Не е сигурно, че всички четири големи гръцки банки ще могат да оцелеят в настоящата криза. Това обяви членът на Изпълнителния съвет на германската Бундесбанк Андреас Домбрет, цитиран от БНР.

Вероятността от фалит предполага, че ще бъде необходима банкова консолидация. В реч пред Американската търговска камара в Мюнхен Домбрет посочи, че към момента гръцката банкова рекапитализация се оценява на 25 милиарда евро. Той обаче изтъкна, че е възможно увеличаване на размера на тази сума при необходимост.

"Като се има предвид, че гръцките банки са затворени за повече от две седмици, човек трябва да има съмнения относно тяхната платежоспособност. Лично аз имам такива съмнения", каза Домбрет.

Той добави, че гръцките банки са поставени в изкуствена кома в продължение на вече две седмици и половина. Според него наложеният в страната контрол върху капитала ще трябва да се вдига постепенно в дългосрочен план, описвайки план от четири точки за спасяване на гръцката банкова система. 

Другите предложения, включени в плана на Домбрет, са следните:

► Банкова рекапитализация на стойност най-малко 25 милиарда евро

► Гарантиране на достатъчна ликвидност на банките, след като те отново отворят, за да могат да издържат на евентуален сценарий на продължаващото изтичане на капитали

► Анализ на структурата на банковата система, който може да доведе до процес на консолидация сред четирите най-големи банки в Гърция (процес на сливане).

Домбрет каза също, че гръцката криза е била налице в продължение на пет години, а връхната й точка е била решението на властите в Атина да свикат референдума на 5 юли. Той призова всички преговарящи страни да действат бързо.

"Времето изтича, особено по отношение на гръцките банки. Всеки трябва да разбере, че истинската работа започна едва след основния договор, одобрен в понеделник. Сега всички трябва да си свършим работата, за да се гарантира, че петте месеца на тежки преговори не са били напразни", заяви в заключение членът на Бундесбанк.

Банковата ваканция в Гърция е удължена до 16 юли включително, като наред с това се разширява и кръгът на услугите, които банките ще извършват съгласно най-ново решение на финансовото министерство на страната. Освен продължаващото изплащане на въведения лимит от 120 евро от пенсиите, той включва и разплащания по просрочени и текущи заеми по задължения към държавата, а също към осигурителни и застрахователни компании. Тези плащания ще могат да се извършват и след 16 юли.

Държавни служители протестират в Атина срещу икономиите.

Тази вечер парламентът в Атина трябва да одобри пакета икономически мерки, предложен от кредиторите, срещу който страната да получи финансова помощ,. Това ще предотврати обявяването на фалит по дълга на Гърция към Евопейската централна банка (ЕЦБ) на 20 юли и евентуален изход от еврозоната.

Трябва да бъдат приети следните реформи:

► Намаляване на пенсиите

► Увеличаване на ДДС

► Ограничаване правото на колективно договаряне

► Въвеждане на автоматични ограничения на държавните разходи

► Приватизация на публична собственост за 50 милиарда евро под надзора на кредиторите

За да прокара пакета реформи, на премиера Алексис Ципрас ще се наложи да разчита на гласовете на проевропейските партии, които излязоха в опозиция след изборите преди на 25 януари. Това поражда въпроси дали правителството има бъдеще и дали ще бъдат проведен предсрочен вот. Много вероятно е Ципрас да не може да разчита на подкрепата на крайно лявото крило на собствената си партия СИРИЗА, голяма част от което се обяви против сключването на сделка с кредиторите.

Вчера коалиционният партньор на СИРИЗА - партията "Независими гърци", обяви, че ще продължи да подкрепя правителството, но само за мерките, предложени преди проведените през уикенда преговори.

На фона на всичко това публичният сектор в Гърция е блокиран днес от 24-часова стачка. Тя е свикана от държавните служители, протестиращи срещу готвените икономии.