След над петчасова битка парламентът прие окончателно спорния нов закон за Сметната палата.

Той бе предложен от четирима депутати - по двама от БСП и ДПС, но основните му двигатели бяха Йордан Цонев, който е и председател на бюджетната комисия в парламента и Румен Гечев от левицата. 

Въпреки ожесточените дебати, които се водят от мига, в който стана ясно какво предвижда този нов закон, по същество той не бе приет с големи изменения спрямо първоначалния си вид.

Една от любопитните разлики е тази, че ако във вариант едно бе забранено палатата да се оглавява от лица, били през последните три години народни представители, то във вариант две, т.е. след второ четене, ембаргото отпадна. Това върна съмненията, че Йордан Цонев се гласи за бъдещ председател на държавния одитор. Мандатът на настоящия Валери Димитров приключва в началото на 2017 г. Забраната обаче отпадна няколко дни по-рано, още при обсъждане в комисията по финанси в парламента и бе подкрепена от яростния противник на новия закон - Менда Стоянова от ГЕРБ.

Иначе депутатите решиха днес, че Сметната палата ще е колективен орган, който се състои от 9 членове, включително председател. Те ще имат 7-годишен мандат, като председателят не може да бъде избиран. Така управляващите върнаха дружинното начало в органа, което съществуваше преди 4 години, преди ГЕРБ да го премахне. Дотогава палатата се състоеше от колектив от 11 души. Бившите управляващи го сведоха до председател с двама заместници с мотива, че така ще се гарантира професионално управление.

Тезата на опозицията, повторена и днес в зала бе, че тази промяна се прави, за да се назначат удобни за управляващите одитори. Все пак бе решено, че всички членове на палатата ще се избират от парламента. 

"Създадохте партиен орган", заключи герберът Светослав Иванов. 

 "Една партия се е опитала да обсеби този орган, успяла е, хванала е този човек, използвала го е за партийните си цели и сега ще обвинява другите партии, че ще сторят същото. Протестирам срещу това. Оставете бъдещи хипотетични тези кой ще партизира и кой няма, защото ще почна да говоря с минало конкретно време какво точно сте направили с този председател и Сметната палата", обърна се Йордан Цонев към ГЕРБ, визирайки сегашният председател Валери Димитров.

Дискусия предизвика и забраната за това кой може да влезе в колективния орган. 

Бе решено, че членовете на палатата не трябва да са били министри, ръководители на централен или местен орган през последните три години, предхождащи избора, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишавани от съда от правото да заемат определена длъжност, или да са в конфликт на интереси със съпрузи, роднини и пр. Отпадна изискването да не са били депутати.

"Излязоха мнения, че вие, г-н Цонев, се готвите за председател на Сметната палата. Отпаднал е текстът, че народен представител не може да е член на палатата. Кой ще бъде председателят на Сметната палата, след като е отпаднало изискването народни представители да заемат този пост?", попита Десислава Атанасова от ГЕРБ.

Професионалните качества на членовете на палалата бяха другият повод за дискусия. Бе решено, че всички те трябва да имат висше икономическо или юридическо образование степен „магистър” и професионален опит в областта на правото, финансите, финансовия контрол, одита или счетоводството. Става въпрос за не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете.

"Какво значи юрист да има опит в областта на правото? Ами това е нонсенс. В областта на кое право? На семейното право, на наказателното право – в коя област? Значи няма проблем бракоразводен адвокат да стане член на колегията? Поне да бяхме записали в областта на финансовото или административното право", възмути се Менда Стоянова.

Може ли бракоразводен адвокат да стане член на Сметната палата, попита Менда Стоянова.

Спор имаше и относно възнагражденията на 9-членния състав. Бе решено, че председателят ще получава месечна заплата в размер 90 на сто от тази на шефа на Народното събрание, а членовете 90% от неговата. От опозицията се разтревожиха за това колко бюджетни средства ще отиват само за заплати.

"Не само че правим членовете двойно повече от необходимото, те няма да отговарят на условията за одитор, а и ще си получават и високата заплата. Ще имат секретарки, коли, ще имат право на командировки и всички други облаги, за да упражняват тази професия, на която не отговарят", пресметна Светослав Иванов.

Преди дни председателят на Сметната палата в немилост Валери Димитров откри фронт срещу управляващите в Брюксел. Той се срещна с евродепутата Ингеборг Гресле от Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент с мотива, че у нас палатата одитира и разходването на европейските средства.

“Искам да запозная депутатите с изключително неприятната ситуация в България, когато една, според мен, професионално и добре работеща институция, се променя, законът се променя, тя се депрофесионализира и очевидно идеята е да се замени сегашното ръководство, с 9–членна колегия, изградена на партийни квоти, представители на управляващите", каза Димитров.

По думите му депутатите в ЕП, с които разговарял, споделили мнението му, че случващото се у нас е плод на политически натиск и не се прави, за да се професионализира държавният одитор. 

След срещите Гресле се ангажира да предложи на Европейската комисия да не се отпускат повече средства за България, ако парламентът приеме спорния закон, както днес и направи.