Бившият премиер Иван Костов смята, че Европа трябва да помогне дори с военна сила за решаването на проблема с бежанците.

"Европа не е объркана за решаване на проблема с бежанците. Тя е просто слаба. Военно и политически. Тя е военно и политическо джудже. Тя е могъща икономическа сила с висок стандарт на живот, но тя е политически неспособна, примерно да наложи определено решение на страните от Персийския залив, където тези хора мога да бъдат приети там, защото и вярата, и езикът, и етносът им е един", коментира пред Би Ти Ви Иван Костов, който в момента е ръководител на Лабораторията за управление на риска в Нов български университет.

"Ние даже не сме регионална сила, да не говорим за световна. Тези лидери трябва да престанат с популизма и да се захванат с конфликта. Те трябва да наложат справедлив мир в страните, където има гражданска война. Да го наложат със сила, ако трябва, защото военните им сили и възможности са заради това", категоричен е Костов.

"Големият проблем е да се спре бежанския поток. Мир трябва да има в страните с гражданска война. Трябва да бъде справедлив мир, постигнат или с преговори, или със сила, наложена с военни действия, със смазване на съпротивата на този мир, но да бъде справедлив за хората, защото противното означава, че тези райони, в които бушуват граждански войни, са в състояние да генерират огромни потоци емигранти. Това е съвършено друг акцент върху проблема", обясни бившият премиер.

Костов припомни и позицията си срещу приемането на бежанци от Косово през 1999 г., когато той беше министър-председател:

"Беше много тежко решение. Обяснихме си мотивите да не ги допуснем, и те бяха първо да задържим хората, които бяха истински бежанци - преследвани в собствената си страна заради етническа или верска принадлежност. Нашата цел бяха те да се задържат близко до границата и след решаване на конфликта да се завърнат. Решението е да се реши конфликта, който генерира бежанците, ако може с мир, ако не може, със сила, но да има мир, така че да се завърнат тези хора по родните си места и да възстановят страната си. Най-сериозният аргумент беше, че ако започнат да се разселват и устройват по различни територии, това може да доведе до огромна миграционна вълна. Тези хора носеха в себе си много сериозни конфликти. Бяха заредени с конфронтация, обременени с насилие."

Иван Костов смята, че сега аргументите са приблизително същите. Според него много малка част от хората, които влизат в Европа, са бежанци по определението от Конвенцията. Огромната част са икономически емигранти, които дълго време са били в страна, където животът им не е бил заплашен, където не са били преследвани етнически, нито заради други обстоятелства.

"В България те идват от Турция. Турция не е страна, която да преследва когото и да било за каквото и да е. Те идват от сигурна страна. Нямат заплаха за живота и бита си. Затова огромната част са икономически емигранти. За съжаление огромна част от тях са и незаконни емигранти. Тези хора носят конфликта в себе си. Те носят друг начин на живот и не идват, за да приемат европейските норми. Те идват, за да живеят своеобразно и спазвайки своите духовни наследени норми и стереотипи. Те се затварят, те налагат Шериата, където живеят", казва Иван Костов.

Бившият премиер смята за себе си, че е дълбоко вярващ човек:

"Ако не беше това упование в Бога, аз нямаше да мога да понеса това, което трябваше да преживея. Може би щях да почна да мразя и аз, може би щях да бъда отровен от омразата и да бъда съсипан изцяло, но мен точно вярата и упованието и убедеността, че не съм прекрачил божиите и разбира се, човешките закони, са ме държали. Мен вярата ме направи така, да преживея тези времена след реформите", заяви той.

Аз съм променил много живота на хората с реформите и това е голямо намесване в бита им, в света им, в мирогледа им, в нещата, които в последствие са станали. Така или иначе, нося отговорност за това, което съм направил, но вижте, политикът задължително е грешен от тази гледна точка, защото той прави неща, които духовният човек, духовникът, не би направил никога. Той променя живота на хората, казва Иван Костов.

"Това е съдбата на всеки реформатор. На всеки реформатор обществото се разплаща с тази монета. Най-мразените византийски императори са тези, които са променяли статута на използване на земята, на нормите, тези които са стабилизирали хазната и парите. Този, който донякъде е оправял нещата, е плащал много скъпа цена", дава пример Костов.

Сегашният премиер говори може би по начин, по който хората обичат да слушат нещата. Не знам. Нека той да води своята сметка, коментира той.