Светослав Малинов от ДСБ. Антония Първанова от НДСВ и необвързаните Слави Бинев и Димитър Стоянов не участваха в гласуването.

В заключение: Ако бях на мястото на руския президент Владимир Путин, щях да бъда доволен от България. Тя има правителство и енергиен министър, които смело водят страната си срещу Европейския съюз и не забравят лоялностите от времето на Съветския, прегръщайки руските енергийни проекти като „стратегически приоритет“ (по израза на Стойнев).