Публичният ресурс в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с който се плащат медицинските дейности по клинични пътеки на лечебните заведения в страната, да не участва във формирането на печалбата им. Около това становище се обединиха синдикатите и работодателите след дебат по промените в Закона за лечебните заведения на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Предполага се, че подобна мярка ще ограничи бързото разрастване на веригите от частни болници в страната, които се превърнаха в печеливши структури именно благодарение на сигурните приходи по договори със здравната каса. Държавните и общински лечебни заведения също са търговски дружества, но няма да бъдат засегнати от евентуалните промени, тъй като работят с делегирани бюджети и по закон нямат право да формират печалба, както и да разпределят дивиденти.   

"През последните години у нас бяха открити над 100 частни заведения, които натовариха бюджета на публичния фонд с над 500 млн. лв. допълнителни разходи. Получава се така, че касата плаща, а някои трупат печалба и точно така се формираха големите вериги от частни болници в страната", сподели опасенията си Григор Димитров от Българската стопанска камара. 

С подобни мотиви синдикатите предлагат въвеждането на едногодишен мораториум за разкриване на нови здравни заведения в страната, "за да може публичният ресурс да се ползва само за медицински дейности, а не за колите или почивките на лекари и болнични мениджъри". Вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов настоява мораториумът да остане в сила докато бъде изготвена Националната здравна карта. Промените в Закона за лечебните заведения предвиждат тя да започне да действа още през следващата година, но синдикатите се опасяват, че няма да бъде изготвена до края на годината. 

"Личното ми мнение е, че ако направим мораториум, и след година и половина пак няма да имаме Национална здравна карта", репликира заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков.

По думите му в проектопромените, одобрени от Министерския съвет, ясно е записано, че инвеститорите, които построят болница в район с излишък от здравни услуги, няма да сключват договор за тях с Националната здравноосигурителна каса. С други думи, няма да черпят от публичните средства за медицински дейности. Ресорното ведомство принципно е съгласно с доводите на социалните партньори и обещава да помисли върху разпоредби, които да свият възможностите парите, изплащани по клинични пътеки, да участват в балансите на частни дружества. 

Останалите опасения на синдикати и работодатели са свързани с условията по договорите между здравната каса и изпълнителите на медицинска помощ. От Българската стопанска камара предлагат лечебните заведения да представят документ за своето финансово здраве и да работят с публичния фонд само, ако дълговете им са обезпечени. В противен случай всяка година бюджетът на касата ще бъде намаляван с общата сума на болничните задължения. От КРИБ пък настояват изрично да се забрани в бъдещите консорциуми и обединения между лечебни завадения за общ договор с НЗОК да участват структури с ниска акредитационна оценка. 

Що се отнася до текстовете, касаещи приватизацията на болници, Министерството на здравеопазването увери, че те ще бъдат извадени от законопроекта. Въпреки това документът не получи подкрепата на социалните партньори, а от синдиката "Подкрепа" дори поискаха да бъде изтеглен от Народното събрание, да бъде преработен в съвета за тристранно сътрудничество и чак след като се постигне пълен консенсус по него, отново да се внесе за гласуване в парламента. По думите на заместник-министър Шарков обаче законопроектът ще продължи своя път и всички необходими промени ще могат да се направят между първото и втрото му четене в пленарната зала.