Григор Димитров е главен директор "Осигурителни отношения" в Българската стопанска камара и вече втора година е един от представителите на бизнеса в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Работи по проблемите на здравното и пенсионно осигуряване, бил е заместник-министър на здравеопазването и заместник-началник на Военномедицинска академия.  

- Г-н Димитров, според първоначалните разчети Националната здравноосигурителна каса догодина ще разполага с бюджет от 3,2 млрд. лв., но като цяло структурата на разходите й не се променя. Отговарят ли цифрите на одобрените от парламента здравни реформи на министър Петър Москов?  

  • - На нас като Надзорен съвет ни е ясна само приходната част. Тя ще бъде с около 140-150 млн. лв. повече от тази година. Повече средства няма как да влязат в здравната каса при сегашното законодателство. Увеличението ще дойде от осигуровките на гражданите и най-вече от вноските на държавата, които от следващата година се вдигат с 5 на сто. Приходите са ясни, но точно тук се крие и основната ни тревога – как ще се разпределят тези пари. 

- По методики на здравното министерство и Министерския съвет ...  

  • - .... да, които в момента липсват. В последните месеци се приеха промени в два закона – в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лечебните заведения, но поднормативните актове, от които всъщност зависи дали пожеланията на здравния министър ще се реализират на практика, ги няма. За да структурираме бюджета на касата, трябва да знаем какво ще е делението на двата здравни пакета и да преценим дали намерението да се плаща всичко в основния пакет може да се изпълни. Не са ясни и критериите, по които касата ще сключва или ще отказва договори на болниците след влизането в сила на Националната здравна карта. Аз питам, например, здравната карта на София само за софиянци ли ще бъде или за всички, които имат потребност да се лекуват в столицата, заради по-модерната апаратура или способностите на лекарите, които могат да осъществят дадена операция. А дали областите, дефинирани в картата, са същите области от преди 25-30 години, защото тогава населението на България беше 9 млн., сега е 7 милиона? Има твърде много неизвестни.  

При това положение има ли шанс да се направи адекватен бюджет до края на годината? 

  • - Бих казал, че мисията е невъзможна. Но категорично няма да приемем копи-пейст на бюджета от 2015 г. в разпределението на парите за 2016-а. Ако питате мен като есперт, аз все повече се убеждавам, че 2016 г. трябва да бъде преходна за реформите, т.е. финансирането да бъде горе-долу като 2015-а и да се даде време на институциите да приемат пакета от мерки, които ще определят правилата в здравеопазването. И накрая бавно и търпеливо да се построи бюджетът за 2017-а по всички нови правила. В противен случай догодина ще имаме влязла в сила реформа със стар бюджет, което поставя в риск цялата система.  

- Тази година обаче също не е планирана добре като бюджет. Ще намери ли здравната каса онези 60 млн. лв., които болниците искат за извършената надлимитна дейност до края на 2015-а? 

  • - Не, няма как. В момента имаме дефицит около 72-73 млн. лв. и няма откъде да дойдат тези пари. Аз лично не очаквам преизпълнение на приходната част, така че проблемът остава. Общо взето има два варианта за решаване на този въпрос – единият е актуализация на бюджета, а вторият, който за мен е неприемлив, е да се прехвърлят тези задължения в бюджета за следващата година, както стана през 2014-а. Но това означава да се забавят плащанията към всички доставчици на лекарства и консумативи, т. е. здравеопазването отново да увисне на тяхната издръжка. Представили сме на министерството и парламентарната здравна комисия текущия си отчет и окончателното решение е в техните ръце.   

- Но щом няма пари, значи лимитите остават ...  

  • - Лимити изобщо не трябва да има. Нужен е друг механизъм за разпределяне на средствата – пазарен принцип. Например, болниците, които лекуват ефективно, само техните приходи да растат. А тези, които не работят добре, трябва лека полека да изчезват от картата.  

- В провинцията обаче има много болници, които не работят добре, но ако бъдат закрити, хората няма да имат къде да се лекуват. Тогава какво следва? 

  • - Трябва да се направи така, че човек да получава адекватна и достъпна медицинска помощ, независимо къде се намира. Вместо да наливаме ресурса в няколко града, както правим сега, част от него бихме могли да насочим така, че да не идва 50% от населението да се лекува в София. Тоест, всички онези случаи, които могат да се обслужват в провинцията, да се лекуват там. Здравната карта е добра идея, но друг е въпросът как ще бъде използвана и по-точно за чии цели ще бъде употребена.    

- Има критики, че здравният министър е в конфликт на интереси, защото като собственик на 65 държавни болници ще определя правилата за всички лечебни заведения в сектора?  

  • - Има едно желязно правило в този живот и то е, че колкото по-малко хора определят едно нещо, толкова по-голяма възможност има за субективизъм. Аз лично не смятам да нося кръста на министъра, който ще определя тези неща.