Светлината в очите на цар Самуил ще струи около 3 години, твърди авторът на статуята Александър Хайтов. В интервю за „24 часа“ скулпторът обяснява, че батерията в главата на паметника, която захранва LED-пластините, е с живот около 100 хил. часа.

„Очите на Самуил са от полускъпоценен и полупрозрачен камък – казва Хайтов. – Дупките са специално направени, за да могат да легнат вътре склерата, зеницата и т.н. Над зеницата са направени два миниатюрни отвора, а под нея един – там са разположени пластините, свързани с батерия.“ 

Скулпторът разкрива, че се е договорил със зам.-кмета на столицата Тодор Чобанов да намали с 50% яркостта на излъчването на очите. Това ще стане в някоя нощ в близките дни с помощта на специалисти  от БАН:

„Ще отворим главата на статуята, където е батерията, ще премерим луксовете на фона на небето, насрещните лампи, контраосветлението и ще направим светлината от очите да изглежда така, сякаш тлее.

Светещият поглед на владетеля хрумнал на Александър Хайтов от романа на Димитър Талев „Самуил”:

„Цитирам ви по памет: “Той стоеше пред палатката, целият в доспехи, шлемът му светеше на слънцето, а очите му излъчваха огън.” Освен това съм учил и история на изкуството. Вземете за пример Севт Трети, в гръцката архаика също има статуи от VII век с инкрустирани очи. И защо, мама му стара, да не му светят очите?“

С искрящия поглед на статуята Хайтов иска да внуши, че епохата на Самуил, както и животът му е бил страшен:

„И ако сега ни уморяват и приспиват тихо и леко, тогава времената са били далеч по-свирепи – набучвали са на кол, посичали са с меч. А властелинът Самуил умира гордо.“

Коментарите, че паметникът е кич, Хайтов възприема като платена атака:

Според мен авторите им са си платени агенти. Днес им лъсна голият задник като на шимпанзета, че са гласували 29 000 пъти от един компютър… А за всеки случай гласували 200 пъти “за” моя паметник. Тази шашма хвърля сянка и върху бъдещи избори, ако се въведе електронно гласуване.

Не смятам паметника за провал. Старах се да е разбираем за всички – и за деца, и за възрастни. Когато застанат пред него, да знаят, че това е техният цар.

Е, да, можех да го направя да изглежда и другояче. Но вместо да гледат истински човек, щяха да наблюдават нещо, с което съм се упражнявал да бъда модерен скулптор. Паметникът на Самуил си е класика. Малко хора я правят у нас. Трябва да знаят окото, гънката, анатомията на ставата, всичко трябва да се знае. Иначе набързо минаваш метър, даже и модерно може да стане…“

Площад Славейков