НИЯ КАРАДЖОВА

Учебната година на единадесетокласниците в професионалните гимназии, които получават дуално обучение по специалността си, ще бъде с около две седмици по-дълга.

Дуално обучение всъщност представлява усвояване на професията в реална работна среда, а не, както досега, в класните стаи и училищните работилници. Именно заради практиката в заводите учебната година в 11 клас ще завършва на 15 юли, вместо на 30 юни. По този начин учениците от 11 и 12 клас като цяло ще получават над 1000 часа практическо обучение.

Очаква се след това фирмите, в които те са практикували, да наемат на работа по-голямата част от тях, тъй като са ги обучили сами по свои критерии. В момента значителна част от тях се оплакват, че училищата им изпращат напълно неподготвени кадри.

В момента се разработват учебните програми за дуално обучение, в чието писане са поканени да участват и браншовите организации. Проблемът там е, че заради практическите занимания ще бъдат намалени част от общообразователните предмети на младежите в 11 и 12 клас.

Единствено часовете по български език не само няма да бъдат пипани, а може и да бъдат увеличени с един по решение на училището, тъй като в много от професионалните гимназии грамотността на учениците е ниска и по-трудно се справят с матурата. За сметка на това се обмисля да се намали или въобще да отпадне физическото възпитание, с мотива, че учениците ще получат достатъчно физическо натоварване по време на практиките си. Възможно е да се намалят и часовете по математика.

Учениците в 11 клас ще карат два дни практика и три дни обучение в класните стаи, а абитуриентите вече ще прекарват в заводите и цеховете по три дни. Това бе практика в някогашните техникуми, която този път училището ни копира от австрийски и немски модели, тъй като тя бе ликвидирана.

Учениците ще получават и заплати за участието си в тези практики. Според МОН това ще накара онези от тях, които в 11 клас отпадат, за да започнат работа преждевременно, да останат в училище и да вземат дипломи. Заплатите могат да бъдат до 90% от минималната работна заплата, като ще се заплащат от фирмите. Проблемът според МОН е, че в много от градовете, където съществуват професионални гимназии, няма бизнес, който да се ангажира с вземането на стажанти, обучението им и назначаването им след това на работа. В момента този проект стартира едва в 14 паралелки в пет града.