Оманският държавен инвестиционен фонд, който е акционер с 30% дял във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ), е завел дело срещу България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, базиран във Вашингтон, съобщава в днешния си брой "Капитал daily".

Искът е за 200 млн. лв., твърди изданието. Ищецът претендира, че това е стойността на причинени материални щети от отнемането на лиценза на КТБ, неравностойното третиране на инвеститора и лишаването му от възможност да защити правата си пред съд.

Искът срещу България е бил заведен на 22 октомври, показва справка в регистрите на вашингтонския арбитраж. От страна на оманския инвестиционен фонд по делото се явява британската кантора Freshfields, която е специализирана в спорове, засягащи корпоративни интереси. Българската страна (делото е насочено срещу Министерството на финансите) е наела две кантори -  "Томов и Томов", която не за пръв път представлява държавата пред международния арбитраж, и Arnold & Porter от Вашингтон. В момента се обсъжда дали процедурата да бъде публична.

Държавният инвестиционен фонд на Оман влезе като акционер в КТБ през пролетта на 2009 г., когато придоби 30% дял срещу 185 млн. лв.

Сделката преди шест години предизвика интерес, тъй като купувачът плати по-висока от пазарната цена за пакета от 1.8 млн. акции, и то в момент, когато негативните ефекти на глобалната финансова криза застигнаха България, припомня "Капитал daily".

Още при поставянето на КТБ под специален надзор през лятото на миналата година фондът демонстрира активна позиция за защита на интересите си, като в писмо до държавните институции изрази готовност да участва в спасяването на банката, но офертата не изглеждаше сериозна. Управляващите не я приеха.

С делото, заведено от оманския инвестиционен фонд, делата срещу България, водени във Вашингтон, стават общо шест. Три от тях са приключени, като последното е на компанията "Новера". През 2009 г. в качеството му на кмет Бойко Борисов развали договора с фирмата и София затъна в отпадъци. Последните две дела срещу държавата са заведени от електроразпределителните дружества "Енерго-про" и ЕВН, които претърпяха финансови загуби от държавния натиск върху цената на тока.