Партийна власт - колкото е възможно, капитализъм - само толкова, колкото е необходимо. Този принцип спазва вече три десетилетия и половина икономическата политика на китайските комунисти. Отворените пазари и гъвкавата икономика никога не са били  идеал, издигнат повътрешно убеждение. Винаги е ставало дума за едно - да се гарантира собствената власт. Това се удаваше неочаквано лесно и неочаквано добре - и сега стигна до своя предел. Пекин има нужда от план Б. И той го няма.

След бързия скок на борсовия курс цените на акциите се намират в свободно падане. За месец те паднаха горе-долу с една трета. След новото чувствително спадане в сряда пазарите малко се успокоиха в четвъртък сутринта. Но ситуацията остава катастрофална. Властите в Пекин от края на юни реагират със серия намеси, които бяха безрезултатни. В сряда бе пуснат пакет от антикризисни мерки на стойност примерно 37 милиарда евро.

В действителност те искаха да зарежат всичко и да стимулират потреблението, а не инвестициите. Но тогава ще бъдат построени нови градове-призраци. В Пекин цари паника, това не може да бъде сбъркано с нищо друго.

Това е ново измерение. Досега властите на Народната република можеха да убедят собствените си граждани, а също така и чуждестранните наблюдатели, че държат под контрол и икономиката на огромната си страна. Те можеха, поне така изглеждаше, да контролират икономическия растеж по свое усмотрение. Те се справяха удивително добре с неуспехите като тези по време на финансовата криза през 2008-2009 г.

Бързо растящото благосъстояние и неговият мащаб гарантираха социалния мир, а също така политическата власт на комунистите. Почти изглеждаше, сякаш китайският стил на управляем капитализъм е станал вещо от рода на трети път. Такъв, който обещава динамичен пазар, а също така повече стабилност и гаранции за сигурност, отколкото "каубойския" капитализъм на американците.

В действителност обаче Пекин трябваше да допуска в политиката все повече пазар, за да изпълнява за дълъг период обещанието за разцвет. Колкото по-капиталистическа и голяма ставаше китайската икономика, толкова повече тя губеше способност за макроуправление - което добре се вижда сега.

Първичността на политиката пред икономиката, която така биха искали лидерите на страните, вече я няма и в Китай. Можем само да се надяваме, че Пекин ще извлече правилните поуки - и ще престане да влошава положението чрез безпомощен интервенционизъм.

-----

* Авторът е бизнес редактор в германските вестници "Ди Велт" и "Велт ам Зонтаг". Препечатваме коментара му от "Ди Велт".