Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

БРЮКСЕЛ

България се очертва като слабо място в енергийната система и политика на Европейския съюз, след като руският президент Владимир Путин предупреди 18 държави членки, че страната му може да спре доставките си за тях.

 "Очакваме страни като България да направят повече за обратния поток на газ", каза Забине Бергер, говорителка по въпросите на енергетиката в Европейската комисия, визирайки т.нар. интерконектори, по които бихме могли да получаваме газ от Гърция и Румъния в кризисни периоди. 

Говорителката подчерта и че изграждането на бъдещия газопровод "Южен поток", на който българското правителство държи, "трябва да се разглежда като се взема под внимание по-широкият контекст на отношенията между ЕС и Русия".  

В момента в хранилищата на страните от ЕС има общо 37 милиарда кубически метра газ, което е половината от капацитета им  и няколко от тях са започнали да попълват запасите си, каза Бергер. Тя не уточни за колко време биха стигнали резервите, посочвайки че това зависи от сезона. Според българското правителство, страната ни би издържала до два месеца със складирани в Чирен количества и собствен добив, ако газът от Русия спре.

Като цяло ЕС е подобрил взаимната свързаност на газовите системи на държавите-членки и е по-подготвен да посрещне криза подобна на тази през 2009 година, когато Русия спря доставките заради търговски спор с Украйна, каза Бергер.
Външните министри на ЕС ще обсъдят в понеделник съгласуван отговор на писмото на Путин, макар то дане е адресирано до европейските институции, а към отделни правителства, заяви днес висш преставител на Европейската служба за външно действи /ЕСВД/ – дипломатическото ведомство на ЕС.  

Дипломати в Брюксел коментираха, че българските власти се въздържат да изразят собствена позиция и очакват ЕС да формулира обща, към която да се присъединят.

"В интерес на всички е енергията да не се политизира и да не се използва като политически инструмент", каза Пиа Ааренкилде Хансен, говорителка на Европейската комисия. Тя припомни, че природният газ прави над 70 на сто от руския износ за ЕС. 

"Очакваме Русия да спазва ангажиментите си за доставки, а Украйна – ангажиментите си за транзит",  каза още Бергер.

Тя посочи, че обтягането на отношенията между ЕС и Русия снема от дневния ред руския проект "Южен поток", в който с двустранни договори участват Австрия, България, Гърция, Словения, Хърватия и Унгария. 

"Нашият приоритет е да достигнем до нови страни-доставчици", коментира Бергер, подчертавайки че "Южен поток“ не е алтернатива на зависимостта от Русия и че приоритет за ЕС е т.нар. Южен газов коридор, който доставя газ от Каспийския басейн през Турция и Гърция. България се надява да се свърже с него с тръба между Стара Загора и Комотини.

"Всеки нов газопровод е добре дошъл за нас, стига да отговаря на европейското законодателство", каза говорителката.

"За "Южен поток" трябва да имаме предвид по-широкия контекст на отношенията между ЕС и Русия. Имаме обмен на мнения на техническо ниво, но никакви преговори не се водят за "Южен поток" в момента", добави тя. 

Външните министрите ще обсъждат евентуално удължаване на списъка от руснаци и украинци -  обект на визови забрани и замразяване на активи в ЕС с оглед на сепаратистките бунтове в Източна Украйна и натрупването на руски войски край границите й. Решение по този въпрос в понеделник обаче не се очаква, каза източникът от ЕСВД.

Според него европейският анализ на ситуацията в Източна Украйна „ще е по-скромен“ от американския. Държавният секретар на САЩ Джон Кери пряко обвини Русия, че подклажда сепаратистките протести на етнически руснаци като претекст за евентуално военно нахлуване в Източна Украйна и откъсването й по сцерарий подобен на кримския.

"В Източна Украйна обаче няма намаляване на напрежението и трябва да има отговор на това", каза източникът.

По-думите му той най-вероятно ще е разширяване на втората фаза на европейските санкции, но не и преминаване към трета – търговските санкции, за които Кери призова.

Източникът посочи и че няколко държави-членки – по сведения от други дипломати Обединеното кралство, Швеция и Финландия – са предложили ЕС да изпрати в Украйна мисия по линията на своята обща политика за сигурност и отбрана.

Повечето държави-членки обаче са скептични, че тя би дублирала сега присъстващата там мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. „Това би могло да бъде по-скоро нещо в областите на правосъдието и вътрешните работи и има други опции преди мисия на Общата политика за сигурност и отбрана“, каза източникът. 

"ЕС би могъл да помогне за възстановяване на доверието в полицицията, което беше разрушено след убийствата на демостранти през февруари", каза друг висш представител на ЕСВД, правейки паралел с подобна мисия на ЕС –ИЮЛЕКС – в Косово.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.