Делян Пеевски вече официално е собственик на медии. Това е една от водещите новини в последните дни. Първоначалната обществена реакция бе, че този факт, подобно на много други от нашата действителност, е в разрез с морала, но едва ли нарушава законодателството у нас.

Оказва се обаче, че не е точно така. И има законови текстове, с които битността на Пеевски като депутат, който притежава медии, е в противоречие.

Пред Клуб Z членът на СЕМ Мария Стоянова обърна внимание на чл. 5 от закона за радиото и телевизията. В ал.1 на този член се казва, че се гарантира независимостта на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

"Не само от морална. Говорим за политическо влияние. Ако отворите закона за радио и телевизия ще видите, че се забранява политическо и икономическо влияние върху медиите. В случая това просто е легализирано. Не пише в закона, че депутат не може да бъде собственик на медия. Но трябва ли всичко да пише в закона? Явно в тази държава трябва. Не е само морален, това е цивилизационен въпрос", заяви Стоянова.

И припомни, че в регистъра на СЕМ името на лидера на НФСБ Валери Симеонов все още фигурира като собственик на телевизия СКАТ.

Този закон не би могъл да се отнася за вестниците на младия успял депутат, но е валиден, ако той придобие Канал 3.

За моралната страна на въпроса различни експерти се изказаха единодушно.

"От логическа и житейска гледна точка е очевидно, че един депутат е в състояние да предизвка примерно законодателна поправка, с която да облагодетелства определени бизнеси, в случая медийния бизнес или конкретни медии".

Това каза пред Клуб Z адвокатът Михаил Екимджиев. Според него по същата причина е проблем и действащи адвокати да са депутати.

"Те могат да влияят върху законодателната уредба на казуси, по които защитават определни интереси. Смятам, че има проблем. Не бих могъл да кажа със сигурност, че има проблем от гледна точка на конкретната българска законодателна уредба. Но всички знаем, че родното ни законодателство е твърде далеч от съвършенството. А освен буквата на закона има дух на закона, логика на закона, има международни стандарти. И съм сигурен, че ако човек се зарови в темата, ще намери, че някъде е визирана подобна забрана именно поради конфликт на интереси", убеден е Екимджиев.

Според него, ако законът позволява подобна симбиоза, това би трябвало да се промени. Екимджиев призна, че текстовете в закона за конфликт на инетреси са доста витиевати.

"Трябва да се отчита и характера на бизнеса. Когато става въпрос за медии и за правосъдие, където общественият интерес е много интензивен, тези сфери трябва да бъдат защитени от влияния. Едно е просто да има някакви търговски интереси, това също би било морално укоримо и нехигиенично. Но когато става въпрос за възможност да се въздейства чрез медиите директно на обществени процеси, на изборни резултати и т.н. - очевидно, че опасността е много по-сериозна, ако депутатите имат такава възможност", обясни Екмиджиев.

Според адвоката партийните медии не са такава заплаха.

"Няма идеален вариант. Трябва да отчитаме и свободата на слвото и плурализма на мнения. Няма лошо определни партии, когато ясно застават зад определена медия, да имат такива телевизии. Там всеки избира какво да гледа. Но когато това е размито и конците на медиите се дърпат задкулисно това е много по-опасно. Защото човек би могъл да бъде привлечен от атрактивно съдържание, от жълтении, от снимки и т.н. И неусетно да бъде манипулиран от тези медии. И Берлускони притежава медии и в тях открито пропагандираше за "Форца Италия", но за тях беше ясно, че са негови", обясни Екимджиев.

Според проф. Огнян Герджиков, известен юрист и бивш шеф на парламента, е смущаващо депутат да притежава медии.

"Известна е връзката между власт и медии. Това не звучи съвсем коректно. Аз лично не смятам, че това е от морална гледна точка приемливо. Не знам да има законова забрана, но от чисто морална гледна точка аз имам резерви", каза проф. Герджиков.

Той обясни, че по принцип депутатите не могат да бъдат в управлението на фирми, но могат имат собственост, да притежават акции и т.н. Но призна, че когато става дума за медии, ситуацията е по-деликатна.

"Особено когато става въпрос за медии, съзирам известен конфликт на интереси. Има уязвимост от морална гледна точка", обясни Герджиков.

Пред Клуб Z адвокат Надежда Ковачева каза, че частните медии не са обществени, т.е. - приема се, че няма опасност, бидейки част от законодателната власт, примерно да "източваш" БНТ или БНР.

"Стига да е правилно обявен собственикът, да не е скрит, той може да си прави политики, да придобива медии и да си пише в тях, каквото си поиска - това го има и из цяла Европа", казва юристката, която е защитавала десетки журналисти и има специализация от Хагската академия по международно право.

Според нея обаче, когато е ясно, че собственикът е депутат от ДПС, то трябва да се знае, че той ще провежда политиките на тази партия. И съответните медии вече да се смятат официално за медии на ДПС. Същото е и с другите два случая - с Валери Симеонов и Волен Сидеров.

"С този ход се демонстрира спазване на закона - че вече не се крие собственикът. Отделна тема е дали не може да се докаже, че чрез подставени лица се притежават и други медийни групи, което би довело до признаване на монопол. Това може лесно да стане при наблюдаване на съдържанието - какво пишат съответните медии", смята още адвокат Ковачева.

ПИПЕРЛИВ МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ

Двамата главни акционери на немската медийна група WAZ (Westeutsche Algemeine Zeitung) - Ерих Шуман и Гроткамп, която в България притежаваше вестниците "Труд", "24 часа", и десетки други издания от същата местна медийна група преди години, бяха също политически обвързани.

Нито единият, нито другият е бил депутат. Но до 1999 г Шуман е член на немските социалдемократи (ГСП, Германска социалдемократическа партия), когато бива изключен от партията покрай скандал с дотациите към християн-демократите - разкрива се, че той е дарил на основния противник на ГСП 800 000 марки собствени средства. Следва масово прекратяване на абонаменти за  ежедневника WAZ, тогава във върхова форма.

Гроткамп избягва този скандал в началото му, но се оказва замесен, когато става ясно през 2000 г, че е направил три дарения, две за над 33 000 евро, и едно за над 34 000 евро, също към христиан-демократите. За това той отговаря пред разследваща комисия на Бундестага, като твърди, че всъщност донорите са жена му и двете му сестри, а не той самия.

В Италия пък нещата допреди няколко лета бяха още по-крайни - там бившият премиер Силвио Берлускони притежава 3 от 7-те национални ТВ канала. Това предизвика няколко скандала, остри критики, съмнения за свободата на словото в Италия, и опити за вкарване на закон, който да ограничи политици да притежваат медии. Такъв така и не бе гласуван в какъвто и да е вид.