Казват, че в една група вокалите и бас-китаристите са най-податливи да умират от наркотици и пиене. Първите – от тежестта на славата, а вторите – защото имат повечко свободно време за глупости. Обаче... Ще опитаме да направим за вас едно кратко ревю на 4-ма китаристи от 1990-те, които можеха със сигурност да дадат още. Но това не се случи поради една или друга причина.

Тук няма да говорим за Гери Мур или Кърт Кобейн, защото са толкова митични, че едва ли има какво да се добави. Със сигурност пропускаме някого, но ето на кои се спряхме.

В "Ратт" Робин Кросби е по-скоро ритъм-китарист. Но във всички истории за мацки, алкохол и забранени вещества от онова време играе главна роля. Мултиплатинената му група избухва във времената на глем рока, а Робин буквално избухва в нощния живот на L.A.

На песента по-долу е русият "мацкотрепач" с акустичната китара... А по едно време на 2,57 мин. ареста извършват Ники Сикс и Томи Ли от "Мотли Крю" – самите те известни "въздържатели". Двамата са живи въпреки всичко, което им се е случило (включително Памела Андерсън на Томи).

Преди тъжния край на живота си на 6 юни 2000 г. някогашният секссимвол Робин тежи 180 кг, има СПИН и в крайна сметка го довършва свръхдоза хероин. Едва на 42 г. е.

Те са може би най-нещастната група. Първият им китарист е алкохолик, барабанистът им е с една ръка след катастрофа, Стив Кларк, за когото ще си спомним тук, умира от свръхдоза, а заместникът му - Вивиън Кембъл и днес бори рака. Познахте - за "Деф Лепард" става въпрос.

Много от феновете им обаче все още са под харизмата на дългия като струна, див като "Бяла мълния" (какъвто е прякорът му) и красив като холивудски актьор Стив. Шокиращото е, че "Деф Лепард" са лице на куп кампании против дрогата и го раздават „положителни герои” на фона на останалите рокаджии от онова време. И така до 8 януари 1991 г., когато Стив бива намерен починал от свръхдоза кодеин. Аутопсията установява в кръвта му и умопомрачителни количества диазепам, морфин и алкохол. Стив тогава е едва на 30.

Насладете се на едно от кратките, но гениални сола на този прекрасен китарист и композитор.

И докато сме на вълна тупирани мъже с впити дънки - закъде без "Саватадж". Всъщност за тази компилация ни подсети именно годишнината от смъртта на Крис Олива на 17 октомври 1993 г. Американците от "Саватадж" определено имат по-меко и сантиментално звучене от гореизредените. Дори леко парфюмирано с техните продължителни по над 5 минути балади, включващи и клавир.

Ето една от тях.

Смъртта на Крис на практика обезглавява групата - след това  брат му Джон опитва да я продължи, но с много скромен успех.

Крис обаче прави изключение от гореизредените - той загива нелепо, ударен от пиян шофьор, докато кара със съпругата си към фестивал във Флорида. Виновникът получава 18 месеца затвор - да не мислите, че само у нас е така...

Интересно е, че песен на виртуоза посвещават не някои други, а траш-метълите от "Овъркил". В момента на съртта си Крис също като Стив Кларк е едва на 30 г.

Но когато говорим за нелепици и безумства, прекъснали нечии творчески полет, имаме безспорен антипобедител - казва се Нейтън Гейл. Именно този човек на 8 декември 2004 г. застрелва на сцената с 3 куршума право в главата китариста на "Пантера" Даръл "Даймбег" Абът.  Датата на смъртта е като на Джон Ленън 24 години по-рано, начинът - също. Музикантът умира мигновено още на сцената пред камерите.

Даймбег в този момент е на 38 и свири със страничния си проект "Демидж план". Guitar World е слагал младия виртуоз на корицата си със заглавието: "Най-опасният китарист на света". "Ролинг Стоун" го е класирал в Топ 100 на най-великите китаристи на всички времена, а "Метал Хамър" - логично на първо място. Чуйте звука на китарата му и ще разберете защо. А ето как въздействат на тълпата Даймбег и компания в Москва току след падането на Желязната завеса.

Показателно е, че след смъртта на китариста "Пантера" никога повече не прави опит да се възстанови.

За зла ирония в групата всъщност човекът, който изпада многократно в кома от проблеми с наркотиците е певецът Фил Анселмо. Ама си е жив и дори идва в България с Down. 

Ето и една тяхна песничка за настроение. И в чест на Фил - защото все пак не е често група да не желае да се възстанови просто заради „един китарист”.