Цените на горивата са една от най-горещите теми това лято, което ни дава повод да поровим в счетоводните отчети на най-големите вериги бензиностанции, за да видим какви печалби или загуби реализират те от търговията си.

Има защо. През последните дни както шефът на митниците Ваньо Танов, така и водещи икономисти твърдят, че веригите продават на дребно с невероятна надценка от 18-20% - нещо от порядъка на 45 ст. на литър. Дали наистина е така?

Ето какво показват отчетите на седемте основни играчи на пазара за последните две финансови години.

Кои губят...

"Слонът в магазина" или "200-килограмовата горила", както обичат да казват американците, е "Лукойл България". Нейните приходи са недостижими от останалите участници на пазара. Но компанията продава не само на българския, а и на съседни пазари. Разполага и с рафинерия - "Лукойл Нефтохим", която е основният доставчик на горива за българския пазар. Защо тогава е на такава загуба? Явно това състояние по някакъв начинустройва нейните собственици.

"Петрол", която разполага с най-много бензиностанции в страната (б.р. 339 през 2014 г.), има гигантска загуба. Но тя не е от търговията с горива, а от обезценка на инвестиции и предоставени заеми.

"НИС Петрол", която развива бензиностанциите с бранда "Газпром", също е на загуба, но тя има логично обяснение - от 3 години компанията навлиза на пазара и постоянно инвестира в нови обекти.

...и кои печелят

Търговията с горива принципно е печеливш бизнес, но е важно да се обърне внимание, че бизнесът на отделните компании е много различен, затова е трудно да се правят директни сравнения. "Чист" търговец само на дребно е "Шел България". Останалите компании продават горива и на едро, което означава, че разполагат със собствени или наети складове. Много от тях са и вносители.

А колко печелят?

Най-високият марж на чистата печалба е само 4%, колкото е ефектът от дейността на "Шел България". А това е доста далеч от 20-те процента надценка, за която се твърди, че прибират търговците на горива.

Защо се получава такава разлика? Много просто. Политическите приказки са едно нещо, бизнесът на практика - съвсем друго. Поне ако се вярва на счетоводните отчети.