Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Големите исторически събития, преломните моменти в съществуването на държавите с времето неминуемо започват да обрастват с митове и легенди; и колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова повече се множат гледните точки за това какво именно е станало, кои са му движещите сили на случилото се, кои са историческите герои и кои – злодеите. А когато някоя от противоборстващите в историческите стълкновения страни стане управляваща или – не дай Боже – диктаторска сила, то, понеже „историята се пише от победителите“, тя винаги възвеличава себе си и своите дейци, изкачвайки ги на пиедестала на Истината с главна буква. Истина, която трябва, както се изразяват мнозина, да „влезе в учебниците“.

Така седемдесет години в съзнанието на „целия прогресивен свят“ се набиваше легендата за „щурма на Зимния дворец в нощта на 24 срещу 25 октомври 1917 г.“, довел до победата на болшевишкия преврат, наричан високопарно „Велика октомврийска социалистическа революция“. С течение на времето пропагандата на КПСС, това същинско оруеловско Министерство на истината, нагаждаше списъка на водачите на Октомврийския преврат съобразно извивките на Генералната линия: от него отпаднаха последователно и изчезнаха в историческото небитие Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин и много други, за да останат да сияят на историческия небосклон само „Ленин и Сталин“. След критиката на Хрушчов към Сталин през 1956 и неговото историческо положение като „вожда на Октомври“ се поразклати, а след Перестройката вече самата Октомврийска революция слезе от постамента на величието и се превърна в „преврат“, от подробности за който интересуват вече само историците.

И у нас стана същото – след като „Деветосептемврийското въоръжено въстание“ бе развенчано до една банална превратаджийска нощ, тази на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г., нима вече на някого, освен на шепа професионални историци, му пука дали наистина Тодор Живков е ръководил този преврат – както настойчиво ни набиваха в главата повече от 4 десетилетия – или не?

Майските събития от 1989 г.

Но с едно голямо събитие от най-новата ни история – така наречените „Майски събития от 1989 г.“, не е така. С масовите демонстрации на български турци в десетте дни от 20 до 30 май 1989 г., които според обобщени сведения на комунистическото МВР са били „проведени в 71 населени места с участието на около 52 700 участници“[1], положението не е такова. Вече повече от две десетилетия в публичното пространство се вихри остър спор: кой е организаторът и ръководителят на това най-голямо в историята на комунистическа България до 10 ноември надигане на протестиращи хора, с поне седем убити и най-малко 28 ранени? Дали това е намиращият се по това време в Пазарджишкия затвор Ахмед Доган, който с помощта на колектив от турци политзатворници в дълбока конспирация е ръководил този разрушителен за комунистическата система обществен протест, или това са действащите по това време така наречени „неформални организации“ – „турското крило“ на Независимото дружество за защита на правата на човека, Демократическата лига за защита на правата на човека в България на Мустафа Юмер и „Дружество за подкрепа – Виена 89“ на Авни Велиев, както и Мюсюлманският стачен комитет на братя Рунтови?

Кой се интересува от този спор и защо той все още е актуален?

И, всъщност, защо изобщо има спор? Нека почнем с последното. Когато за десет дни демонстрации има в 71 селища – от села и градчета до окръжни центрове като Разград, Шумен и Търговище, които издигат едни и същи лозунги (за връщане на имената, за свободно изповядване на мюсюлманската религия, за вдигане на забраната за говорене на турски език, за освобождаване на политическите затворници и др.), е близко до ума, че съществува политическа и организационна координация на всичко това, тоест че има ръководен център. Въпросът е кой е той. А спорът се води и е актуален, защото майските протести са морален капитал. Те са връхната точка на съпротивата на турците у нас срещу възродителния процес, споменът за тях все още е жив, както са живи и хиляди участници в тези демонстрации. Би трябвало да е съвършено ясно, че ДПС съществува заради жестоката безразсъдност на Тодор Живков и обкръжението му, които направиха трагедията, наречена „възродителен процес“. ДПС – в очите на членовете и на електората му – е гаранцията, че никога повече в България няма да има насилствено преименуване. При това положение, което ще се запази непроменено поне още двайсет-трийсет години (докато още има живи свидетели на смяната на имената през зимата на 1984-85 г.), въпросът кой има заслугата за майските събития – дали вождът на ДПС Доган или плеяда отказали се от участие в политиката и затова вече полузабравени турски активисти (Мустафа Юмер, Сабри Искандер, Али Орманлъ, Зейнеб Ибрахим и още много други) – има първостепенна роля.

Последната си книга[2] известният историк-документалист Веселин Ангелов е посветил именно на отговора на въпроса чия е заслугата за „майските събития“. На повече от 200 страници авторът, който има зад гърба си осем книги, които са сборници с документи, придружени от обширни встъпителни студии, посветени на „възродителния процес“ и на „неформалните организации“, действащи в навечерието на преврата от 10 ноември (и още много други книги, студии и статии на други исторически теми), разгръща категоричното си мнение: да, Ахмед Доган, заедно с обкръжението си, от килията в Пазарджишкия затвор е ръководител и вдъхновител на „майските събития“. Според него турските и българските неформални организации през 1989 г. само са подкрепяли протестите, но нито са ги вдъхновили, нито са ги ръководили.

Задачата ми в този отзив като заинтересуван читател е да се опитам да изясня убедително ли е мнението на Ангелов, или не? Впрочем той не е оригинален. Той просто се опитва след писанията на официалния историк на ДПС проф. Ибрахим Татърлъ[3] , на историка Валери Симеонов[4] да приведе доказателствена база, подкрепяща твърденията на Доган, изказани в книгата интервю с него на Илияна Беновска от 1992 г.[5]

Прекият и неукрасен отговор на този въпрос е: не, корпусът от документи, който Веселен Ангелов привежда в книгата си, не дава достатъчно убедителни доказателства в полза на тезата му.

Защо е така? Защото в цялата книга не видях нито едно пряко доказателство в полза на тезата, че Доган е организирал майските събития. Вероятно ще ми възразят: какво искаш, нима за подготвени в дълбока нелегалност, при това от затвора, събития, може да има доказателства? Но за тези демонстрации има купища официални документи – на МВР, на така наречената Работна група по „възродителния процес“, на Прокуратурата, на Главното следствено управление, на управата на затворите. И ако немалка част от тях представляват описания на събитията, друга част е посветена на разследванията, които комунистическата власт е провела през лятото на 1989 г., мъчейки се да отговори на въпроса: „Кой е виновен и кой трябва да бъде наказан?“. В тези документи, те са приведени в книгата на Ангелов, най-важният от които е „Обвинителен акт срещу организаторите на майските протестни демонстрации на турците в България“[6], са обвинени четири лица  – турци с „възродени имена“, и са призовани 17 свидетели.

Ахмед Доган е между свидетелите.

В друг документ, една справка, очевидно предназначена за Тодор Живков, се сочи, че за видните тогава дисиденти Константин Тренчев, Тодор Гагалов, Николай Колев, Христофор Събев, Антон Запрянов и Асен Николов е бил написан обвинителен акт за това, че са организирали или са спомогнали за организирането на „майските събития“, но че този акт е целесъобразно да не стига до съда, а да бъде приет закон за амнистия, по силата на който обвиняемите да бъдат освободени. Последното се мотивира от „международната обстановка“[7].

Книгата на Ангелов доказва неща, които и досега се знаеха: че Доган е написал писмо до Конференцията по човешкото измерение в Париж, състояла се от 30 май до 23 юни 1989 г., което е било изнесено скрито от Пазарджишкия затвор, че е написал протест срещу издевателствата към турците до Тодор Живков, че е участвал в три гладни стачки.

Но с изключение на два спомена – на Исмет Исмаил Исмаил и на Неджметин Хак[8], никъде в приведените още 57 документа не намираме преки доказателства за ръководната и организаторската роля на Доган в „майските събития“. Нещо повече – в документа от 31 юли 1989 г. „Справка относно: резултатите от разпитите на лишените от свобода Меди Доганов Доганов и Давид Асенов Хаджиев (Неджметин Хак)“ четем следното: „Извършените от Доганов и Хаджиев деяния са в причинна връзка с демонстративните прояви на българи-мюсюлмани в гр. Толбухин, тъй като са налице данни за относителна подбудителска дейност върху участници в престъпни проявления“. И по-нататък: „В деянията на Доганов и Хаджиев са налице елементи, отнасящи се до престъпния състав, визиран в чл. 273 от НК … Тези данни обаче не могат да се приемат за достатъчни от субективна и обективна страна по смисъла на чл. 190 от НПК за привличане на Доганов и Хаджиев към наказателна отговорност“[9].

Не подобряват аргументацията на тезата на Ангелов и твърденията му, че критиците „забравят“, че мнозина от най-активните организатори на вълненията на турците по време на „майските събития“ са били вече вън от България, защото са били изгонени от страната от комунистическите власти[10]. Да, те са били изгонени, но са се погрижили да оставят мрежа от заместници.

В книгата си Ангелов цитира изявления на Мустафа Юмер, председател на Демократичната лига за правата на човека, по време на протестите изгонен от България, пред Радио „Свободна Европа“, в които той, според Ангелов, твърди, че Лигата няма нищо общо с „майските протести“. В частност Юмер казва: „Ръководните дейци на неформалните организации нямат нищо общо с официалните обвинения на властите“[11]. Но, разбира се, наивно е да се очаква, че когато комунистическата власт обвинява протестите в насилия и едва ли не във въоръжена конфронтация със силите на реда, за да оправдае убийствата на мирно протестиращите, ръководителят на Лигата ще се съгласи с това. Малко по-горе в същото интервю той казва: „Протестираме пред българското правителство, защото то цели да предприеме съдебно преследване на активните дейци на тези неформални сдружения“[12].

Ако след щателните усилия на МВР, на Прокуратурата, на Държавна сигурност и въобще на цялата репресивна система по изясняване на въпроса:

„Кой подпали пожара на майските събития?“,

бяха налице действителни данни, че това е правил Доган от затвора, свидетелства за това щяха да бъдат налице. Не виждам причини тези свидетелства да се крият. Такива просто няма. Има множество косвени доказателства, които Ангелов се е постарал да събере в книгата си, че в Пазарджишкия затвор е имало нелегална протестна дейност, изразяваща се в писане на протести, в гладни стачки и в инструкции до близките (казвани по време на свиждания, събития, протичащи под зоркото наблюдение на охраната) да вземат участие в стачки и демонстрации. Но не и че въпросният затвор е бил наистина ръководен център на „майските събития“.

И освен това, не може да не ни направи впечатление фактът, че веднага след образуването на ДПС в тази организация започват спорове за това кой каква роля е играл в близкото минало. Известно е, че скоро след образуването си ДПС бе напуснато или от него бяха отстранени десетки турци с безспорен и добре документиран принос в борбата срещу „възродителния процес“. Известни са техните протести срещу преиначаването на историята. Бившият дисидент Петър Бояджиев в съвсем скоро излязлата си книга „Истината против лъжата. За събитията в България от май 1989 г. или технологията на борбата със страха“, на стр. 142–143 публикува факсимиле от „Декларация на група участници и организатори на майските събития от 1989 г.“ Тя е адресирана до ЦС на ДПС, датирана е 10 октомври 1994 г. и в нея четем, между другото, следното:

„Ние, живите участници, ръководители и организатори на антикомунистическите мирни действия на хората със сменени имена през месеците април май, юни, 1989 г. дълбоко сме възмутени от присвояване на авторството на тези исторически събития от лидера на ДПС Ахмед Доган.“

По-нататък в този кратък документ се говори, че авторите му – 26 души турски и български дисиденти и активисти – определят поведението на Доган като „гнусна лъжа“, а авторът му – като „циник“. Настоява се ЦС на ДПС да разгледа поведението на Доган, а ако това не стане, то „авторите си запазват правото да си търсят правата по съдебен ред“.

Мина четвърт век. Някои от хората, които биват сочени за организатори и вдъхновители на „майските събития“ станаха видни български политици и богати хора. Други – много повече – така и си останаха без пари, без шумни политически изяви, потънаха в гънките на частния живот, повечето отдавна не са в България, някои са покойници. Кой е крив и кой е прав за лидерството на „майските събития“? Имал ли е роля Доган в тях?

На тези въпроси може и трябва да дадат отговор колективните усилия на българските историци. Докато още, може би, следвало да се направи усилието да се събере устната история изцяло, да се публикуват всички видове документи, да се проведе истинско историческо разследване. За съжаление, в условията на силно политизирана история на най-новото време, когато спомените са не само исторически, но и непосредствено политически ресурс, това едва ли ще стане. Но младите поколения историци, които нямат лични впечатления от близкото минало (защото са били деца или още не са били родени по това време) и поради това са безпристрастни, би следвало да се заемат с това.

Разбира се, книгите на доц. Веселин Ангелов, който безспорно е най-упоритият в събирането и публикуването на документи, свързани с „възродителния процес“ и дисидентството у нас в края на 80-те години на миналия век, биха били от особена полза на едно такова бъдещо историческо разследване. За документите, събрани от него, говорим, защото и на него като свидетел, а може би и по други причини, не в пълна степен е свойствена безпристрастността: косвените свидетелства често пъти неправомерно се обобщават и на тях в коментара му се гледа като на преки доказателства, нерядко желаният извод се представя като произтичащ пряко от историческите извори, когато това съвсем не е така.

И все пак: имал ли е участие Ахмед Доган в „майските събития“?

Мисля, че най-добрият засега отговор на този въпрос дава доц. д-р Михаил Иванов. На прекия въпрос как Доган е участвал в „майските събития“ Иванов отговаря така: „Ами той обявил гладна стачка. После го викнали и му казали да спре и той спрял. Написал е обаче документи, част от които успява да изнесе жената на Неджметин Хак, след като е била на свиждане в затвора.“ И по-нататък журналистката пита: „Документи, написани от Доган, така ли?“, а отговорът е: „Написани от Доган, които е трябвало да бъдат изпратени в Париж. Те не стигат до Париж, но така или иначе усилието е налице. Не можем да подценим това усилие.“[13]

...

[1] Информация на МВР до члена на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК Александър Лилов от 27 декември 1989 г., публикувана във Веселин Ангелов, Протестите на турците в България срещу Възродителния процес 20-30 май 1989 г., С., издание на автора, 2015 г., стр. 125

[2] Веселин Ангелов, Протестите на турците в България срещу Възродителния процес 20-30 май 1989 г.,С., издание на автора, 2015 г., 203 стр. Това е второ, подобрено и допълнено издание на книгата. Първото е от 2009 г.

[3] Изказани в книгата му „Движението за права и свободи – фактор за демокрация, разбирателство и сигурност в страната и на Балканите“, С., 2003

[4] В книгата му „Турското население в България между полюсите на етническата политика“, С., 1998 г.

[5] „Сега много хора си присвояват актива, голямата заслуга за организиране на майските събития през 1989 г….Искам да осветя това. В Пазарджик бяхме десетина души, осъдени по гл. І, във връзка с възродителния процес. Цялата работа тръгна от Пазарджик като идея. Мисля, че беше някъде към 19-20 януари 1989 г., след като прочетох текста на Виенския документ за правата на човека, може би след седмица, най-много, започнахме конкретна организационна работа и то във връзка с 30.V. – Първата конференция по човешките измерения в Париж, във връзка с Хелзинкския процес.” И по-наттък: „Тук-там се пише за разни дисидентски истории и много хора подчертават какво били направили – извинявайте, ние, ако говорим за дисидентство, целият етнос беше дисидентски. Да правиш митинги е едно, а да правиш митинги под дулата на автоматите е съвсем друго…..Аз не подценявам другите дисидентски истории. Те си имат своето място, но тук беше игра “ва банк”. Играта беше на живот и смърт. И не беше от 5-6 души. Когато масата е готова – всеки може да я оглави. Въпросът е да организираш едно движение, да го насочиш. така че, когато говорят кой какво е направил, аз обикновено мълча. Мълча и ми е неудобно да заема позиция…. Такъв удар по тоталитарната система не е имало. Изведнъж после се оказа, че са съществували над 50 “нелегални” партии.“

Цитирано по: За тези събития трябва да пише в учебниците, интервю на Даниела Горчева с Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев, публикувано в „Медиапул“ на 22 март 2009 г.

[6] Ангелов, цит. съч., стр. 165 – 180

[7] Ангелов, цит. съч., стр. 160 – 163

[8] Цит. съч., стр. 185 – 197

[9] Цит. съч., стр. 156 – 159

[10] Цит съч., стр. 30, подобни твърдения има и на други места в книгата.

[11] Цит съч.,стр. 145

[12] Пак там.

[13] Михаил Иванов: Майските събития са приносът на България за падането на Берлинската стена, интервю в седмичника „Гласове“, 13 май 2011 г.

Публикуваме текста от сайта „Маргиналия“ с позволение на автора Емил Коен.  

Ключови думи

Коментари

Ангелов, Веселин

Наистина ли Доган е бил ръководителят на „майските събития“ от 1989 г.? Журналистът Емил Коен е могъл много лесно да намери отговора на своя въпрос, който се намира на 4 страница от сборника и е специално подбран, и подчертан за невярващи, за преднамерени... Кой знае защо, но той е подминал не само основният и най-важен текст. Направил се е, че ги няма и още много други директни свидетелства за съпричастността на Доган към майските протести. Ще попитаме дали не е сред преднамерените, зависими журналисти, т. е дали е безпристрастен? Отговорът безпристрастните читатели могат да намерят в сборника, който ще бъде оповестен скоро в блога "Време за история". Текста на 4 страница: „В общия план на нещата от 20 до 27 май 1989 г., във връзка с провежданата в Париж конференция за човешките измерения, някои българи мюсюлмани във Вар­ненска, Хасковска и Разградска област извършиха масови демонстративни прояви и безредици, при които бяха дадени и човешки жертви. Инициатори на тези действия бяха български мюсюлмани, осъждани или из­търпяващи наказания „лишаване от свобода”. Демонстративните прояви в Толбухин и Добричка община са били извър­шени на основата на родство и близко познанство, при териториална връзка с близки, познати и роднини от Дуловска, Каолиновска и Тервелска община.” Из обвинителния акт на прокуратурата

Ангелов, Веселин

№ 2 Министерство на вътрешните работи ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО У-НИЕ Вх. № сл. дело № 66/89 г. ДО НАЧАЛНИКА НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ – МВР По Ваше искане и на основание чл. 133 от НПК Ви изпращам справка за прилагане към следствено дело № 66/1989 година. [Следствено дело № 66 е срещу д-р Константин Тренчев, Николай Колев и др. – бел. съст.] ПРИЛОЖЕНИЕ: по текста - 4 листа НАЧАЛНИК ПОД. 72400 - МВР (п) Не се чете Върнати на 4.І.1990 г. от др. Текемски С П Р А В К А ОТНОСНО: Участие на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди, в организирането на гладни стачки и масови безредици През м. ноември 1988 година лица с възстановени имена, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладни стачки. Връчиха писмени заявления с декларации, че се отказват от българско гражданство и поставиха искания да им се разреши заминаване за Турция. Същите се събираха редовно и обсъждаха причините за провалите на противодържавните групи и организации, в които са участвали и стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на „нелегална партия на мюсюлманите” в страната. През м. март 1989 г. Меди Доганов Доганов, изтърпяващ присъда в затвора в гр. Пазарджик, изготвил писмени материали „Протест” и „Отворено писмо” до Конференцията по човешките измерения в Париж. В същите изложил искания, свързани с даване статут на малцинството на българите-мюсюлмани, с произтичащите от това права. Двата материала били обсъдени с други затворници, между които и Давид Асенов Хаджиев. Било взето решение чрез техни близки да бъдат изпратени до конференцията в Париж по три канала – Френското посолство в София, Турция и Канада. Уточнили също така от 25 до 30 май 1989 г. в затворите на страната да бъдат проведени гладни стачки от всички затворници-мюсюлмани, а съпругите и близките им да организират седящи стачки пред общинските народни съвети по местоживеене. На 25.03.1989 г. Давид Хаджиев, по време на свиждане, предал указание на съпругата си Рени Хаджиева да подкрепи исканията на затворниците. Чрез съпругата на затворника Владимир Радев Яворов, Хаджиева получила „Отворено писмо” и „Протеста”, които впоследствие предала на Невен Миленов и Емил Симеонов от с. Бакалово, Толбухинско. Последният ги дал на транзитно преминаващ през страната ни турски гражданин. В началото на май 1989 г. Хаджиева се срещнала неколкократно със съпругите на други затворници от гр. Толбухин и околните села, като им предала съобщението за набелязаната гладна стачка от 25 до 30 май 1989 г. След като получила съгласието им за провеждане на демонстративна гладна стачка в Толбухин, тя посетила няколко пъти Емил Асенов Хаджиев от Варна, член на т. нар. „Демократична лига за правата на човека”. Обяснила на същия за получените от затвора указания и намерения за провеждане на гладни стачки в Толбухин от страна на близки на затворниците. Хаджиев разяснил как на практика следва да реализират акцията, като преди това уведомят писмено съответните държавни институции, информират радио „Свободна Европа” и предадат списък на стачкуващите. На 25.05.1989 г. Рени Хаджиева участва в организираната демонстрация в Толбухин, към която се присъединяват и други лица извън кръга на близките на затворниците. Издигнати са лозунги и възгласи за освобождаване на политическите затворници, за повече права, възвръщане на турско-арабските имена и пр. Според Меди Доганов, изявил се като „лидер” на затворниците в Пазарджишкия затвор, в зависимост от резултатите от акцията на 25.05.1989 г., се е предвиждала и нова такава в периода 12-17.09.1989 г. в дните на срещата по хуманитарните въпроси на Балканските страни в София. След изявлението на председателя на Държавния съвет на НРБ от 29.05.1989 г. Доганов и съмишлениците му в затвора решили да преустановят всякакви нерегламентирани прояви, тъй като исканията им били удовлетворени. Една от активните организаторки на протестните акции в района на гр. Каолиново се явява Галя Орлинова от гр. Нови Пазар, чийто баща Орлин Орлинов е затворник в Старозагорския затвор, осъден за противодържавна дейност. На 10.05.1989 г., по време на свиждане, Орлинова установява контакти с членове на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” от Кърджалийско. Обикаляла селата в района на гр. Каолиново и подбуждала ислямизираните българи към демонстративни прояви. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от Варна, въдворяван в гр. Белене, съобщил на Петър Бояджиев, че в града има „седяща стачка”, провеждана от семействата на „политическите затворници”. Емил Хаджиев също уведомил радио „Свободна Европа” за предложението на затворници във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца, на които да бъдат поставени техни искания. Осъдените за противодържавна дейност български граждани-мюсюлмани и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността на различните неформални структури. (Подч. от съст.) През месец декември от затвора в Стара Загора е освободен Иван Велев – ислямизиран българин с висше образование, живущ в с. Зорница, Хасковска област. Веднага след това той учреди т. нар. „Дружество за подкрепа на Виена-89”, която структура беше в основата на безредиците в гр. Джебел през м. май 1989 г. Четирима основатели на т. нар. „турско крило” към „Независимото дружество за защита правата на човека” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани за различни престъпления. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за защита правата на човека” са осъждани също, а двама в момента са в затвора. Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани в подстрекателски и в известна степен и организаторски действия, за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви. (Подч. от съст.) НАЧАЛНИК ПОДЕЛЕНИЕ 72400 - МВР (п) НЕ СЕ ЧЕТЕ АГСУ, а. е. 117/1989 г., т. 2, І част, л. 1-6. Оригинал. Машинопис.

Ангелов, Веселин

№ 3 СТРОГО СЕКРЕТНО! МВР ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ - ДС Рег. № 1010. Екз. № 3 15.VІ.1989 София Министерство на вътрешните работи Главно следствено у-ние Вх. № 7900 от 29.06.1989 г. П/П Цветков/30.6.89 г. (п) [Д. Иванов] СПРАВКА ОТНОСНО: Получени данни за участие в провокирането на гладните стачки и масовите безредици на ислямизирани българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” В информационно съобщение № 6 от 20.06.1988 г. на отдел „Затвори” - МВР се съдържат оперативно интересни данни от техен източник за разговор между бившите обекти на ГДОР „Фургона” - Христо [Младенов] Хубенов и [Мартин] Кьосев, осъдени за провокираните от тях и други лица масови безредици през 1984 година в района на Момчилград. Те коментирали, че по време на панаира в Хасково, който се провежда ежегодно на 10 септември, ще се състои демонстрация с участието на 40-50 000 души от Кърджалийско и Хасковско. Щели да носят и плакати, че са турци и искат да остават тук, да предявят искания „за освобождаването на политическите затворници във връзка с възродителния процес” и др. По този повод 04 отдел предложи на отдел „Затвори” - МВР Христо Младенов и Мартин Кьосев да се вземат на активен отчет и се проведат срочни мероприятия за изясняване и разширяване на получените данни. Договорихме се да се осигури технически контрол на разговорите по време на свижданията им с техни близки, роднински, идейни и приятелски връзки. Наред с това да се активизира и работата по всички обекти с възстановени имена, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, особено от района на Кърджали и Хасково, с цел изясняване на данните по подготовка на масова и остра подривна дейност. Помолихме ръководството на отдел „Затвори” - МВР срочно да предава на Шесто управление - ДС получаваната информация в тази насока за набелязване на допълнителни съвместни мероприятия. През ноември м. г. [1988 г. – бел. съст.] лицата, възстановили имената си, изтърпяващи наказание в Старозагорския затвор, организирано обявиха гладна стачка. Връчиха писмени заявления със старите си имена, в които декларираха, че се отказват от българското гражданство и поставиха искания да им се разреши да заминат за Турция. Подобни стачки бяха организирани от затворници и от 25 май т. г. [1989 г. - бел. съст.] По различно време в тях се включиха и техните близки, идейни и роднински връзки от различни райони на страната. През декември миналата година от отдел „Затвори” - МВР отново бяха получени данни за Мартин Кьосев. Той споделил, че по време на пребиваването си в Старозагорския затвор редовно се събирали осъдените за противодържавна дейност ислямизирани българи. Обсъждали причините за провалянето на нелегалните организации, в които участвали. Стигнали до извода, че липсвал единен център, който да ръководи и координира действията им в Южна и Северна България. Решили да започнат изграждането на нелегална партия на мюсюлманите в страната. Меди Доганов, осъден по ДОИ „Редактори”, също участва в тези сбирки. Той предложил да се води борба чрез организиране на мирни походи, седящи демонстрации пр. Да се работи непрекъснато и за повишаване „националното самосъзнание” на мюсюлманите. Според Доганов в определени моменти можело да се употреби и оръжие. Уточнили по време на свижданията всеки да разкаже за взетите от тях решения на своите близки и осигури приятели. След освобождаването им те също трябвало да действат в тази насока. (Подч. от съст.) През декември 1988 от затвора в Стара Загора бе освободен Иван Велев - ислямизиран българин с висше образование, роден в с. Зорница, Хасковска област. Непосредствено след това той създаде т. нар. „Дружество за подкрепа Виена-89”. Тази вражеска структура беше в основата на безредиците в Джебел. Няколко месеца след осъждането на Давид Хаджиев, ръководител на Толбухинския клон на нелегалната организация [ТНОДБ] по ДОИ „Редактори”, постъпиха данни от отдел „Затвори” - МВР и оперативните поделения, че той дава указания на свои съмишленици за провеждането на вражеска дейност чрез съпругата си Рени Хаджиева. Сега тя е подследствена по чл. 269 от НК за организиране на безредиците в гр. Толбухин. Активен участник в безредиците бе и съпругата на Здравко Аргиров от Толбухин, също осъден по ДОИ „Редактори”. При свиждания с близките си те ги информирали за провежданите от тях гладни стачки. Давали указания подобни масови прояви, включително и демонстрации, да се проведат в навечерието на Парижката конференция. Една от активните организаторки на протестните акции в района на Каолиново е Галя Орлинова от гр. Нови пазар, обект на ДОН в Общинско управление на МВР - Шумен. Баща й изтърпява присъда в Старозагорския затвор за вражеската си дейност по ЦДОИ „Печатари”. В работата по нея бе придобита достоверна информация, че на 10 май т. г. по време на свиждане с баща си две лица от Кърджалийско, които също били на свиждане при свои близки, й предложили да стане член на „Демократичната лига за защита правата на човека”. Няколко дни по-късно Орлинова споделя, че лицата от Кърджали са посетили Нови пазар и района на Каолиново. Един от ръководителите на безредиците в Каолиново - Панайот Илиев, разказва, че основната им подбудителка била Галя Орлинова. Тя обиколила селата с лице, за което Илиев знаел само, че е „бивш политически затворник”. По данни на ГСУ - МВР един от организаторите на демонстрациите в Разградско е освободен на 15 май от Старозагорския затвор. През май т. г. от отдел „Затвори” бе получена информация, че по инициатива на Меди Доганов всички затворници трябвало да предадат по време на свижданията си на своите близки да организират седящи демонстрации на обществени места. На 24.05.1989 г. Шишман Тодоров от гр. Варна, въдворяван в Белене, съобщава на ИР Петър Бояджиев, че в гр. Варна има „седяща” стачка на семействата на „политзатворниците”. По данни от М[ероприятие] „Пирин” [за подслушване] на 21.05.1989 г. Емил Хаджиев от гр. Варна, въдворяван в Белене, е предал на Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”, че на 20.05. т. г. негова позната била на свиждане на съпруга си в затвора в Стара Загора. Затворниците предложили във всички населени места да се проведат демонстрации с участието на жени и деца. На площадите те трябвало да поставят своите искания. След първите масови безредици се получиха данни, че ислямизирани българи от Старозагорския затвор са заявили: „Нашите хора, минали през затвора, си знаят работата”. Осъжданите за противодържавни престъпления и част от освободените от затвора активно се включиха в дейността и на различните неформални структури. Четиримата основатели на т. нар. “турско крило” към „независимото дружество” са бивши затворници. Дванадесет от членовете на тази структура са осъждани. Петима от членовете на т. нар. „Демократична лига за правата на човека” също са осъждани, а двама в момента са в Старозагорския затвор. По данни на аг. „Крум” на Разградския [Неясен текст - бел. съст.] лидер на организацията в с. Соколарци, Сливенско, му споделил, че „лигата” има добри позиции в Сливен и Стара Загора. Може да се направи изводът, че част от ислямизираните българи, изтърпяващи присъди „лишаване от свобода”, са ангажирани с подстрекателски, а в известна степен и организаторски действия за провокиране на гладни стачки и масови демонстративни прояви. Считаме за целесъобразно съвместно с отдел „Затвори” - МВР и ГСУ - МВР да продължи работата по пълното изясняване на участието в провокираните симулативни гладни стачки и масовите безредици на изтърпяващи присъди „лишаване от свобода” ислямизирани българи. За целта да се разработят необходимите мероприятия. НАЧАЛНИК ОТДЕЛ 04.06 – ДС Полковник: Вярно (п) В. Божков Нап. в 4 екз., № 1 – ръководство, № 2 - ГСУ – МВР, № 3 - Отдел „Затвори” – МВР, № 4 - отдел 04, Изп.: Г. Паунов, Нап.: К. Симеонова - м. № 8454, София, 15.06.1989 г. АГСУ, а. е. 5, Дело № 5/1985, т. 2, ¬ІІ част, л. 107-111. Оригинал. Машинопис.

Ангелов, Веселин

Остават още 77 документа от сборника, които читателите ще прочетат в блога "Време за история". Заедно с текста на 4 страница от сборника- виж първият отговор, преценихме, че само два документа - виж вторият и третият отговор, са достатъчни да разобличат Емил Коен в недобросъвестност. Или си е мислил, че ще пише своята рецензия на тъмно. Това, че рецензията е оповестена в едно уж правозащитно списание, каквото е „Маргиналия“, не прави чест нито на нейният автор, нито на списанието. Както се казва:"Когато фактите говорят и Боговете мълчат"!

Ангелов, Веселин

Допусната е неволна грешка за броя на документите. Остават още 57, а не 77.

Веселин Ангелов

Прочети документите в блога Време за история Веселин Ангелов Строго секретно! Протестите на турците в България срещу възродителния процес (20-30 май 1989 г.) ДОКУМЕНТИ

nyama nişto obşto Ahmet sıs sıbitiyata prez osem devet

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.