В районите с прекалено много болници на глава от населението Националната здравна карта ще подбира с кои от тях да подписва договор, решиха депутатите по време на второто четене на промените в Закона за лечебните заведения. Критериите за селекция ще бъдат подробно разписани в наредба на Министерския съвет, но гласуването на текста предизвика острата реакция на опозицията.  

Според депутата от ДПС Хасан Адемов промяната ликвидира всякаква конкуренция между лечебните заведения и отнема правото на пациентите сами да избират къде да се лекуват. Но по-сериозният проблем бил, че позволява на всяка власт да се саморазправя с болничните ръководства. 

Депутатът от ДПС Хасан Адемов.

"Тоест, да налага политическа бухалка на неудобни директори на лечебни заведения. Създава се и възможност за налагане на корупционен натиск", заяви от трибуната Адемов.  

Думите му обаче предизвикаха светкавичната реакция на здравния министър д-р Петър Москов.  

"Току-що народен представител ясно декларира, че директор на болница е политическо назначение, че болниците са политически авангард на определени партии. Ако болницата не е нещо, което отговаря на нашите нужди като пациенти, а е място за политически назначения или отчисления към политически партии, тогава наистина сме го закъсали много. Днес в българския парламент беше произнесена истината - сериозна част от тези лечебни заведения всъщност са скрити механизми за облагодетелстване на политически партии и ръководствата им са част от тази схема. Ето срещу това е и механизмът на здравната карта", коментира Москов.      

За да се избегнат опасенията, депутатът от левицата Янаки Стоилов предложи подбраните по критериите на правителството болници да се борят за договор с касата на конкурсен принцип, но идеята му не беше одобрена. Въпреки всички критики, мнозинството подкрепи селективното договаряне и въвеждането на задължителна Национална здравна карта.  

Идеята на картата е да ограничи появата на нови болници като внимателно определи потребностите на населението от медицинска помощ, персонал и високотехнологична апаратура. Колко и какви да бъдат конкретните здравни грижи по места ще се определя на териториален принцип и ще бъде подробно описано в областни здравни карти, решиха още депутатите. За изготвянето им пък ще бъдат назначени областни комисии.  

Комисиите ще работят по специална методика, разработена от министъра на здравеопазването, но няма да имат право да предлагат преструктуриране на лечебни заведения. В състава им ще влизат по двама представители на Регионалната здравна инспекция, Районната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, заедно с по един представител на зъболекарите, медицинските сестри, пациентите и на всяка от общините в областта. Председател на комисията пък ще бъде областният управител.   

Депутатът от БСП Емил Райнов настоя Националната здравна карта да определя нуждите не само от медицинска, но също от дентална и фармацевтична помощ в страната, но идеята му не срещна подкрепа в пленарната зала.  

"Нека обърнем внимание, че почти 60% от зъболекарите са в София, Варна и Бургас. Има цели райони, в които няма нито една аптека, да не говорим за денонощно обслужване. Не бива картата да допуска такива изключения", опита се да убеди колегите си Райнов.  

От ДПС обявиха, че застават зад идеята за задължителна Национална здравна карта, но не подкрепиха текстовете, защото картата се въвежда в условия на пълен монопол от страна на Националната здравноосигурителна каса. По думите на Хасан Адемов, когато има един източник на финансиране, идеята за конкуренция не може да се осъществи.  

Според приетите текстове областните карти ще съдържат информация за демографската структура и заболеваемостта на населението, заедно с броя на приетите в болница пациенти по възраст и диагнози, вида и разпределението на съществуващите лечебни заведения, минималния брой на докторите, зъболекарите и медицинските сестри, нужни в областта, съпоставен с броя на реално практикуващите, както и броя на леглата в здравните заведения, вида на предлаганите медицински дейности и наличната високотехнологична апаратура.   

Националната здравна карта от своя страна ще включва областните карти, конкретните потребности от персонал и легла за активно лечение, данни за съществуващите болници и високотехнологични центрове, анализ на състоянието в областите, заедно с видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, и карта на всички центрове за спешна помощ.  

Предвижда се картата да се актуализира, но как и кога ще решава Министерството на здравеопазването по специално изработена за целта методика.