"Не, разбира се!“ „Да не съм луд?! Ще гласувам с „не“. „Ти сериозно ли ме питаш?!“

По улиците на Комотини и близките села трудно ще чуете различен отговор. За референдума, разбира се. Денят за размисъл изглеждаше като ден за размисъл – партийните клубове са заключени, улиците са спокойни, само от всеки ъгъл те посрещат плакатите на управляващата партия СИРИЗА, които призовават гърците в неделя да отхвърлят предложеното от кредиторите споразумение. Огромен надпис „ОХИ“ те гледа отвсякъде.

Само на петдесетина километра от българската граница, в област Родопи живеят малко над 110 хиляди души. Почти половината от тях са в административния център Комотини, познат в България и като Гюмюрджина. И почти половината от тях са мюсюлмани. И още нещо, което не трябва да се пропуска – на парламентарните избори преди шест месеца СИРИЗА получи най-висока подкрепа именно от мюсюлманите. Докато в национален мащаб партията на Алексис Ципрас спечели 36% от гласовете, то в област Родопи резултатът бе 48% в полза на радикалната левица. Затова никой не очаква изненади тук – Охи!

Срещнах Янис пред голям супермаркет, в който, разбира се, се плаща само в брой.

„Виж, човече, аз бях от средната класа, а сега съм от най-бедните. Имам аптека в едно близко село. Оборотът ми е паднал със 70%. Как няма да гласувам с „не“?“

Обяснява ми, че не е чак такъв привърженик на СИРИЗА, но ако гласува с „да“, на власт отново ще се върне „Нова демокрация“ на Адонис Самарас, а той е... тук прави неприличен жест. А аз продължавам с любопитството – добре, но банките ви са затворени, банкоматите пускат само по 60 евро дневно, това харесва ли ви?

- 60 евро на ден е много. Моите приятели имат доходи по около 400-600 евро месечно. 60 евро на ден дори е повече от това, с което реално могат да разполагат.

- А какво ще постигнете с отрицателен вот?

- Ще им покажем, че повече така не може!

Как точно може, няма да чуете. Гневът личи в думите на всеки, с когото разговаряте. Дори опасността от излизане от еврозоната изглежда преглътната.

„Утре ще гласуваме с „не“ и това най-вероятно ще доведе до връщане на драхмата“, казва ми Деспина, която продава плажни стоки в малко магазинче, в малко селце, на около 30 км от Комотини. И това ли искате?

„Просто не можем повече така!“

Популярното сред туристите село Фанари изглежда по-празно от други години по това време. Причините са две. Несигурността и референдумът. Част от работещите през лятото тук са заминали за родните си места, за да гласуват. Гръцкият закон разрешава това да става само по постоянен адрес. Докато туристите не се вълнуват от референдума, но очевидно са по-малко отпреди.

„Тази стая струва 70 евро, но ще ви я дам за 50. Ако останете две вечери, ще ви взема 90 евро. Нали ще платите в брой?“, пита ме Насос, който е управител на два хотела на брега.

В същото време единият от двата хотела продължава да приема плащане с карти, стига да са издадени от чуждестранни банки. А защо тогава правите отстъпки на плащащите в брой?

„За всеки случай“.

В село Фанари има училище – номер 109. В неделя сутрин в 7 ч то отваря заедно с хиляди други училища в цяла Гърция, за да посрещне тяхно величество избирателите.

И какво, ако повечето хора кажат „не“?

„Ще им покажем, че не искаме така. Но, в края на краищата, пак ще си платим. Няма друг начин. Поне, ако е възможно, да не сме пак ние, най-бедните“, казва Янис. Аптекарят.

Какво става после? Излизане от еврото? Хиперинфлация?

„Ние ще се оправим. Тук имаме земеделие, имаме туризъм, България е близо. Да му мислят онези в Атина. Там наистина ще страдат“.

После ме догонва, за да ми обясни, че тук повечето хора разчитат на частния сектор. Докато работещите в държавния щели да гласуват в подкрепа на споразумението, защото били „бетонирани“. Така каза Янис.

Така очакват референдума в тази част на Гърция. С гняв от обедняването и без ясна перспектива какво ги очаква след това. „Днес е референдумът, ще им покажем!“

Опитах се да намеря училището, където ще бъде гласуването. Използвах всички популярни международни думи – референдум, избори, допитване... Накрая дойде едно момиче и ме попита:

„Охи?“

П.П. И не, не приемат левове.