БЕРЛИН – Инфаркт покоси на 93 години германския социалдемократ легенда Егон Бар, съобщи днес партийният лидер Зигмар Габриел.

“Германските социалдемократи и много хора в Европа скърбят за един смел, праволинеен и велик социалдемократ, за архитекта на германското единство, за един европеец. Егон много ще ми липсва като приятел и мъдър съветник”, изрече Габриел.

За германците Бар е патриот и далновиден политик. Той беше най-довереният човек и пръв съветник на Вили Бранд още преди да стане канцлер през 1969 г. Впоследствие, вече в канцлерството в Бон, Бар изпълняваше тайни мисии, пътуваше на Запад и на Изток, сондираше мнения и настроения, водеше трудни, но успешни преговори.

На политическата сцена в тогавашната столица на ФРГ – Бон, точно Бар беше архитектът на известната “източна политика” на Бранд. Незабравими ще останат думите му: “Промяна означава сближаване”. Това беше неговата тактика не само спрямо ГДР, а най-вече при отношенията със Съветския съюз.

Егон Бар се ражда на 18 март 1922 г. в градчето Трефурт, Тюрингия. След полагане на матура той учи търговия, но прекъсва – през 1942 г. е мобилизиран и до 1944 г. се бие на фронта. Принуден е да съблече кафявата хитлеристка униформа заради непростим грях – затаил е, че баба му е еврейка. Все пак съдбата е благосклонна към него – изпращат го не в лагер, а в оръжейната промишленост. Работи за “Райнметал Борзиг” в Берлин.

След края на Втората световна война започва журналистическа кариера. През 1950 г. речовитият Егон Бар е назначен за главен коментатор на радио “Риас – гласът на свободата”. Това е американска радиостанция, основана в Западен Берлин като отговор на съветската пропагандна машина.

Като журналист Бар се запознава с Вили Бранд, завладян е от идеите му и през 1956 г. встъпва в редиците на Германската социалдемократическа партия. През 1960 г. Вили Бранд вече е управляващ кмет на Западен Берлин. Той назначава Егон Бар за шеф на пресслужбата на Сената, което ще рече говорител на Бранд. Това слага началото на едно приятелство и тясно сътрудничество през всичките следващи години от политическата кариера на Вили Бранд. Още през далечната 1972 г. редакторът от “Шпигел” Херман Шрайбер описва връзката най-точно: “Това е политическо съвместно съжителство, при което Бар е мислителят, а Бранд кормчията.”

Като канцлер Бранд отрежда на верния си съратник ключова роля – Бар трябва да сформира екип под свое ръководство и да положи жалоните на една нова източна политика. Целта на самия Бар е Берлинската стена, издигната през 1961 г., да стане по-прозрачна, да се облекчи животът на хората в ГДР, да се свали напрежението между Запада и Изтока и да се положат основите на взаимно доверие.

“Винаги съм желал обединението на Германия и бях сигурен, че то ще е възможно”, изрече приживе Бар.

Той призна също, че като младеж мечтата му е била да стане музикант, но съдбата му е отредила друго – да се занимава с висша политика. Егон Бар се превръща в скритото оръжие на Вили Бранд при осъществяването на източната му политика, изпраща го на мисии в Източен Берлин и в Москва. Когато през 1966 г. Вили Бранд става външен министър на ФРГ, Егон Бар получава шанс да осъществи собствената си цел – разведряване на базата на диалога с Изтока. Бар ръководи щаб по планиране във външно министерство в Бон. Издига се в кариерата – Бранд го назначава за държавен секретар във федералното канцлерство. Това е висок ранг. На този пост Бар влиза в истинската си роля – става най-важният преговарящ при преговорите с ГДР, със Съветския съюз и с Полша. Твърди се дори, че е изградил “таен канал” в Кремъл, по който е успявал да се добира до важна и секретна информация. 

Неговото мото е “политика на малките стъпки”. През 1972 г. канцлерът Бранд назначава Бар за министър със специални поръчения. Две години по-късно гръмва аферата Гийом и Бранд подава оставка. Гюнтер Гийом работеше като съветник на Бранд, но беше разконспириран като агент на тайните служби на ГДР и осъден.

След оставката на Бранд през 1974 г. канцлер стана друг социалдемократ – Хелмут Шмидт, който пък назначи Бар за министър на икономическото сътрудничество. Двамата обаче не се разбират. Бранд, който остана лидер на социалдемократите, през 1976 г. изтегли доверения си човек Бар от правителството на Шмидт и го направи федерален координатор на Германската социалдемократическа партия.

Егон Бар до сетния си дъх се занимаваше с политика – държеше речи, говореше на форуми и пишеше трудове. Дори на 22 юли т. г. той беше в Москва за среща с Михаил Горбачов. Тогава Бар настоя да се търсят пътища за слагане край на отчуждението между Германия и Русия, настъпило заради кризата в Украйна.

Неговата равносметка беше: “Постигнах всичко, което исках.”