България ще остане най-бедната държава в Европейския съюз и след 2020 г. Заради лошо планиране и управление на евросредствата ще продължим да ги пилеем.

Това са основните изводи от нов доклад на Сметната палата, която извърши одит  „Подготовка за управление на средствата от фондовете по Общата стратегическа рамка на Европейския съюз през новия програмен период 2014-2020 г.”  

Анализът, който бе предоставен на Клуб Z от ведомството на проф. Валери Димитров, е за периода от 1 януари 2012 г. до 30 септември 2013 г. и обхваща действия при три правителства - на Бойко Борисов, на служебния премиер Марин Райков и на сегашния Пламен Орешарски.

Според одита страната ни е най-изостаналата държава в ЕС по показатели, като бедност или социално изключване, здравеопазване, иновации, производителност на труда, енергийна интензивност, публично управление, контрол на корупцията, върховенство на закона и т.н. 

До 30 септември 2013 г. не е извършена приоритизация на проблемите по първопричинност, значимост и въздействие, за да се изберат оптималните и ефикасни решения, с максимална полезност за стойността си, предвид и ограниченото финансиране. Разпиляват се усилия и средства, пишат в доклада си одиторите на Сметната палата.

Това силно ограничавало вероятността за постигане на икономическо, социално и териториално приближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г. 

Според ведомството досегашните политики за демографско развитие, здравеопазване, образование, производителност на труда и заетост са неуспешни.

Определена е насоката за развитие, но не са обхванати основни стратегически документи и няма яснота по отношение на желаната степен на промяната. В резултат неефективни мерки от настоящия програмен период се възпроизвеждат в проектите на стратегическите документи за новия програмен период, което отново предпоставя последните места на България в ЕС по развитие в съответните области в края на седемгодишния период.

Според одита управляващите в България не са проучили силните и слабите страни от редуцирането броя на оперативните програми и така са изостанали от новите реалности в периода 2014-2020 г.

Както досега

Според одитния доклад и за новия 7-годишен период се възприема като цяло досегашният модел на програми по сектори.

Това вероятно осигурява приемственост по отношение на успехите, но и на неуспехите.

Според одиторите на Сметната палата не може да се очаква България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г. 

Как се оценяват резултатите

В проекта на Споразумение за партньорство са заложени очаквани резултати, които не очертават ясно размера на търсената промяна и не дават възможност за последваща оценка на изпълнението. Избягват се сравнения с европейски или международни показатели, пише в доклада на Сметната палата. Затова от ведомството препоръчват мерки за повишаване на контрола при харченето на еврофондовете, за да не страдат финансовите интереси на страната. 

Сметната палата препоръчва отпадане на излишните бюрократични усложнения и контроли, които не добавят стойност. От ведомството настояват и за промяна на фокуса при кандидатстване и изпълнение на проекти - вместо да се акцентира върху спазването на процедурите и събирането на документация да се търсят реални резултати и ефекти от изпълнение на проектите. Паралелно с това трябвало да се въведе предварителен контрол за разумност на бюджетите на проектите при отчитане на мащаба (разходни лимити, сравнение с други проекти, информация за пазарните цени). От палатата съветват и да се въведе цялостно електронно управление на програмите и да се минимизират рисковете от институционална нестабилност и политическа намеса.

В противен случай, България отново ще бъде изправена пред опасността от спиране на плащанията от ЕК, финансови корекции и неизпълнение на целите и през новия програмен период и в крайна сметка няма да преодолее значителното си изоставане, пише в одитния доклад.