Най-общо казано става дума за съчетаване на полезното с приятното, когато е налице желанието да разнообразиш градската среда с някой и друг стрък домат или леха с чушки от една страна, а от друга – на разположение е площта, върху която може да бъде реализиран проектът, макар и ограничен във времето. Защото навсякъде, дори и в градове като Ню Йорк /откъдето тръгва Urban Gardening/ има пустеещи земи, които изчакват застрояването си, а дотогава могат пълноценно да бъдат използвани за отглеждане на краставици или боб, например, ако жителите на съответния град копнеят и по нещо зелено извън бетона. Начинанието зависи, разбира се, и от благосклонността на местните власти, но в повечето случаи тя е факт – градинарите не пречат, само помагат за по-привлекателния вид на града.
Причините да се включиш в подобен проект могат да бъдат различни – ако си загрижен за природата, ако градината много ти липсва, ако искаш сам да отгледаш нужните ти зеленчуци, ако това е начинът да влезеш в контакт със съмишленици, като същевременно някак допринасяш за разнообразяването на традиционната градска физиономия. За целта работа може да свърши дори и една количка за пазаруване, но обичайно търсени са все пак по-мащабни площи – територията на бивша казарма или на някогашно летище, покривът на някой подземен гараж, готвеният за бъдещо строителство празен за момента терен.
„Първопроходците“ в Германия са столичаните, чиито градски зеленчукови градини съществуват още от 2009. Междувременно имат сериозна конкуренция и в редица други германски градове като Хамбург, Мюнхен или Кьолн. А всяка от градините има своя специфика, наложена не на последно място от необходимостта да се проявява гъвкавост – теренът няма вечно да е на разположение, във връзка с което се практикува „мобилна версия“ в отглеждането на зеленчуците и другите растения: те виреят в сандъци, контейнери и други видове преносими „лехи“, благодарение на което могат лесно да бъдат преместени. Освен това така се избягват заплахите от вероятната замърсеност на градската почва.
Както постоянно се отбелязва в списъка с изброявани достойнства на този вид градинарство – прибирането на реколтата не е водещо. За повечето участници по-важна е съвместната дейност, в рамките на която можеш да споделиш задоволството от това, което правиш. И то не е само копането и поливането – редовно се организират най-различни акции, при които може да се научи повече за отглеждането на едно или друго, да се даде възможност на децата да се сближат повече с природата, да се представят пред по-широка публика „достиженията“, които все пак не са съвсем типични за градските условия.
Естествено, необходима е и организация – ако площта за градината в Берлин, например, трябва най-напред да бъде разчистена от трупаните с години върху нея боклуци. Но ентусиазмът на градинарите се оказал на достатъчно високо ниво и работата била ефективно свършена – незабавно се намерили 150 доброволци. Оттам нататък в повечето случаи площите се обработват и експлоатират съвместно, а плодовете на труда се поделят. И почти няма нужда от напомняне, каквото може да се види на входа на кьолнската градина Нойланд – не берете зеленчуците, те са на децата, които се грижат за тях.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни