Или българинът се връща на село, или партиите се подготвят да пазаруват избори.

И ако досега данните за масови преселения бяха частични и идваха от различни точки на България, то вече цялата картина е на показ. Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува за първи път пълните данни за новите адресни регистриции за всички населени места в България за последните пет години. Данните за 2015 г. са до месец април - това е последният месец, в който всеки, който иска да гласува за кмет наесен в определено населено място, трябва да се е регистрирал като жител там, заради 6-месечната уседналост в Изборния кодекс. 

И това са направили общо 131 054 души - с 37 756 души повече спрямо същия период на неизборната 2014-а.

Любопитните данни тук са тези за настоящия адрес, т.е. лицата, които са го сменили, могат да гласуват на друго място, не на това, на което са регистирани като постоянен адрес. Ако през 2014 г. за първите 4 месеца те са били 57 005 души, то през тази година са набъбнали почти двойно - до 94 788 души.

Данните потвърждават това, за което досега само подозирахме - че масово преселение е типично само за години, в които има местни избори. През 2011 г. гласувахме и за кметове, и за президент. Тогава регистрацията си са сменили 143 669 души. Това е чувствително повече в сравнение със следващите години, в които не е имало местни избори. Тенденцията отново тръгва нагоре тази година, когато... ще има кметски избори.

Грамад(н)а изненада

За големите градове е разбираемо да привличат нови жители, но това изглежда доста странно например в село Тошевци. Въпросното село се намира в община Грамада, Видинско и за четири месеца е станало привлекателно за над 250 души и те трайно са се заселили там. Иначе по данни на ГРАО населението на Тошевци се състои от няма и 200 души. А населението на самия град Грамада, от 1500 души е набъбнало на 1800.

Село Киреево във видинската община Макреш, също се радва на популярност и вече може да се похвали с около 150 нови жители, с. Бело Поле (Ружинци) - с около 120 души, с. Падина (Девня) - с 232 души, Брестак (Вълчи дол) - със 150 души и мн. др.

Сред най-добрите общини за живеене у нас явно е и варненската Аврен. Там масово преселение се наблюдава в селата Климентово, Бенковски, Близнаци, Дъбравино, Здравец, Приселци, Китка, Синдел и др.

Традиционно морските общини "привличат" жители.

В случая с нов електорат са се обогатили несебърските села Кошарица, Гюльовица, Приселци. Айтос си има нови жители в с. Пирне, Приморско - в Ново Паничарево и Ясна Поляна.

Сред процъфтяващите селца е и благоевградското с. Дъбрава. През януари като жители са се записали 58 души, през февруари - 16, през март 37, а през април 16. Село Бистрица също може да се похвали с нови жители - 121 на брой. 

В Гърмен също не страдат от липса на интерес. Там нови жители има в Дъбница (67), Марчево (30), курортното Огняново (23), Орше (45). В посока Кресна се натъкваме на Горна Брезница и Сливница със съответно 66 и 54 нови жители. 

Данните с регистрациите са публикувани на сайта за отворени данни на правителството. Файлът може да свалите тук. Ако откриете още интересни случаи, споделете ги като коментар отдолу.