Иво Стефанов е председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове в България. Роден е през 1960 г. в Русе. Завършил е право и икономика. Работи като консултант в областта на концесии и транспортни проекти. 

- Г-н Стефанов, заради липсата на спасители по плажовете ли зачестиха удавянията това лято?

- Проблемът с удавянията тази година е много сериозен, но обикновено той е свързан най-често с неспазване на инструкциите на спасителите. Обърнете внимание, в последния случай на Обзор, спасителите са ги извадили, а те след това са се удавили на неохраняем плаж.

Имайте предвид, че няма концесионер или наемател, който да не изпълнява изискванията по договор и по закон за осигуряването на задължителните дейности - водно спасяване, медицинско осигуряване, санитарно-хигиенно поддържане. За това се следи по няколко пъти през сезона, включително и с изненадващи проверки. И най-големите санкции са за неизпълнението им.

Но другото, което е по-важно е, че ако на някой плаж има удавяне, веднага започва разследване и обикновено този, когото "гонят", е концесионера. Независимо, че удавянето е станало на друго място и морето е довлякло удавника на плажа, или той се е удавил в извънработно време.

Характерно за тази година е, че повечето удавяния са на червен флаг, при вълнение, или в извънработно време, за разлика от минали години, когато по-характерни бяха пиянските удавяния. Тогава имаше случаи, в които спасителят вади човек от водата, той го набива, и пак отива във водата, където се дави.

- Миналата седмица министърът на туризма Николина Ангелкова лансира идеята от догодина да не се плаща за чадър и шезлонг по българските плажове. Как ще я коментирате?

- Това е обществена услуга и вариантите за нейното плащане са два - или да се плати с бюджетни средства, или да се плати от потребителите. В ЕС принципът, който регулира услугите, е "потребителят плаща". Каква е логиката за това, че аз съм отишъл на плаж и се пека, а на спасителя му се плаща заплата, да вземат от пенсията на майка ми, която това не я засяга?

- Как е уреден въпросът с чадърите в другите държави?

- В почти всички страни от ЕС плажовете са държавна собственост и са общодостъпни, но има определени ограничения. Най-изявен е примерът с Франция. Там още от времето на монархията достъпът до брега, включително и до плажа, е свободен. Но едновременно с това във Франция са най-скъпите частни плажове - "Ники бийч", на Ривиерата. Това са плажове, които освен, че са частни, са и затворени за външни посетители. За да влезеш, трябва да платиш такса. Това по нашата Конституция е забранено.

- Как е уреден там въпросът с обществената услуга - задължителните дейности?

- За повечето плажове, които се посещават и са на принципа „частни“, „затворени“, или „с платени услуги“, те се осигуряват от този, който ги стопанисва. За останалите тя се осигурява от пожарната и полицията. Но във Франция пожарната има особен статут - те са едновременно спасители, парамедици, водолази, имат по-широко приложение, отколкото нашата пожарна.

- Гърция често е давана за пример с безплатните си чадъри и шезлонги, които вървят към заведенията.

- Там всички плажове са държавни, като техен принципал е Министерството на финансите, но от 2013 г. са предоставени за управление на местните служби по кадастър.

В Гърция има регламентирани плажове - където се предоставят някакви услуги, и нерегламентирани плажове. Обикновено нашите туристи ходят на нерегламентираните, защото те са безплатни. На някои от тях има крайбрежни ресторантчета и заведения, но услугата водно спасяване и медицинско осигуряване не се предлага. Освен това в Гърция няма изискване на всеки 100 метра да имаш двама плюс един спасители, на всеки 5 спасители да имаш спасителна станция, медицински пункт, линейка, почистване, както е в България.

На т.нар. регламентирани плажове решението е по различен начин. Има затворени плажове, които са общодостъпни, но услугите им - водно спасяване, чадъри, шезлонги, се ползват срещу такса.

Друга система е „заведение-чадър на плажа“. Пак плащаш, но това минава през цената на услугата, която ползваш. Но тази година гърците пропищяха от българските туристи, защото много от тях ползват чадърите, без да плащат консумация.

Но тази система ми прилича на практиката по време на социализма да се продава хубава книга в комплект с три залежали. Какво е логиката ако човек иска да ползва сянката, задължително да купува фрапе или коктейл?

- Много хора смятат, че цената на платената сянка на морето е твърде висока за доходите на българина.

- Миналата седмица Министерството на регионалното развитие и благоустройството представи изследване, в което посочи, че цената на чадъра по нашето Черноморие е между 3 и 15 лева. Това е по-евтино, отколкото в много други европейски страни и на нивото на Гърция. В България проблемът с цените възниква, че 50% от плажа трябва да са абсолютно чисти, безплатна територия. Изискването е и платената, и безплатната зона, да са равнопоставени, а плажните дължини пред тях трябва да са равни.

- Защо се оказва, че къмпингуването по плажовете е забранено?

- Плажът е един от основните ресурси на държавата. Ние в момента имаме що-годе някаква икономика, но това, което осигурява заетост и приходи, е туризмът - летен, зимен, спа. Зимният се развива, защото имаме планини и писти. Спа туризмът - заради минералните извори. Летният туризъм се развива, защото имаме плажове. Той е масов и много разнообразен. Имаме всякакви курортни комплекси - например, Албена е уреден, тих, спокоен, за семейна почивка. Златни пясъци е малко по-населен, а който иска екшън, дискотеки, ето го Слънчев бряг.

Едновременно с това имаме и селския туризъм - всички села и градове по южното Черноморие предлагат такъв тип - домашен туризъм. Има малки хотелчета, има комплекси и в извънурбанизирани територии, обикновено на района на бивши къмпинги като „Оазис“ и „Нестенарка“. И последното е дивият туризъм, който е разпространен в южна България и горната част на северна България.

Проблемът е, че къмпингуването "на диво" не е уредено. В закона е казано, че плажовете са забранени за къмпингуване - за да се съхранява плажната растителност, да се пази природата от замърсяване.

- Как е уреден този проблем в другите държави?

- Дивите зони, които са определени за къмпинг, са с осигурена вода, тоалетна и ток. Има някакъв ред, хигиена, почистване. Защото големият проблем с дивото къмпингуване е замърсяването. Има хора, които чистят. Но други не го правят.

- Добре, защо и у нас не се уреди законово този въпрос? Нали съвсем скоро правителството прие нова наредба за категоризацията на туристическите обекти?

- Не мога да кажа. Преди десетилетия имахме развита система от къмпинги. В един момент, когато настана туристическият бум, те бяха трансформирани в мини курортни комплекси. От големите само "Корал" остана незастроен и в момента виждате какви борби текат за него.

Основният проблем е, че тази част е оставена малко на самотек. Държавата трябва да има някаква регулация. Не просто да забранява, а да има някакъв ред.

След като има търсене, то трябва да се уреди по някакъв начин. Има нужда от къмпинги, изградете ги.

- Какви са вариантите да стане това?

- Вариантите са два - или да се ангажира частния интерес, или държавния - на ниво държава или община. Но просто трябва да се регламентира, да се създаде ред за изграждането на къмпинг. В момента такъв регламент не съществува. В посочената от вас наредба е описано как се категоризират къмпингите, но няма ред за изграждането им. Палатката не е строеж. Ако искаш да направиш къмпинг, редът ще бъде същият, както ако искаш да построиш Слънчев бряг - по Закона за устройство на територията, без да се отчита каква е стойността на обекта.

Затова и никой не инвестира в къмпинги - приходът определено е по-малък, отколкото от един хотел. А разходите са едни и същи. И инвеститорът си гони интереса - много по-изгодно му е да направи на "Корал" един хотел, отколкото да го облагороди така, че хем да е диво, хем да са спазени екологичните изисквания.

Обикновено в екологичните зони икономическата изгода е по-малка и затова няма такъв голям интерес за инвестиране

- Има ли интерес към обявените за концесия два еко плажа - "Корал" и "Делфин"?

- Да приемем, че концесионното възнаграждение е пресметнато добросъвестно и правилно. Но вижте условията - 40% е цената, 35% е свободната площ и другите 25% са преместваемите обекти. Но ти намаляват и площта на преместваемите обекти, и ти увеличават свободната площ. Приходите намаляват, а в същото време разходът, обществената услуга, остава същата. Обърнете внимание, заплатата на един спасител не е по-ниска, ако работи на екоплаж.