Критериите, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще подбира лечебните заведения за финансиране след влизането в сила на Националната здравна карта догодина, ще се разписват в постановление на Министерски съвет, а не в наредба на здравния министър. Такава поправка включиха депутатите от парламентарната Комисия по здравеопазване при второто четене на промените в Закона за лечебните заведения. След ожесточени двудневни дебати народните представители на практика отнеха на ресорния министър Петър Москов възможността сам да решава кои болници в страната да ползват публичен ресурс.  

„Нека да не приемем текстове, които ще съборят здравеопазването в малките населени места", призова при гласуването председателят на комисията д-р Даниела Дариткова, но накрая поздрави колегите си за постигнатия консенсус. 

Предложенията на министър Москов претърпяха редакция основно под натиска на опозицията която ги окачестви като демонстрация на грубо администриране в условията на пълен монопол от страна на публичния фонд. Според депутатите от БСП Лява България селективното договаряне на касата с болниците няма да позволява на пациентите сами да избират къде да се лекуват, защото правото им ще бъде иззето от здравния министър.  

„На места като Пловдив, където има 48 болници, министърът с негова наредба определя касата с кои да сключи договор. И именно тук е проблемът. Защото вие си внасяте здравни вноски, следователно вие трябва да изберете в коя болница да отидете по ваша преценка. А в един момент министърът с неговата химикалка, с неговата наредба определя – тази болница остава, тази не. Това е разковничето на целия законопроект", коментира по време на дебатите левият депутат Емил Райнов. 

За друга част от народните представители пък болничната селекция е опит за въвеждане на "демократичен ред с лек уклон към насилие“, защото лечебните заведения ще бъдат принудени да покрият определените изисквания, ако искат да получават пари от държавата. За самия министър Москов обаче промените се правят преди всичко в защита на всички нуждаещи се от медицинска помощ лица.  

"На всички е ясно, че зад голяма част от болниците, разкрити през последните години, стоят политици, които защитават предимно своя интерес, а не интереса на пациентите и обществото", репликира здравният министър, но въпреки това не получи подкрепата на мнозинството. 

Депутатите решиха правителственото постановление да се прилага за областите, в които има излишък от болнични легла, защото броят им надвишава потребностите по видове дейности. Конкретната потребност по места ще се определя от Националната здравна карта, която ще влезе в сила заедно с приемането на промените в Закона за лечебните заведения. От нея се очаква да ограничи източването на средства от бюджета на здравната каса, а така също да сложи край на безконтролното роене на болници. Там, където не достигат легла, доктори и апаратура, държавата ще подкрепя откриването на нови лечебни заведения, а в градовете със свръхпредлагане районните каси сами ще преценяват с кого да подписват договор.  

„В момента НЗОК прилича на ученически автобус, който кара със скорост 120 км/ч без спирачки. Затова ние трябва да осигурим друг вид транспорт за българския пациент. Подкрепям този текст, защото той ще се окаже първата стъпка към свалянето на монопола на здравната каса и път към отпадането на излишните в системата, които просто ще бъдат отрязани“, образно разясни вота си депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих.  

По време на гласуването народните представители не подкрепиха предложението да се забрани на лекарите да работят на повече от един трудов договор.  

Дебатите продължават с изискването управителите на лечебни заведения задължително да имат квалификация по здравен мениджмънт. Преди два дни комисията реши това изискване да се запази за ръководителите на диагностично-консултативни центрове.